Ще си научи ли този път Челси дадения от Ман Сити урок

Ще си научи ли този път Челси дадения от Ман Сити урок

Докато се изнизваше, без да пророни и дума, от терена и далеч от публиката и горящото унижение, Маурицио Сари изглеждаше като човек, който знае. Той не е първият на своя пост, носещ този лик, вървящ с тази тежка стъпка, усещащ, че рано или късно Челси е изправен пред решение.

При тези обстоятелства това обичайно значи само едно: историята сочи, че когато лондонският клуб е изправен пред избора дали да уволни своя мениджър, или не, действа така, като че въобще не е имал избор.

Роман Абрамович е уволнявал мениджъри рано, уволнявал ги е и късно. Уволнявал ги е след спечелване на титлата в Премиър Лийг, но не и на Шампионската лига; уволнявал ги е след спечелването на Шампионската лига, но не и на титлата в Премиър Лийг. Уволнявал ги е противно на желанието на феновете, уволнявал ги е и за неописуемо облекчение на феновете. Уволнявал ги е за по-малко от това да бъдат бити с 6:0, както се случи на отбора на Сари в неделя срещу Манчестър Сити, уволнявал ги е и за повече.

Абрамович е имал 13 мениджъри на постоянна длъжност след идването си в английския футбол преди 16 години. На този етап от настоящия сезон руснакът (и, по-важното, управляващите клуба от негово име) разпознава знаците. Не само очевидните – двата поредни срива като гости в Борнемут и Манчестър, както и неумолимото пропадане в таблицата на Премиър Лийг – първо излизане от борбата за титлата, а сега, след възраждането на Манчестър Юнайтед, и от зона Шампионска лига. Има и по-дълбоко скрити.

Вече не веднъж, а дважди от началото на годината Сари критикува публично своите играчи, поставяйки под въпрос техния манталитет и мотивация. След поражението с 2:0 на гости на Арсенал миналия месец италианецът предприе необичайната стъпка да направи публичния си коментар чрез преводач, за да се подсигури, в случай че не може да намери точната фразеология за изразяването на оплакванията си от своя състав.

Това е рискована стратегия, носеща усещането за последно хвърляне на зара. Красноречиво е, че след прилагането не се получи видимо повишение на нивото на представяне на играчите – напротив, нещата само се влошават. Отборът все още не е вкарал гол в лигата като гост през 2019 г., че и отгоре на това може дори да е благодарен на късмета си, че допусна само шест гола срещу шампиона в неделя.

С идването на зимата се получи картина, сякаш футболистите на Челси са се отучили от всичко научено от Сари – все едно са се опитвали да играят по неговия начин известно време и след това просто отведнъж са решили, че той не е правилният за тях.

Това е добре позната гледка в Челси: отдалечаване между мениджъра и играчите, загуба на тежест на думите му, неприемане на идеите и наставленията му. Същото се случи и с Жозе Моуриню през 2015 г. и през миналата с Антонио Конте. Всички знаят как приключва тази история: не играчите са тези, които си отиват.

Сари, съдейки по поведението му след последния съдийски сигнал в неделя, съзнава това. Той ще да знае, че подобен резултат моментално носи със себе си опасността за работата му, тъй като осигурява убедително доказателство за неговото уволнение. Има обаче и равностоен по убедителност аргумент и за съвсем противоположната теза; аргумент, който може и да накара ръководството на Челси да спре за момент вероятно вече започналата дейност по подготовката на споразумение за неустойка.

Той гласи така: Манчестър Сити има всичко онова, за което Челси някога е мечтал – не просто успех, а устойчив успех, постоянен успех, непоколебима посока. Нещо повече, има ясен и моментално разпознаваем стил на игра, завиден характер, опустошителна красота.

Не че и Челси не е имал успехи, разбира се. Абрамович докара на „Стамфорд Бридж” пет титли в ПЛ, една от ШЛ и куп Купи на Англия. Лондонският клуб все още изпреварва Ман Сити – двата големи носители на промяната в съвременния английски клубен футбол – по отношение на спечелени трофеи.

Успехите на Челси обаче бяха в стил „взрив-срив”, плодоносни години и след това неизбежно сушави; успехи в резултат не толкова на внимателно изготвен и следван план, а на впрягане на хаоса. Отдавна обаче този подход изглежда крехък и неустойчив.

В Сити е различно. Там, разбира се, също преживяха мъничко хаос (уволненията на Марк Хюз и Роберто Манчини, наличието на Карлос Тевес и Марио Балотели) и изкачването до върха бе трудно извоювано и малко по-бавно от очакваното предвид инжекциите от петродолари.

Днес обаче, малко повече от десетилетие след идването на шейх Мансур, пътят е начертан. Клубът може и да не спечели титлата в ПЛ този сезон – неделната победа показа колко възхита заслужават Ливърпул и Тотнъм за самото си спринтиране наравно с тима на Джосеп Гуардиола, но поне ще е близо. Ще бъде фаворитът да вземе короната и догодина, и в годината след това. Трудно е да си представим Сити да се свлича 6-и в близко бъдеще.

Това е следствие от похарчените за клуба пари, да, ала и свидетелство за това как са похарчени: за умното изграждане на един способен да играе проповядвания от Гуардиола футбол, който спира дъха и носи завист у съперниковите играчи и фенове.

Именно това Абрамович винаги е искал за Челси. И именно затова той така дълго преследваше Гуардиола и назначи Андре Вилаш-Боаш през 2011 г. и Сари миналото лято – защото се предполагаше да са от същото тесто.

Тук не става въпрос просто за някакъв скрит естетизъм – има го и икономическият аргумент. Идентичност като тази на Сити носи резултати – не винаги, не всяка година, но дългосрочно. Тя помага за привличането на големи играчи и за това те да са точните за стила. Премахва нуждата всяка година да се уволнява мениджър, да се започва градеж наново с търсене на съвсем различен профил играчи на пазара и каране на вече наличните да учат нови номера. Ясната идентичност пречи на бурите след слаба серия от резултати или след разочароващ сезон – именно разликата между отклоняването от пътя и хващането на пътя заникъде. Тя носи сигурност там където иначе може да се възцари съмнението.

Проблемът е, разбира се, че това отнема време. Дори и Гуардиола, оказа се, се нуждаеше от година, за да оформи Сити в желаната си структура, а при това съставът бе граден с мисълта за него дълго преди идването му. Нужно е търпение и разбиране. Не може да се изгради за едно лято или за един сезон. Няма как да се осъществи, ако постоянно уволняваш мениджъра.

Тъй че това е изборът, пред който е изправен Челси: уволняваме Сари и цикълът „взрив-срив” ще бъде продължен. А може пък и това да е правилното решение: може италианецът да е твърде негъвкав, за да успее в Англия; може постигнатото от него в Наполи да е невъзможно да бъде повторено; може би тактиката му е разкрита от съперниците и той няма никакви други скрити аса в ръкава си.

В един момент обаче Челси ще бъде длъжен да постъпи по обратния начин. Ще трябва да се спре на един мениджър, да приеме важността на времето като равностойна на важността на парите, да премине през сушава година с надеждата да последва плодотворна. Клубът иска онова, което Сити има. За да го получи, трябва да започне да прави каквото Сити прави.

Рори Смит, „Ню Йорк Таймс”

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти