›› Булевард

Вижте какво причиниха фенове на Партизан на този съдия (видео)

Фенове на Партизан “бомбардираха” със снежни топки един от страничните съдии на мача на “гробарите” с Мачва (Шабац) от сръбското първенство. Партизан разочарова привържениците си, завършвайки 0:0 ...

Виж още
Европейски футбол

Интервюто с Освалдо: Футболът дава много, но ми отне свободата

25 септември 2018 | 14:09 - Обновена
Интервюто с Освалдо: Футболът дава много, но ми отне свободата

Не са мнозина по-интересните фигури във футбола в последно време от Даниел Освалдо. Мнозина още го помнят. В Еспаньол не забравят над 20-те му гола през 2010 година, но Италия беше естественият му хабитат: облече националния екип на „скуадра адзура” и на Фиорентина, Рома, Ювентус и Интер. Мина и през Премиър Лийг в Саутхамптън. Още го обожават в Бока Хуниорс, където се върна като идол в последната година от професионалната си кариера. Беше само на 30…

Неговият романс с Бока не приключи според очакванията му и вечната му любов към музиката го накара да избърза с отказването си от футбола и да създаде собствена рок/ритъм енд блус банда – Barrio Viejo (в превод – Стария квартал). Можете да го откриете да свири в баровете на Барселона. Ще ви е трудно да го познаете с брадата, слънчевите очила и накитите на Ролинг Стоунс. „Не сме големи приятели с деня”, бе ме предупредил, затова ни уговаря среща вечерта в квартал Ел Борне. Там е просто поредното лице в тълпата. Посреща ме с почти прегръдка, топъл, отпуснат, след като ми е казал да потърся с поглед оногова, който носи сламена шапка на вратата на един бар. Моли ме да започнем, след като си допуши пурата. „Пуша много. Вчера играх футбол с приятели и се задъхах, а днес всичко ме боли”, споделя. Усмихва се и поглежда напред, замисля се и, като добър аржентинец, се опитва да открие точните думи да обясни същността на футбола и на рока. С две думи, на целия му живот.

-         Как си?

-         В известен смисъл по-щастлив отпреди, поне по-спокоен. Футболът ме правеше щастлив, но футболната среда – не. Винаги си бях мислел да си направя рок банда. Може би имам таланта за това, в крайна сметка въпросът е да го откриеш. Когато започнах с футбола, не си представях каква кариера ще направя. Докато играех футбол, пишех текстове на песни, което най-много ми харесваше. После започнах да свиря на китара, за да мога да ги наставям към музика.

-         Как заменяш адреналина от футбола?

-         Той продължава да ми го дава, защото гледам мачове и съм за Бока. Вече не ми се играе, сега ми се удаде възможност да правя онова, което никога не можех – да погледна назад и да помисля какво съм постигнал. Преди не си давах сметка за това.

-         А от гола?

-         Музиката е като поредица гол след гол, при всяко соло на моя китарист си затварям очите и чувствам, не мисля – това е нещо вълшебно! Всяка секунда е единствена по рода си и никога няма да е същата, макар и да свириш пак същата песен.

-         Във футболната си кариера чувстваше ли се белязан от тази ти аура на мечтател?

-         Към мен винаги са подхождали с предразсъдъци, но това не ме тревожеше особено, защото няма нищо общо със същността ми. Това е все едно да искаш от някого, който работи в банка, да продължи да следи борсата и когато се прибере вкъщи.

-         Една от песните ти се казва „Insatisfacción” (б.пр. – „Недоволство”). Заради него ли остави футбола?

-         Чувствах се все по-раздразнен от средата около футбола, която се променяше непрекъснато. Вижте, не съм се отрекъл напълно от футбола – аз го обичам и той беше най-доброто нещо, което ми се е случило в живота. Накрая обаче се почувствах като в небрано лозе, като черното патенце. Отидох в Европа още на 19 години и не успях да усетя истински аржентинския футбол. Когато накрая се прибрах да играя там, усетих силен удар от бездната в социален план.

