Уилфред Гримо: Свикнах в България, мечтата ми е да играя за Нюкасъл

Френският нападател на Созопол Уилфред Гримо от Бенин даде интервю за местна медия. Голмайсторът на "небесносините", който има осем попадения през есента, разкри, че е много доволен и радостен от престоя си в България. Атакуващият състезател очаква повиквателна за националния отбор на Бенин след края сезона.

Дори да не е много популярна за българската общественост, родината на французина е достатъчно известна на Стария континент. Уил говори за таланта си в българското първенство с доброто си представяне всеки ден. Талантливият нападател има 14 изиграни срещи, в които е отбелязал 8 гола и 4 има асистенции. Това му донесе четвърто място на наградите за футболист на Созопол през изминалата година. Техничният състезател притежава изключителна скорост и може да играе с двата крака. Той отбеляза две от попаденията във вчерашната контрола с Локомотив (Горна Оряховица), в която "небесносините" се наложиха с 3:0. Близките му го наричат Робиньо, заради сходството в характеристиките с бившата бразилска звезда.

- Бяхте избран на 4-о място на наградите за футболист на Созопол през изминалата година, споделете вашите впечатления?

- Преди всичко бих искал да благодаря на семейството, близките и приятелите, защото благодарение на тяхната подкрепа успях да събера нужните гласове. Радвам се, че бях номиниран. Вече се адаптирах към обастановката в България и съм много щастлив тук. Опитвам се да разкрия целия си опит и талант в мачовете и тренировките, да дам най-доброто от себе, за да помогна на Созопол да постигне целта си.

- Какво следва през сезона? Какви са вашите очаквания? Вашата лична цел?

- Какво следва? Важно е да останем фокусирани и да се справяме по-добре през втората половина на сезона, като бе и през първата. Важно е да бъдем подготвени добре психически, физически и достатъчно концентрирани в официалните срещи. Целта на отбора в началото за този сезон бе да се утвърди в първенството, а основната цел е да се върнем във Втора лига. Миналата година Созопол изпадна от професионалния футбол след няколко успешни сезона в елита. Продължаваме да работим усилено и да бъдем верни на себе си и ръководството, за да изпълним целта. На този етап сме на 3-о място в лигата с 38 точки, след 17-и изиграни срещи, на три от първата позиция. Остават още 17 мача, в които сме амбицирани да спечелим нужните точки, за да завършим на върха. Моята лична цел е да завърша сезона с отбора в челото и да отбележа, колкото се може повече попадения.

- Вашите цели в краткосрочен и дългосрочен план? Коя е най-голямата ви мечта?

- Моята краткосрочна цел е представянето ми в Созопол, а в дългосрочен план е да се развивам и играя на европейско ниво. Мечтая да играя един ден в английския Нюкасъл и да радвам любимите ми хора, които се гордеят с мен.

- Защо Нюкасъл, а не Реал, Барса или ПСЖ?

- Защото фланелката на Нюкасъл е свещенна за мен от дете. "Джордитата" ги нося в сърцето, а това ще ме направи истински щастлив, ако един ден играя за този именит клуб. Атмосферата на стадиона е наистина невероятна, феновете също, това е клуб, който има страхотна история и традиция.

- Вашата любима звезда?

- Моят идол наистина е Робиньо. Той ме вдъхнови, когато бях дете. Бях наричан така в моя квартал, когато имаше мачове.

- На кой симпатизирате от грандовете?

- Реал Мадрид.

- Мислите ли за повиквателна от националния отбор на Бенин? Какво правите по въпроса?

- Не ми е свръхцел това, не мисля за това всеки ден, но ще се гордея да нося фланелката на моята страна и тази на родителите ми, да представлявам моята нация на големи международни състезания. Работя усилено, продължавам да бъда решителен, надявайки се, че моята работа на терена ще бъде възнаградена един ден.

- За финал вашето обръщение към колегите ви?

- Да сме живи и здрави, най-важното е да се борят всеки ден. Ще посъветвам всички футболисти никога да не се отказват и да продължат да вярват в себе си и да бъдат много упорити. Можех да прекратя футболната си кариера след сериозна травма, бях няколко години извън терените. Този етап отмина и се надявам повече никога да не се повтори.