›› Анкета

Одобрявате ли да има толкова много чужденци на "Лаута"?

›› Булевард

Върнаха Ашли Коул при бивша любовница

Ашли Коул се оказа в твърде неприятна ситуация на светско събитие. Бившият английски национал бе гост на представянето на нова модна марка.Той бе придружен от приятелката си Шарън Кану. За негова неприятна изненада на ...

Виж още
Локомотив (Пловдив)

Йордан Господинов за Левски, престоя си в Литекс и треньорската професия (видео)

28 октомври 2018 | 13:53 - Обновена

Бившият вратар Йордан Господинов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той започва и завършва кариерата си в бургаския Нефтохимик. У нас играе още за Левски, Литекс, Славия, Калиакра, Локомотив (Мездра) и Локомотив (Пд). Зад граница носи екипите на гръцкия Пансерайкос и румънския Конкордия.

Част бе от националния ни тим по времето на Димитър Димитров – Херо и Стойчо Младенов, като се конкурираше за титулярното място със Здравко Здравков и Димитър Иванков. След края на състезателната си кариерата работи като треньор на вратарите.

 

 

- Здравей, Данчо! Трябва да отбележим, че освен треньор на вратарите си и анализатор на българското първенство. Как смяташ, че ще се развие шампионатът в“А” група тази година?

- За мен най-важното, без значение от крайния изход на кампанията тази година е, че имаме едно доста по-оспорвано първенство. Шампионат с ясно изразени три фаворита, които според мен имат силите да посегнат към шампионската титла. Естествено говорим за Лудогорец, ЦСКА и Левски. С оглед на това съвсем нормално и резонно е да очакваме една битка именно между тези три отбора. Според мен този път тя ще продължи до самия край на първенството. Не бих се ангажирал с крайна прогноза, но все си мисля, че битката ще е между ЦСКА и Лудогорец. Истината е, че Левски този път е много по-близо до основните си конкуренти, но оставам с впечатлението, че нещо още им липсва. Очаквам един още по-силен Левски в следващата кампания.

 

- Защо според теб се стигна до кризата в Лудогорец?

- Доста обемен би бил отговорът на този въпрос. Това е един процес, който не започна от вчера, а е натрупваме, което смея на твърдя, стартира преди две години, а може би и три. Първият човек, който алармира за този предстоящ проблем беше Жоро Дерменджиев. Но тогава на гребена на вълната на успеха и позитивните резултати, сякаш никой не се вслуша в думите му, че Лудогорец спешно се нуждае от освежаване на тази „футболна кръв“. След него и Херо с идването си в Лудогорец заяви, че има нужда от подмладяване на отбора. При него нещата бяха дори малко по-драстични. Той изрази своя ясна концепция, в която големи звезди на Лудогорец към този момент не попадаха в неговите планове. Но и тогава никой не се вслуша в него. Случи се съвсем нормалното – в един момент се поизхабиха и физически, и емоционално футболистите, които дърпаха Лудогорец напред. Доста се закъсня с подмладяването или освежаването на отбора. Направиха се опити на пожар това да се случи, но като че ли този път може би не се попадна на правилните хора в правилния момент. Определено Лудогорец изпитва затруднения, които според мен биха били много по-лесно преодолими във вътрешното първенство, но в Европа ще стават все по-очевидни.

 

 

- Как тълкуваш отстраняването от клуба на Методи Томанов и това, че Пауло Аутори твърде бързо си тръгна към Бразилия?

- Ще започна с отговора отзад напред. Аз бях първият човек, който в национален ефир преди около 20 дни, си позволих да изразя моето мнение и тогава много хора ме сметнаха за луд. Заявих в прав текст, че поне от това, което виждам в последните мачове на Лудогорец, Аутори не е човекът, който ще се справи с големите очаквания. Що се отнася до Мето Томанов, там нещата са доста по-деликатни. Имам своето мнение, но според мен в този момент не е коректно да коментираме. Всичко, което излиза от Разград, свързано с Мето Томанов, е премерено и доста неща са спестени. Но определено има проблеми и търкания между ръководството на Лудогорец и него, които в един момент явно са взели връх и се е стигнало до отстраняването на Томанов. При всички положения обаче, говорейки за него, трябва да отбележим, че това е една фигура, която остави много сериозна следа в Разград. Ако не се лъжа шест-седем години, в които всичко като селекция и организация, минаваше именно през него. Наистина е интересен фактът, че Мето Томанов напусна Лудогорец.

