Ливърпул не можеше да си позволи да не може да си позволи Ван Дайк

Бордът на директорите на Ливърпул заседаваше и самата цена на потенциалния трансфер предизвикваше повсеместно повдигане на вежди и поклащане на чела. Бе началото на май 1961 г. и Бил Шанкли бе определил един млад шотландски талант – Иън Сейнт Джон, като онзи играч, който ще подобри съдбините на влачещия се в старата Втора дивизия клуб.

Цената от 37 500 паунда представляваше клубен рекорд и всички в залата проявяваха колебание относно плащането на подобна сума, докато един от директорите – Ерик Сойър, не призова да се развърже кесията. В отговор на противящ се глас в полза на тезата, че този трансфер просто е твърде скъп, Сойър рекъл: „Не можем да си позволим да не можем да си го позволим.”

За огромна радост на Шанкли сделката бе сключена. Останалото е история.

Да превъртим напред до настоящето, в което Вирджил ван Дайк е в ролята на човека, когото Ливърпул не можеше да си позволи да не може да си позволи. Пристигането на централния защитник преди една година предизвика съпоставки с миналото, при все че има и леки отлики.

Този път не директорите, а мениджърът трябваше да бъде убеден в плащането на рекордна за бранител сума. Спортният директор Майкъл Едуардс и президентът Майк Гордън от собствениците на клуба Фенуей Спортс Груп (ФСГ) натискаха за изхарчването на 70 млн. паунда за играча на Саутхамптън, уверени в това, че той може да направи огромна разлика. Макар че Юрген Клоп нямал и капка съмнение в качествата на нидерландеца, все пак не се чувствал удобно от мисълта, че който и да е футболист би могъл да струва толкова пари, и искал да е сигурен, че Ливърпул няма да е под риск да застраши финансовото си състояние. Предстоящата продажба на Филипе Коутиньо в Барселона за 142 млн. паунда помогнала той да бъде убеден, че трансферните реалности се променят.

Другата разлика е, че почти веднага след пристигането на Сейнт Джон на „Анфийлд” идва и първообразът на колоса в отбрана – Рон Йейтс. Двамата заедно помогнаха за вдъхновяването на неподозиран растеж.

Пристигането и само на Ван Дайк се усеща като променящо цялата картина, без да забравяме отличното включване на новия вратар Алисон и нарастващата колективна зрялост на Ливърпул, което доведе до изкачването на върха на таблицата на Премиър Лийг. Когато нидерландецът играе, отборът запазва повече „чисти мрежи”, печели по-голям процент от мачовете си и средно се допуска по под един гол на мач – 0,8. Ван Дайк печели двубоите си във въздуха, прави шпагати и, както показа срещу Уулвърхамптън и Адама Траоре, бележи голове и има брутална скорост.

Статистиките обаче не отбелязват с точност спокойствието, което той излъчва, за да вдъхнови съотборниците си и да разтрепери съперниците. Тук трябва да се споменат и организаторските му качества за стабилизирането на една защита, допуснала 17 гола в първите 32 мача с него в сърцето си. За сравнение, в 32-ата преди дебюта му при поражението на гости на Суонзи „червените” получиха 34 попадения. Тази двойно по-голяма цифра говори предостатъчно за Ван Дайк.

В рамките на 18-месечен период Ливърпул следеше 34 различни централни защитници, анализирайки силните и слабите им страни в над 15 мача на всекиго от тях, преди списъкът да се сведе до четири мишени от „ниво А” и четири от „ниво Б” (младоци, които имат качествата да се развият до ниво А). Двама от другите от ниво А бяха Емерик Лапорт, тогава от Атлетик Билбао, и Калиду Кулибали от Наполи, а последният бе ветеранът от Байерн (Мюнхен) Жером Боатенг. Ван Дайк обаче оглавяваше листата.

Ливърпул следеше нидерландеца от времето му в Селтик и поредният пример за зрелостта на трансферната стратегия на клуба е, че след като позволи на Саутхамптън да го купи за 13 млн. паунда през 2015 г., не сметна ръста на цената му впоследствие за нелеп. Гледището, че големите клубове винаги бъркат, като не вземат дадени играчи много по-рано в кариерата им, е твърде удобно. Истината е, че понякога тези играчи просто се нуждаят от „междинни” стъпки. Трябва да се има предвид това, че те могат да се променят и че треньорите могат да ги подобряват.

Грешката тук за Ливърпул би могла да бъде тази да погледне на ръста на цената му изолирано, особено предвид историческата реалност, че водещите централни защитници рядко са за продан. Рафаел Варан например отиде в Реал Мадрид на 18 години и вероятно никога вече няма да бъде наличен на пазара. А Ливърпул не бе сам на пазара, когато си осигури Ван Дайк от втория си опит.

Първоначалният интерес от лятото на 2017 г. доведе до съпротивата на Саутхамптън и заплахата да докладва претендента за подписа на играча за нерегламентирано ухажване. В това време Антонио Конте искаше нидерландеца в Челси, както го искаше силно и Манчестър Сити, макар че Джосеп Гуардиола вероятно имаше твърде много централни защитници и вече бяха похарчени доста пари за Джон Стоунс. „Гражданите” имаха и съмнения относно цената и, след като изтърваха мишената си, платиха неустойката за разтрогване на договора на Лапорт с Атлетик от 57 млн. паунда. Бранителят на баските би бил вторият избор на „червените”, след като Клоп бе приел, че лятното му становище „Ван Дайк или никого!” не може да се простира до трети трансферен прозорец.

От съществено значение обаче бе това, че в Ман Сити не получиха окуражителни знаци, че нидерландецът вижда бъдещето си при тях. В решаващия момент той си спомнил как като гост на финала на Шампионска лига 2017 в Кардиф бил постоянно заграждан от фенове на Ливърпул, които го карали да избере техния отбор, и видял паралели между горещата любов в Селтик и тази, която би го очаквала в Мърсисайд. Бил и пленен от амбицията и мечтите на Клоп.

Ван Дайк разбра Ливърпул още преди да се присъедини към клуба и го разбира и сега. Преди мача с Уулвс той плати коледно парти на 120 деца в неравностойно положение. Говори се често как историята стоварва огромна тежест върху Ливърпул, макар че най-често тя сочи пътя напред.

Майк Гордън – тихият, но доста интелигентен човек на ФСГ в ръководството на клуба, вложи повече от всички останали в сделката за Ван Дайк, като започнем с възстановяването на отношенията с президента на „светците” Ралф Крюгер от първия момент на скандала. Заедно с Едуардс двамата влязоха в ролята на Сойър в момента на кръстопът. И Ливърпул отново лети, след като бере плодовете на смелостта на трансферния фронт.

Пол Джойс, „Таймс”

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe