Най-великите женски финали на Australian Open

Australian Open с пълно право е считан за празник на тениса. Турнирът, някога масово пренебрегван от страна на големите играчи, днес е не само образец за организация на надпревари от такъв тип, но и въплащение на удивителен маркетингов възход и комерсиален успех. Блясъкът на Australian Open обаче е само едно от нещата, които непрестанно привличат нови фенове. „Зеленият континент“ е виждал невероятно зрелищни и драматични мачове както при мъжете, така и при жените. Евроспорт ни припомня най-знаменитите сред тях, като днес ще се спрем на най-великите финали при дамите.

Маргарет Корт срещу Ивон Гулагонг Коули (1971)

На финала на Australian Open през 1971 г. се осъществява истински сблъсък на поколенията. Маргарет Корт вече се е утвърдила като голямата звезда на женския тенис и в продължение на 9 години властва безмилостно на Откритото първенство в родината си. Евентуална победа за нея би означавала, че тя ще стане първата жена, печелила 10 титли на един турнир от Големия шлем. Задачата на Корт обаче не е лесна. От другата страна на мрежата е с 9 години по-младата нейна сънародничка Ивон Гулагонг Коули, която е определяна от експертите като бъдеща звезда. Двете са поставени под номер 1 и 2 в схемата и съвсем очаквано и подобаващо се срещат на финала, който се превръща в истинско зрелище.

В първия сет Коули лети по корта и печели с 6:2. Изглежда, че Австралия най-после ще има нова тенис кралица. Но Маргарет Корт нямаше да бъде Маргарет Корт, ако се отказваше просто така. Шампионката спасява няколко точки за пробив и печели сета със 7:6, като прегазва Коули със 7:0 в тайбрека! Драмата обаче не е приключила. Двете финалистки дават всичко от себе си в третия сет, но в крайна сметка опитът и желязната психика на Маргарет помагат да сломи съперничката си със 7:5 и да спечели своята титла номер 10 в турнира. Днес Маргарет Корт е рекордьор по титли от Големия шлем (24), а вторият най-голям корт в комплекса на Australian Open носи нейното име. Ивон Коули от своя страна напълно оправдава звездния статут, който предричат. Няколко месеца след загубата от Корт тя печели „Ролан Гарос“ и Уимбълдън. Следват 4 титли от Australian Open, както и още един триумф на „Свещената трева“ през 1980 г.

Мартина Навратилова срещу Крис Евърт (1981)

Десет години след мача между Корт и Коули финалът на Australian Open става арена на едно от най-известните съперничества в женския тенис. Три месеца по-рано Навратилова побеждава Евърт в три сета на полуфинала на US Open. В седмицата преди първенството на Австралия Евърт взема психологическо предимство, като надиграва Навратилова също в три сета на тревните кортове на турнира в Сидни.

Макар да не печели нито един от деветте турнира от Големия шлем, предхождащи Australian Open ’81, Навратилова не слиза от първите страници на вестниците. Пет месеца преди турнира тя получава американско гражданство и скандализира света на тениса, като разкрива публично своята хомосексуалност. В същото време Евърт продължава да е номер 1 в ранглистата и пристига в Австралия като действаща шампионка на Уимбълдън.

Така идва моментът двете да премерят сили на финала на Откритото първенство на Австралия. Мачът върви съвсем рановстойно, когато при резултат 4:4 в тайбрека Евърт печели три поредни точки и триумфира в първия сет. Навратилова успява да се надигне и да спечели втория сет с 6:4. Третият сет се оказва един от най-вълнуващите и драматичните в историята на турнира. Навратилова повежда с 5:1 гейма и мачът изглежда решен. Евърт обаче осъществява невероятен обрат и довежда геймовете до 5:5! Крис Евърт сервира при 30:15 в нейна полза, но Навратилова изравнява. Следващата точка се оказва повратна за развитието на мача. Двете си разменят по няколко волета от близко разстояние, като разиграването завършва с успех за Навратилова, която в крайна сметка триумфира с 6:7, 6:4, 7:5 и печели първата от трите си титли в турнира.  

Моника Селеш срещу Щефи Граф (1993)

През 1993 г. титлата на Australian Open си оспорват други две легенди на женския тенис. Преди турнира Моника Селеш печели 6 от 7-те надпревари от Големия шлем, в които участва, като това позволява да измести Щефи Граф от върха в световната ранглиста. Единственото поражение в тези седем турнира обаче идва именно от германката, която в предходната година разгромява Селеш с 6:2, 6:1 на Уимбълдън. Всички са на мнение, че това съперничество е на път да стане легендарно и финалът в Мелбърн през 1993 г. напълно потвърждава тази теза.

