Теодор Салпаров: Все още ми се играе

Той не е сред най-високите, особено във волейбола. Присъствието и духът му на терена обаче се извисяват над всички! Той е човекът, който се откроява ярко на игрището и извън него! Той е сърцето и душата на отбора! Той е Теодор Салпаров! На 14-годишна възраст се мести в София, за да тренира футбол, но бързо се насочва към волейболната зала. Заради по-ниския си ръст заема поста либеро. През 2003 г. е извикан по спешност в националния, а от този момент нататък се превръща в големият любимец на публиката.

В битките гори, а запазената му марка е емоционалната радост в прегръдките на съотборниците му. През цялата си кариера Салпаров никога не отказа да играе за националния отбор, но само преди седмица изигра може би последния си мач за България - последният от световното първенство, което се провежда у нас и в Италия.

След първите две фази на шампионата Салпаров оглави класацията за най-добър защитник. Националният ни отбор пък завърши на девето място в крайното подреждане.

„Това звучи сякаш съм някакъв Бог. Има много класации, но те не са важни за мен. За мен по-важно беше на това световно първенство,  домашното, което за мен е прецедент и в близките няколкостотин години едва ли ще се случи пак, да завършим по най-достоен начин. Като човек на 36 години осъзнавам, че може да е последното в кариерата ми. За жалост не успяхме поради ред причини. Имахме много липсващи, но това не трябва да звучи като оправдание. Големите отбори имат по 14 равностойни играчи и в един такъв турнир отборът има от всички тях. Ние имахме 8-9 състезатели, които избутаха цялото първенство. Исках да отидем във финалната шестица, което за нас щеше да е равносилно на златен медал”, сподели Салпаров в "Тази неделя".

На 36 години всички очакваха той да обяви края на кариерата си. Теодор обаче още не е казал категоричната си дума.

„Замислял съм се над тази тема. Казах, че е последният ми мач на световно първенство, защото следващото е чак след 4 години. На 40 години трудно бих играл на това ниво. Националният отбор, ако има нужда от мен, винаги бих откликнал”, категоричен е той и добавя: „На мен все още ми се играе. Вътрешно, с годините, като че ли все още ми се играе, въпреки болежките. Услажда се, защото опитът ти позволява да правиш всичко с лекота, играта ти става по-лесна, по-читаема, което е едно удоволствие”

В живота на Салпаров спортът е дал, но и взел много.

„Всичко се постига с адски много труд, себераздаване и жертви. Не става от горе да ти дойде всичко, да гледаш социалните мрежи и да ходиш по заведения, ако имаш талант. Трябва да даваш страшно много, за да постигнеш максимума, да се стремиш към най-големите успехи, за да ходиш нагоре, да не се успокояваш от успехите. Жертва за всички спортисти най-често е, че семействата не ни виждат често, лишаваме ги от нашето присъствие, осакатяваме организма. Изпускаш много неща от живота като цяло. Постоянно си затворен в една хотелска стая, от летището – в хотела, от хотела – в залата с рейса и това е. Бил съм навсякъде по света, но нищо не съм видял”, казва той и прави планове да обиколи най-интересните места заедно със своята половинка Ралица и синовете си - Георги и Максим. 

Наследниците си пък иска да научи на дисциплина, доброта и честност.

„Силно се надявам да бъда един добър баща и родител, който с опита си в живота да съумее да ги направи едни добри хора и да тръгнат по-правилния път в живота. Големият сега се е хванал да спортува, волейболист е, което е едно вътрешно удовлетворение, защото знам, че това ще му даде дисциплина и работа в колектив. А бебето слушка много, голяма душичка е, слушка. Вътрешното ми усещане е, че и двамата ще станат добри и честни, което е много важно да им го втълпя и да им го предам като възпитание”, казва той.

btvnovinite.bg