 

- Идва ли краят на хегемонията на Лудогорец?

- Аз лично няма да се учудя, ако тази година нещо се случи, макар че за мен Лудогорец отново е с едни гърди пред основния си конкурент ЦСКА и основния си друг преследвач Левски. Но се случва една много интересна компилация от два факта. А именно закъснението на така нужните промени, които трябваше да се случат в Лудогорец още преди година, а от друга страна това, че и Левски, и ЦСКА определено вдигнаха нивото и започнаха да привличат по-класни футболисти. Според мен двата отбора вече са доста по-конкурентни на Лудогорец. Тези два факта събрани заедно подсказват, че не е малко вероятно да се случи детрониране на Лудогорец от трона.

  

- Относно Аутори попадението ти беше в десетката, но искам да те предизвикам и за Нестор Ел Маестро – ще се окаже ли точният човек за ЦСКА в крайна сметка?

 

- Тук нещата стоят горе-долу по същия начин. Едно много вихрено начало на Ел Маестро с ЦСКА. Летящ старт в евротурнирите и доста въпросителни след първите мачове на „червените“ с конкуренти за титлата и с по-равностойни противници. За мен лично е много притеснително представянето на ЦСКА срещу Лудогорец, Ботев и Левски. Именно това е мерилото за клуб като ЦСКА, когато се цели в шампионската титла. В представянето си в тези три мача „червените“ определено показаха, че имат пропуски. Няма да е учудващо при продължаване на тази тенденция ЦСКА да се мъчи в дербитата, да се стигне до треньорска промяна, познавайки горе-долу начина на мислене на г-н Ганчев – там компромиси няма.

 

- Сега да се върнем към началото на кариерата ти. Кой бе в основата да се запалиш по футбола? Защо избра вратарския пост, след като всички деца обичат да бележат голове?

- Човекът, който буквално беляза моето развитие в живота ми беше баща ми. Той е бил вратар и от малък покрай него и аз се запалих по футбола, а след това и по вратарския пост. Няма как, когато баща ти е бил вратар, поне да не опиташ и ти да бъдеш страж. В интерес на истината, в най-ранна детска възраст имах желанието и да бъда на вратата, и да играя като нападател. За всички е ясно, че славата е при тези, които бележат головете и много по-малко при онези, които ги спасяват. Но с течение на времето се ориентирах към вратарския пост и не съжалявам.

 

- Бяхме с теб на турнето на националния отбор в Чили. Тогава имаше съмнение за комоцио. С колко травми излезе от голямата игра?

- Много. Сега се сещам за една снимка на Тони Шумахер от края на кариерата му, на която беше застанал само по къси гащета и по тялото му имаше точки на счупвания и на сериозни травми. Съвсем нормално е – вратарският пост е съпътстван от множество такива травми. За съжаление с напредването на годините все по-често ги усещам, особено сутрин, когато е хладно. Не съжалявам за нито една контузия. Благодаря на Господ, че имах възможността да работя това, което обичах и то много дълги години. Към края на моята кариера дори се чувствах много силен. Очаквах да играя още повече, но счупване на глезена на един четвъртфинал между Локомотив и Ботев, сложи край на кариерата ми.

 

- Каква роля изигра помощник-треньорът на Нефтохимик Еролин Кючуков в развитието ти?

- Огромна. Това е следващият човек чисто хронологически погледнато. Вече говорих за баща ми, а Кючуков е следващият човек, който видя нещо в мен. Подходи с огромни желание и амбиция към това да развия моите качества. Много пъти ми е казвал: „Дани, в началото рискувам с теб, но съм млад треньор.“ Или ще направя име и ще пробия, или ще дръпна буквално крачки назад в развитието си. Това е човекът, който буквално ми вдъхна страшно много кураж, вложи много усилия и време в моето развитие. Всичко хубаво в Нефтохимик дължа на него, на старши треньора и не бива да забравяме един човек – без неговото позитивно отношение към мен, нищо нямаше да се случи. Говоря за Христо Порточанов. Човек, който негласно даде зелен път за моето развитие. В моменти, в които съм грешал, защото това е неминуема част от живота и развитието на всеки млад вратар, подхождаше по-снизходително към тези неща.

