За честта на фамилията Пулеви

Те са Пулеви. Фамилия, която често се споменава в обществото ни. Кубрат и Тервел – двама братя толкова различни един от друг. Но толкова здраво, толкова неразривно свързани. Толкова здраво, колкото удрят юмруците им през ръкавиците на ринга.

Кубрат е суперзвездата. Той е човекът, за който медиите наддават. Кубрат обича да говори, умее да е обаятелен и знае, че е харесван. Нищо, че има и такива, които водени от свои си лични подбуди опитват да всеят мрак сред светлината. Кубрат е самото спокойствие и ако закъснее, простете му. Не е нарочно!

Тервел е мълчаливец. Той не е по интервютата. Рядко говори, макар че не отказва, когато го потърсиш. С каменно лице, по което нищо не трепва и в щастливи мигове, и в моменти на пределна концентрация. Тервел е точен като часовник. Тервел е дисциплиниран войник, който не обича около него да се шуми, не му допадат потупванията по рамото.

27

 

Две седмици изминаха, откакто Кубрат и Тервел напълниха „Арена Армеец” с 13 000 зрители на боксова гала, така важна и за двамата. Кубрат се завърна с класа след дълго отсъствие и победи по точки в 12 рунда Хюи Фюри – успех, който му отреди мястото на официален претендент за световната титла в тежка категория на Антъни Джошуа.

Тервел закачи около кръста си първия голям колан в професионалната си кариера – този на европейски шампион в полутежка категория. Направи го в типичния си безкомпромисен стил и с инстинкт на безмилостен воин на ринга – брутален нокаут срещу клетия, но така симпатичен с обноските си на джентълмен италианец Леонардо Бруцезе.

Откриваме Тервел там, където в последните 3 години може да бъде намерен ежедневно – в спортния център ПУЛЕВ, който той и брат му откриха със собствени средства през есента на 2015 г.

„Върнах се към работата. Когато човек е наведен и работи, е по-лесно да остане концентриран, здраво стъпил на земята. Не летя. Трябваше обаче да се дистанцирам от хората и от аплодисментите им”, признава последният олимпийски медалист в българския бокс – носител на бронз от игрите в Лондон 2012.

И Тервел, също, както и Кубрат, е наясно, че завистта на хората е неизбежна. На тях се гледа и с друго око. С окото на пресметливия, който брои парите на братята и който си мисли, че те – „едни глупави момчета, които знаят само да се бият, вече са милионери.”

„Никой не е забогатял от последната гала. Кубрат можеше да вземе шестцифрена сума ако беше приел предложението този мач с Фюри да се състои в Англия. Той обаче каза, че ще даде шестцифрена сума срещата да се проведе в България. Така и стана”, разкрива Тервел.

По-малкият от братя Пулеви отваря за нас вратата на офиса – този, в който той и брат му се уединяват, когато не тренират. Няма лукс, нито показност. Един стол, едно бюро и диван.

Но най-важното нещо в тази стая е друго – един портрет на мъж с горда осанка и боксови ръкавици, който е закачен на стената. Мъж с постоянно обърнати към синовете си очи. Нищо, че вече 11-та година може да ги наблюдава само от небето – Венко Пулев.

„Ние не се кланяме на фалшиви герои. Благодарни сме на баща си, че ни създаде и превърна в хората, които сме днес. Били сме на по 7-8 години, когато все още не се занимавахме така активно със спорт и няма никога да забравя какво ни повтаряше: Един ден, когато станете силни боксьори, ще вървите по улицата и хората ще ви сочат с пръст и ще казват за вас: Ето, това са Кубрат и Тервел Пулеви”, споделя емоционално Тервел.

Днес той иска просто да възпита своите синове в ценностите, които Венко е завещал на него, Кубрат и трите им сестри. Показва ни невероятна снимка – на нея е може би на 3 години, с боксови ръкавици и боксови гащета, на които е избродирано името му – Тервел.

„Книгите бяха 90% от обзавеждането на дома, в който аз и Кубрат израснахме. Не позволявам на никого да ми определя аз какъв да бъда. Аз знам кой съм, колко струвам и какво мога. Това, че не казвам какви книги чета, това означава ли, че не чета? Ако аз не знам цената си, то тогава ще дойде някой, който ще си позволи да ми я постави”, коментира малкият Пулев, който на 35-годишна възраст вече е с две висши образования в джоба, едното от тях юридическо.

Истерията около Тервел и Кубрат не пречи на тях, но притеснява близките им. Големият син на Тервел – Калоян, наскоро се е сблъскал очи в очи със славата на баща си. „Казвам му, че трябва да свикне. За него съм му баща, но за хората аз съм Тервел Пулев”, разказва Пулев, който отдавна е свикнал да носи царската корона.

Със сигурност не е лесно да бъдеш по-малкия брат на Кубрат, но на Тервел това никога не му е проличало. Той достойно си извоюва своето място в обществото и въобще в света на бокса. И за това никой не му е помагал. Това място е извоювано с онези здрави юмруци, за които приживе Венко Пулев е мечтаел синовете му да притежават. Увивал е малките им ръце в детски ръкавици по поръчка и ги е пускал един срещу друг. Но с една изрична заръка: Кубрат никога да не отвръща силно на ударите на Тервел, защото той е по-големият и винаги трябва да го пази, да го подкрепя и да му помага.

Кобрата дори се шегува, че заради тези агресивни атаки на Тервел още от детството е калил защитата си. Но за истината ви е достатъчен един кадър – този от пътя на Тервел Пулев от съблекалнята, през коридора, към ринга в „Арена Армеец”. Тервел върви отпред, Кубрат е зад него. Тервел спира за секунда, публиката го аплодира, Кубрат го потупва по рамото и се оттегля на заден план.

Потупване с почерка на Венко Пулев, който може да бъде спокоен. Синовете му бранят с чест фамилията. И следват неговите завети. В общество, което рядко прощава успеха на успелите.

btvnovinite.bg