Граф влиза по-добре в мача и печели първия сет с 6:4. Селеш обаче отговаря на предизвикателството и триумфира във втория сет с 6:3. Повратният момоент в мача се оказва шестият гейм на третия сет. Граф е на сервис при резултат 3:2 за Селеш и 30:0 в своя полза. Моника обаче не само отразява сервиса, но страхотният ретур се превръща в зрелищен уинър, който влиза във фолклора на Australian Open. Граф спасява две точки за пробив, но в крайна сметка Селеш печели гейма, както и следващите два, като по този начин триумфира с 4:6, 6:3, 6:2. Така само на 19 години Моника Селеш печели своята трета поредна титла от Australian Open.

Нейният път към величието обаче е рязко прекъснат няколко месеца по-късно, когато по време на мач срещу Магдалена Малеева в Хамбург вманичен фен на Щефи Граф изскача от тълпата и намушква Моника в гърба по време на една от почивките. Раната заздравява за няколко седмици, но психическата травма е много сериозна и Селеш не играе в продължение на повече от две години, пропускайки следващите 10 турнира от Големия шлем. Тя все пак успява да се завърне и печели Australian Open още веднъж през 1996 г., но никога повече не достига предишното си ниво.

Дженифър Каприати срещу Мартина Хингис (2002)

През 2001 г. Дженифър Каприати печели Australian Open, успявайки да превъзмогне сериозни лични проблеми, които почти провалят кариерата . Нейната победа в два сета срещу Мартина Хингис е забележителна с това, че Каприати става най-нископоставената тенисистка, успявала да спечели турнира. Повторението на финала година по-късно обаче е това, което наистина остава в историята.

Хингис печели първия сет с 6:4, след което повежда с 4:0 във втория. Изглежда, че титлата е само въпрос на време. Това, което следва, е един от най-невероятните обрати, който тенисът някога е виждал. Въпреки смазващата 35-градусова жега Каприати някак успява да намери сили да продължи въпреки привидно безнадеждния резултат.

Американката успява да доведе нещата до тайбрек, който печели с 9:7, като междувременно спасява четири мачбола. Шокът е твърде голям за Хингис, която в третия сет вече е загубила набраната до този момент инерция. Носена на крилете на вдъхновението, Каприати печели категорично сета с 6:2, като това е нейната трета и последна титла от Големия шлем.

Серина Уилямс срещу Винъс Уилямс (2003)

В предходните четири турнира от Големия шлем по-малката Уилямс побеждава сестра си убедително, но никой не предполага, че това ще се окаже най-оспорваният двубой между двете. „Семейният финал“ обещава много, но най-вече на победителката – до този момент и двете имат по 4 титли от Големия шлем. Това е четвърта поредна среща между тях на финал от Големия шлем – серия, започнала на „Ролан Гарос“ през 2002 г. Серина и Винъс са повече от готови да се изправят една срещу друга, а феновете тръпнат по трибуните в очакване на сблъсъка между тях.  Търпението им е възнаградено, като в рамките на точно 2 часа и 22 минути те получават възможност да наблюдават игра от най-висока класа с използване на целия арсенал от оръжия, с които двете тенисистки разполагат.

По традиция по-съсредоточената в началото отново е Серина и това позволява да поведе в първия сет с 3:1, но по-голямата сестра не остава длъжна, успява да изравни резултата до 3:3 и възползвайки се от пробив да затвори сета. Серина е бясна, хвърля ракетата си, но малко след това излиза напълно мобилизирана и готова за победа във втория сет, което личи от самото начало. Концентрацията и решителността помагат на по-малката Уилямс и тя успява да спечели, като това е първият загубен сет от началото на турнира за Винъс.

Изравнили сетовете, двете сестри излизат на корта по-жадни за победа отвсякога. Считаната за фаворитка Серина успява да оправдае очакванията на зрителите и пробива за 2:0, но не се възползва от предимството и допуска изравняване. Оттам насетне следват няколко спокойни отигравания, но в осмия гейм, при резултат 4:3 напрежението се покачва. След като Серина печели сервис-гейма си за 5:4 идва ред на Винъс да сервира за оставане в мача. Цялото напрежение, всички погледи, вперени в нея водят до 4 поредни грешки, което означава само едно – победа за Серина.
„Семейният финал“ завършва. По-малката Уилямс печели със 7:6, 3:6, 6:4 и си осигурява четвърта поредна от Големия шлем, титла като това я прави и петата жена в историята, постигала този грандиозен успех.

По време на награждаването двете сестри се прегръщат, убеждавайки всички, че тенисът е много повече от просто игра, и шепнат окуражителни думи една на друга. Серина записва името си със златни букви в историята на този спорт и то пред очите на останалите четири дами, постигнали нейния успех.