 

- Беше ли от любимците на Порточанов, на които той имаше снимки на бюрото си?

- В интерес на истината не съм бил от неговите любимци. Лятото отново се видяхме с него в Бургас и винаги ще му бъда благодарен. Отношението му към мен беше малко по-специално. Наистина имаше няколко любимци, към които много рядко си позволяваше да повишава тон. Аз не бях от тях, но при мен подходът беше малко по-различен. Смачкваше ме от критики, но винаги след това успяваше да ми подаде ръка и да ме извади от психологическата дупка. Никога не ме оставаше да падна тотално на колене и да не мога да се изправя. Знаеше, че в тези години, ако ме смачка и след това не ми подаде ръка, надали щях да мога да се възстановя. Затова казах, че без неговото позитивно отношение към мен в определени моменти, никога нямаше да се развия.

 

- Защо не те пусна в Спартак (Москва)?

- Това е част от характера му.

 

- Наскоро го попитах и той каза, че вероятно офертата не е била сериозна.

- Малко по-странен е в това отношение. Сещам се за два трансфера, за които ме е спирал и са били буквално на прага на финализирането им – в Спартак (Москва) и в Левски през 2001 г. Интересното е, че след като спря нещата, след това в един период от време може би усещаше някаква вина за това нещо. Определено Христо Порточанов е човек с чувство за вина, когато е прекалил и търси начините да компенсира нещата.

 

- Как би определил периода си в Левски?

- Една страхотна емоция, страхотна тръпка. До голяма степен сверяване на часовника, защото до този момент всички ние в Нефтохимик живеехме не точно в един измислен футболен свят, но в свят, в който реалностите са малко по-различни. Бях няколко години в отбор, в който всичко ти е наред. Един клуб, който за стандартите на България тогава организационно беше много напред, но и клуб, в който знаеш, че по-напред от трето-четвърто място няма как да мръднеш. Изискват се определени резултати и когато си на път да ги постигнеш, никой не те натиска до края на възможностите ти, за да растеш още. В един момент отидох в Левски, докоснах се до още по-добри футболисти. Видях, че далеч нещата, които съм постигнал до този момент не са достатъчни.

 

- А какво не ти се получи при „сините“?

- Трудно ми е да кажа какво не ми се получи, защото за мен това е един много успешен период. След мача с Бран, в който г-н Батков и г-н Сираков искаха да остана. Имахме много късен разговор от Берген с г-н Порточанов. Нещата бяха финализирани. На следващия ден, кацайки буквално трябваше да отида от летището до офиса на „Леге“ и да подпиша новия договор с Левски. Така се случиха нещата, че след кацането, имахме почивка около два-три часа. Легнах, починах, станах и имах 14 неприети повиквания. Едно от Христо Порточанов и 13 от техническия директор. Естествено първо се обадих на г-н Порточанов и му казах: „Шефе, какво става?“. Попита ме какво правя в София и ми каза да се прибирам. Имах един много бърз разговор и с Наско Сираков. Каза ми: „Изчакай само да говоря с Христо.“ Говориха две-три минути и в един момент Наско се обърна към мен и каза: „Е, не мога да се оправя с него!“ Така приключиха нещата. Не мога да кажа кое ми е липсвало в Левски, защото сякаш ако имахме зелена светлина в този момент от Христо Порточанов, нещата щяха да приключат с договор.

 

-  Следващата ти стъпка беше Литекс. Друг от тимовете извън столицата, който вгорчаваше живота на грандовете. Каква бе обстановката там?

- Обстановката беше много добра, дори перфектна. Ако загатнах за това, че в Левски съм усетил, че имам още много какво да уча, в Литекс буквално ме удари тази футболна реалност. Отидох с огромно самочувствие и с усещането, че едва ли не няма какво да уча. Но в Литекс с тези добри селектирани футболисти в един момент бързо разбираш, че нещата са доста по-сериозни. Не се притеснявам да го кажа, защото винаги съм бил самокритичен. В Ловеч за първи път разбрах, че имам да уча още много във футбола.

 

- Какво ти харесва в треньорската професия? Виждаш ли начин млад човек като теб да развие потенциала си в България?

- Първо благодаря за определението „млад човек“. Аз съм на 40 години и е хубаво, когато чувам някой да ме нарича така. Да, доста се промениха нещата във футбола в България. Дава се път на по-младите. Определено начинът на мислене в българския футбол започна да се променя. До преди десетина години нещата бяха доста по-консервативни и затворени. Имаше определен брой треньори от по-старото поколение, за които нямаше нищо ново във футбола, а всичко беше добре изпитаното старо. Сега нещата са доста различни. От гледна точка на това, че хората имат достъп до много повече информация и база за сравнение, новите неща навлизат и в родния футбол. С това по-младите треньори, които определено имат афинитет към тези нови методи на работа, съвсем нормално се чувстват доста по-комфортно в средата на българския футбол. Много се променя нашият футбол, повярвайте ми. Според мен до две-три години ще започне да има видими резултати. Хора с много повече знания, които взимат отвън и от друга страна – промените, които текат като придобиване на база във футбола ни. Мисля, че резултатите няма да закъснеят.

 

- Знаем какво са футболните лагери и мачовете, освен това си и анализатор. Работиш до късно, уикендите ти са заети. Как те търпят вкъщи?

- Скоро имах подобен разговор с жена ми. Много съм благодарен, че в последните десет години от моята кариера, тя беше нонстоп до мен и трябваше да се съобразява с моето ежедневие. Винаги си говорехме за момента, в който ще спра с футбола, ще започна да отделям повече време на семейството и на децата. Преди няколко дни ми каза: „Какво стана – вече не си футболист, но по същия начин имаш много малко време за семейството.“ В интерес на истината от две години и половина насам много промени се случиха в живота ми, когато спрях с футбола. И то неща, които надали съм си представял, че ще се случат. Бях си казал, че в момента, в който спра с футбола, не искам да стъпвам на стадион. Мразех да гледам футбол, докато бях футболист. Сега по цял ден съм на стадиона и ми се налага да гледам страшно много футбол, защото трябва да го коментирам.

 

- Имаш дъщеря Диана, която е на 10 години. Тренира ли някакъв спорт?

- Да, имам дъщеря Диана на 10-11 години, а синът ми Тони е на 6-7. И двамата обичат да спортуват, но нямат по-сериозен афинитет към спорта.

 

- Имате ли любимо място за почивка?

- Имаме, да. Това е другата моя страст, която се появи от четири-пет години. Имам лодка и е невероятно удоволствие, че и семейството ми харесва това хоби. Когато времето е хубаво, много обичаме да сме на вода.

 

- И накрая какво ще си пожелаеш?

- Пожелавам си здраве, всичко в семейството ми да бъде окей. Много бих се радвал в професионален план нещата, които съм замислил и ги преследвам, да се случат. 


Още по темата
SPORTAL.BG
Спортни новини
Прочетена 3426

Коментирай



Няма коментари.



							
						
Много жалко, ако по този начин се решава ... 05 март 2014
Това е един от малкото текстове, ако не и единственият досега, който пиша без много желание, тъй като въобще не ми се занимава нито с футболните рефери в "А" група, нито със съдийската комисия. Досадно е, но въпреки ...
Треньорът на Локо (Пд) Войн Войнов: Няма обидени ... 31 юли 2017
Легендарният футболист на "Левски" Войн Войнов подреди отлично футболистите на "Локомотив" (Пд) за първите три кръга от старта на шампионата. "Смърфовете" победиха "Етър" и записаха хиксове срещу фаворитите "Лудогорец" ...

Левски | ЦСКА | Лудогорец | Първа лига | Втора лига | Национални отбори по футбол | Купа на България | Англия | Испания | Италия | Германия | Франция | Русия | Шампионска лига | Лига Европа | Мачове на живо | Волейбол | Тенис | Формула 1 | Баскетбол

Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на Агенция Спортал, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на Агенция Спортал, посочване на източника и добавяне на линк към www.sportal.bg. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.

Този уебсайт е собственост на Sportal Media Group

Sportal.bg is part of the Sportal Media Group network
ЕВРО2016 | Мобилни телефони | Бизнес новини | Лайфстайл | Woman.bg | Men Only | Новини | Shopping.bg Мобилен Портал

Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?