-         Кое те потресе толкова издъно?

-         Натискът на общественото мнение. Всички искат да си дават мнението и да живеят живота на другите, когато не могат да живеят своя собствен. Публичните личности имат същите проблеми като човека, който продава зеленчуци на ъгъла. В Аржентина има хора, които се чувстват обезсърчени от живота, при все че това е най-чудесната страна на света, защото да се живее там не е лесно. Предполагам, че именно затова и понякога се ощастливяват, когато на другия до него му върви на зле. Сега се завръщам другояче в Аржентина. Музикалните среди са по-бохемски.

-         Албумът ти се казва „Liberación” (б.пр. – „Освобождение”). Разкажи ми за него...

-         Почувствах едно освобождение в моя живот, когато се осмелих да предприема такава голяма промяна. Бях убеден в избора си, ала изпитвах страх: от угризения, от евентуално несправяне, от това да не би всъщност да не ми хареса особено… Сега обаче виждам, че съм постъпил правилно. Подкрепяха ме, но и не ме разбираха. Моите приятели гледат видеа с мои изяви във футбола и ме питат как съм престанал да се занимавам с това. Отвръщам им, че имат право, но че това е вече изживяно. Мога да правя друго нещо и да бъда щастлив, не ме интересува дали ще ми върви с него, или не. Някои като Даниеле Де Роси ме питат дали печеля пари от това, а всъщност е точно обратното – понякога дори ги губя!

-         Какво значи „да ти върви”?

-         На мен вече ми върви. Искам да свиря с Barrio Viejo, докато умра – все едно дали пред 100, 10 000 или 100 000 души. Титлата във футбола сравнявам в музиката с първия път, когато чух едно момче от публиката да пее моя песен. Настръхнах…

-         Представи си, че можеш да създадеш отбор, който да направи най-добрата песен…

-         Би била на основата на действителна моя история, но идеалната песен не съществува. Освен, почти, когато слушаш „When the music's over” на The Doors – оттам бих взел музикалната основа. С текст на Индио Солари, китарите на Кийт Ричардс и Мъди Уотърс, баса на Бил Уайман, гласа на Джим Морисън и прямотата на The Who. За партия бих си взел Кристиан Алварес (б.р. – бяха съотборници в Еспаньол, сега е вратар на Сарагоса). Не познавам другиго във футбола освен него, който да чувства музиката така и да е толкова луд по нея като мен.

-         Отива ти тъмната страна…

-         Проклетият Морисън, ха-ха-ха… Така обаче се казва моят син. Винаги ме е привличала тази тъмнина в музикално отношение. В живота си също съм имал и имам тъмни моменти. Аз съм много чувствителен и това понякога ме изтощава, въпреки че точно тогава създавам най-добрите текстове, което е опасно. Защото после несъзнателно искаш да се връщаш на същото черно място.

-         Какво ти даде футболът?

-         Възможността да подпомогна моето семейство, да осъществя мечтата си да кажа на моя старец, че вече няма нужда всеки ден да ходи да се прегърбва от работа, да пътувам и да опозная света, да променя съзнанието и живота си. Обичам пътя, който ми даде футболът, но той също така ми и отне свободата. А моята свобода няма цена, нито се търгува.

-         Футболът ти позволява и да се отдадеш на музикалната си мечта, нали?

-         Точно така. Днес нямаше да имам тази свобода, така че съм вечно благодарен. Футболът сам по себе си е най-прекрасното нещо на планетата, но е почернен от заобикалящата го мафия… Футболистите в Европа мислят повече за това дали имат хубава прическа, за цвета на бутонките си… А сега и това с ВАР – който го е измислил, не е играл и веднъж футбол в живота си и едва ли въобще му харесва тази игра. Как ще докажеш дали съм симулирал, или не?! Ако това е футбол… Пък и отгоре на това е пълна скука. Било носело справедливост? Могат да ти вкарат гол от засада, но можеш и ти на тях… Можеш да спечелиш световната купа с гол с ръка срещу англичаните. С ВАР лишаваш футбола от човешкия фактор и от хитростта, което е най-хубавото. Когато искаш да направиш един спорт идеален, отнемаш емоцията от него.

