Барса вече бие Мадрид сякаш наизуст

Ел Класико се принизи до един мач от по-ниско ниво, понякога дори съвсем обикновен, при липсата на игра и при поддържането на огъня на съперничеството само от привържениците на двата колоса и от медиите на двата полюса в Мадрид и Барселона. Футболът в него изглежда като поставен на пауза в очакването на събуждането на Лионел Меси, точността на Винисиус Жуниор или ваденето от равновесие на съперника от страна на Усман Дембеле.

Тази обстановка е напълно в полза на Барса, която повече знае да се труди и бори за своето от разцентрования Реал Мадрид. На Винисиус му липсва точен мерник, за да завършва отиграванията, а това съвсем точно отразява един отбор, който е в развитието си на половината път към незнайно къде. За сметка на това Меси дозира своите усилия, подбира появите си в игра, напълно наясно с това, че Барса е тим, който изчаква своите моменти от идването на Ернесто Валверде за старши треньор насам.

За „блаугранас” винаги има и моменти, в които трябва да се удържа крепостта, както се видя в сряда вечерта на „Сантиаго Бернабеу” през първото полувреме. Барселона се превърна в един колектив, чиято единствена тревога и задача е да следи и контролира Мадрид.

Възпитаниците на Сантиаго Солари бяха по-бързи и по-силни от момчетата на Валверде и преките индивидуални дуели почти винаги се печелеха от „белите”, които бяха и по-добри от противника в преходите, както и по-амбициозни, но и по-неточни от него. На гостите им липсваше дързостта на големия отбор и не успяха да отговорят с поведението си на ролята си на фаворит, поне по отношение на имената на футболистите си с капитан Меси начело. Погледнато играч по играч, Барса стои над пренапомпания Мадрид.

Инерцията приканваше барселонистите да се приберат и да укрепят наказателното поле на Марк-Андре тер Стеген. И те вече имат толкова такива мачове зад гърба си, мачове „в чакалнята”, удържайки и подкрепяйки се един другиго в близост до своя вратар, че обичайно им се получава добре, включително вече и на Чамартин. Барса повече не живее непременно от паса, нито от бързото движение на топката, нито от футболния пуризъм. Вместо това прави разликата в двете наказателни полета – от все по-израстващия Тер Стеген до измъкващия се с лекота от опеката на стоящите насреща му Дембеле. Във всеки мач неминуемо настъпва мигът на французина, който не се нуждае от колективната работа, за да галопира през съперниците. Защитата на домакините изобщо не можеше да го хване на мушка, камо ли да го спре.

Дембеле атакува свободното пространство два пъти, като и двете му центрирания доведоха до голове – и от Луис Суарес, и от злощастния автор на автогол Рафаел Варан. Това 0:1 прекърши духа на „лос меренгес” и третото попадение бе въпрос на лична чест за „деветката”. Барса сега дори не се нуждаеше от миг на блясък от Меси, за да задуши Мадрид и да достигне до своя шести пореден финал в турнира за Купата на краля, а само от това да покаже за пореден път ефикасната си и много прагматична версия.

„Тук при нас нищо не захвърляме на заден план”, предупреди Меси.

Имаше един момент, в който изглеждаше, че този турнир не интересува никого в Барса, вманиачена в Шампионската лига при гледката на трите поредни евротриумфа на своя голям съперник. Още се помнят пускането в игра на Чуми и загубата в Нервион. Старши треньорът и футболистите на „блаугранас” някак си между другото поиграваха в това състезание, докато не дойде онова 6:1 в реванша срещу Севиля. Чак след това решиха да скочат и за тази купа, още повече след като жребият им постави на пътя вечния съперник. Все пак няма нищо по-добро възможно за честването на стотния мач на Валверде на пейката на отбора от убедителна победа на „Бернабеу”.

При все че на пръв поглед мачът в сряда изглеждаше изравнен, победата бе толкова лесна и рутинна (каталанците вече излизат от този сблъсък с победи, дошли по всякакви възможни начини), че остави усещането, че Барса печели някак наизуст, без да иска, срещу един понаконтен, ала безплътен Мадрид.

Ел Класико обаче продължава в събота с шампионатния мач от Ла Лига - един различен момент, може би и с различни играчи. Хей, нищо чудно този път да вземем да видим дори и Меси.

Рамон Беса, „Ел Паис”

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe