„Имаше големи драми и хубави моменти на това световно първенство. Радвам се много, че излязохме от тази тежка група. Наистина очаквахме много повече, хубаво е да гледаме напред позитивно, но най-важното е, че завършихме, както се надявах, с две победи – днес категорично над Азербайджан, а вчера с голяма борба срещу Тайланд. Мисля, че изкачихме едно стъпалце по отношение на играта в тежките моменти. Къде сме спрямо конкуренцията? Отново казвам, че отборите на Италия, САЩ и Сърбия се голяма класа. На нас ни трябва много работа, за да стигнем до тяхната организация на игра. Има много хора, които ме нападат за това, че говоря позитивно за нашия отбор, че искам да печелим и, че сме много напред, дори за медали говоря. Пак ще кажа – ако момичетата мислят като мен позитивно, отборът ще върви нагоре. Няма как да се върви напред с негативно мислене и коментари, защото чета такива. Обидена съм на такива хора, които коментират, че отборът ни е слаб и треторазряден и т.н. Мисля, че точно това ни дърпа надолу. Когато хората вярват, както видях тази година, че имаме подкрепа за първи път – позитивни коментари и съобщения, каквито никога досега не съм получавала, тогава и отборът върви нагоре и съм много щастлива.
Момичетата обаче четат какво се пише в разни сайтове, че отборът ни не е на ниво, че това, че онова... И това им влияе, особено на по-младите, и така ставаме лабилни. А според мен отборът ни е израстнал страшно много. Както аз, така и всички момичета, дадохме много за това да бъдем отбор и никой няма право да ни обижда и съди. Тази година наистина ни беше много тежко. Сблъскахме се със съперници от нашето ниво, от които само заради липсата на опит загубихме, както и с такива на много високо ниво, на които не се дадохме. За мен това е много голямо израстване. Досега такава борба в играта при нас никога не съм виждала, няма да повтарям пак кои са мачовете. Мисля, че наистина доста надградихме и имаме нужда не от омраза, а от подкрепа, непрекъснато. Както е при гимнастичките. Да, те имат наистина страхотни успехи, надявам се някой ден и ние да ги стигнем. Както е при мъжете волейболисти. Когато обаче публиката ни подкрепя и виждаме щастие в очите им, тогава и на нас ни дават криле и правим всичко, за да победим."
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)