-         Би ли искал да си Лионел Меси?

-         Не. Бих искал да играя като него. Бих бил на нокти с всички, защото бедничкият си няма личен живот – живее в златна клетка. Ако аз бях той, сега нямаше да мога да съм тук да пийна едно. Това може и да не е важно за него, но за мен е. На онова ниво във футбола дори не можеш да си си вкъщи – купуваш си най-големия телевизор на света, а даже не стъпваш в хола. Защо ти е Ферари, ако караш само от къщи до тренировъчната база, която е на 15 минути?! Парите никога не са били важни за мен, но хей – аз също съм харчил за глупости. Сега също, ама за по-евтини глупости.

-         А мислиш ли, че на Меси би му се искало да е Освалдо, поне за една седмица?

-         Ни най-малко. При последното ни виждане му подарих албума. Не сме приятели, но той е от онези хубави хора, които те прегръщат и ти предават добра енергия. Мисля, че не разбра посоката ми и ме помисли за луд. Ако аз бях на мястото на Меси, не бих спрял с футбола, колкото и да искам. Ако си най-добрият на света, има защо да е така. Не само е това, което най-добре умееш, а и трябва да му се посветиш изцяло 24 часа в деня 365 дни в годината. Въпреки че неговият талант е природен.

-         В твоя случай изравняваше ли труда с таланта си?

-         Трудех се. Винаги съм се дразнил от това, че само защото ми харесва рокенролът, ми слагаха етикет на мързеливец. „Този сигурно се напива и се друса”, казваха. Няма нищо подобно. Тренирам по-добре от всички, иначе нямаше да мога да изкарам десет години в Европа и в националния отбор на Италия. На мен ми стигаше постигнатото, не исках да съм най-добрият в света, а и нямаше как да бъда. Някои изживяват на 100% футбола и това е чудесно, ала аз не исках. Това ме вкарваше в конфликти, защото хората искаха от мен повече, а аз исках да бъда какъвто съм и да ме оставят на мира. Кристиано Роналдо например не е роден гений като Меси. Той е машина, повече усилие от талант, но има същата стойност. Кристиано обича като се прибере вкъщи, да легне да направи 150 коремни преси, а аз – да наклада огъня, за да си направя асадо (б.пр. – аржентинското месо на скара).

-         Разбираха ли те треньорите ти?

-         Мнозина – да, както Маурисио Почетино, но само в Еспаньол, в Саутхамптън не. Може би там той се промени, защото аз си останах същият човек. В Еспаньол вкарвах по два гола на мач, а в Саутхамптън – не. Там се замислих, че хората невинаги те обичат, а просто се нуждаят от теб. Маурисио обаче беше един от най-добрите треньори, беше ми като баща, затова и напуснах Рома, за да ида при него в Англия. Антонио Конте беше най-добрият ми треньор – той винаги беше прав! Сякаш виждаше всичко в играта преди другите. Харесваше ми, защото нямаше никакъв проблем с това да ти каже нещата направо, без значение дали си Пирло, или обикновен юноша. Имах напрегнати моменти с Луис Енрике, тъй като той е много прям и със силен характер, ала знаеш, че няма да те излъже, а това при мен печели винаги цялото ми уважение. Като треньор беше гений – много офанзивен, а ла Джосеп Гуардиола, но наблягаше повече от Пеп на тичането и пазенето на съперниците. С него усещахме, че можем да вкарваме по шест гола на мач, а това чувство е несравнимо. Пък и е чудесен човек.

-         Накрая защо не ти се получи в Бока?

-         Не мога да си трая и винаги съм готов да реагирам. За треньор в Бока дойде Гийермо Баррос Скелото, който не е стъпвал в Европа дори и на ваканция… и ме изгони заради пушене в съблекалнята. А аз пушех в съблекалнята на италианския национален отбор, дори и селекционерът идваше да ми иска огънче! Ако те дразни, ела и ми го кажи право в лицето! Ако искаш да изпъдиш играч с моята визитка при идването ми в Бока, да седнем на по кафе и ми кажи: „Търсим най-добрия вариант да се разделим.” Не ми излизай с това публично да изтъкваш като причина, че съм бил изпушил една цигара. Той не прояви уважение към мен и се държа като п.серко. В съблекалнята пушехме 12 души, а изгониха единствено мен. А и той виждаше всичко, пък на другите само им казваше, че не може така, нищо повече. На мен нищо не ми каза. Но и по-добре, че пушех цигара в този момент, защото ако ръцете ми бяха свободни, щях да му откъсна главата – пусна ме в игра за минута и половина, като че съм някакъв 14-годишен юноша. Сега прави същото и с Тевес – шубе го е да го изгони направо и го провокира мръснишки.

-         В неделя се игра Бока – Ривер Плейт. Ни най-малко ли не ти липсва участието в дербито?

-         Само във футболно отношение, но не и в душевен план предвид страданието при евентуална загуба на Бока… Хората са луди. Аз също искам да вкарам пет на Ривер. На влизане на терена в този мач се питаш: „Ако паднем, ще ме убият ли? Ще мога ли да ида в парка със сина си?”. Струва ми се, че в случая проблемът не е в моя телевизор. По-добре да си свиря на китарата – там ако сбъркам някой акорд, никой няма да ме обижда.

-         Музиката твоето бягство ли е?

-         Разбира се! Връщах се вкъщи разбит, задето съм изтървал някаква си дузпа, а ме наричаха с какви ли не имена, все едно трябва да бъда депортиран. Никога не можах да намеря равновесието, защото така и не разбрах защо хората трябва да са толкова болни. Никога не прочетох и един вестник, затворих си профилите в социалните мрежи… Хората са много насилствени, пишат ти как се надяват да умреш. Както каза Андрес Каламаро (б.р. – аржентински музикант): „Туитър даде глас на хора, които не могат дори да си вържат сами връзките на обувките". Не че съм отдавал на това някаква важност в личен план, просто обществото не може и не бива да бъде толкова болно. Не можеш да пожелаваш смъртта някому само защото си привърженик на съперниковия отбор!

-         Какво те вдъхновява?

-         Моят голям герой е Буковски. В един момент мислех, че съм него и Джим Морисън, а от това нищо добро не можеше да излезе… Обичам Фредерик Бегбеде с „Любовта трае три години” и „Прозорци към света”. Заплениха ме Оруел, Хъксли… Някои песни създавам чрез книгите, например с „На пътя” на Джак Керуак. Започнах да чета като малък с Гарсиа Маркес и се влюбих в него. Признавам, че чета все по-малко, защото сега съм се зарибил по сериалите и документалните филми. И искам да променя света, защото всичко днес е като по време на Римската империя. Интересувам се от политика, тъй като искам да зная за кого гласувам, но тя не ми харесва.

-         Вече способен ли си да се самоопределиш?

-         Не зная кой съм, но се чувствам Дани Стоун. Смятат ме за мил, но може би давам най-доброто от себе си само около хора, които харесвам. Иначе мога да бъда много тъмен и хаплив. Няма средно положение. Ако не те харесвам, ще ме мразиш. Искам хората да ме познават без предразсъдъка от чутото или прочетеното за мен.

Лорена Гонсалес, „Марка”

Още по темата
SPORTAL.BG
Спортни новини
Прочетена 5500

Добави коментар ›› Коментари (8)

rrr
(Гост)
8
отговор
13 октомври 2018 | 13:54

Голям пич, но пеенето не му се отдава, както футбола. Рейтинг: 0 1

България
(Гост)
7
отговор
13 октомври 2018 | 07:55

E R E V 2 . C O M - Да направим България на три морета в чисто новия сървър на играта!Бъди от първите регистрирали се! Рейтинг: 0 1

Liverpool
(Гост)
6
отговор
28 септември 2018 | 11:03

Личност е тоя няма спор Рейтинг: 14 0

.|.
(Гост)
5
отговор
27 септември 2018 | 12:43

Ех, тази Латинска Америка! Мислех си, че с глобализацията и интернет поколението са изчезнали безвъзвратно и спортистите, на които спортът не е достатъчен, за да са щастливи, а търсят щастие и смисъл в по-общочовешки ценности. Вярно, Пабло Освалдо не е в спортен план нито д-р Сократес, нито Аиртон Сена, мир на праха им, нито Марадона, но някак си носи същия бунтарски дух и има смелостта да е свободен като тях. А да си свободен е много трудно, защото означава да вземаш трудни решения, да изразяваш себе си по начин, който невинаги ще се хареса на масите. Не бих казал, че ще запомня Освалдо като гениален футболист, но със сигурност го уважавам за смелостта и решителността му да живее така, както иска, за да е щастлив. Рейтинг: 23 0

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

Онуфри
(Гост)
4
отговор
25 септември 2018 | 22:22

Едно уточнение: романът на Джак Керуак е "По пътя", а не "На пътя"! Иначе, докато в една страна футболисти могат да станат такива готини и интелигентни типове, има надежда за футбола й! Рейтинг: 16 1

Марти
(Гост)
25 септември 2018 | 22:59

На български преводите наистина са с това заглавие„ въпреки че може да се преведе и като „На пътя" всъщност Рейтинг: 5 0

Марти
(Гост)
25 септември 2018 | 23:00

А дори и като „На път“ Рейтинг: 2 0

88
(Гост)
3
отговор
25 септември 2018 | 20:37

Големец! Рейтинг: 13 0

Иван
(Гост)
2
отговор
25 септември 2018 | 16:47

Много добро интервю - браво Спортал, по-често качвайте такива неща Рейтинг: 28 0

Калоян
(Гост)
1
отговор
25 септември 2018 | 14:41

Много готин тип Рейтинг: 31 0


							
						

›› Live Scores

Календар

calendar_icon
календар затвори

Всички мачове

Четирите възли за разплитане пред Марота в Интер 14 декември 2018
Днес не е времето за революции. Декември е месецът за навлизане в материята, опознаване и оценяване, а не за разклащане на кораба. Това, разбира се, не означава, че революциите няма да се превърнат в реалност. През ...
Интервюто с Гомес: Преподписах, защото Ливърпул ... 12 декември 2018
Малко са футболистите в Европа през този сезон, които бележат ръст на развитието си с темповете на Джо Гомес. Младият централен защитник се превърна в основен футболист на Ливърпул и националния отбор на Англия с ...

Левски | ЦСКА | Лудогорец | Първа лига | Втора лига | Национални отбори по футбол | Купа на България | Англия | Испания | Италия | Германия | Франция | Русия | Шампионска лига | Лига Европа | Мачове на живо | Волейбол | Тенис | Формула 1 | Баскетбол

Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на Агенция Спортал, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на Агенция Спортал, посочване на източника и добавяне на линк към www.sportal.bg. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.

Този уебсайт е собственост на Sportal Media Group

Sportal.bg is part of the Sportal Media Group network
ЕВРО2016 | Мобилни телефони | Бизнес новини | Лайфстайл | Woman.bg | Men Only | Новини | Shopping.bg Мобилен Портал

Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?