Защо Азар (и никой) не може да посегне към короната на двамата крале

Защо Азар (и никой) не може да посегне към короната на двамата крале

Неймар пое топката по лявото крило и като видя, че няма открит коридор право напред, започна плавно да навлиза навътре по игрището, за да търси ъгъл да провре топката зад защитата. Моментално срещна съпротива. Джеймс Милнър и Джордан Хендърсън се опитаха в тандем го спрат, но не можаха въобще да го доближат. Бразилецът избяга с танц от финтове и докато свърши с него, вече се бе озовал на отсрещния фланг и малко по-напред от мястото, откъдето потегли. Какво пътешествие с топката обаче беше това само! Последвалото му подаване бе пресилено и атаката приключи, ала все пак предупреждението беше отправено.

Големият мач бе още в своите първи минути и един играч, който търси утвърждаване като най-добрия в света, очевидно беше готов за него. Ако бе успял да намери Килиан Мбапе или Единсон Кавани, вечерта можеше да се окаже доста дълга за Ливърпул. И все пак нуждата от толкова усилия да се измъкне от яростните заграждания от съперници в червено в тази ситуация подсказа, че ще е нужно да се хвърли доста труд и пот, а на Неймар това не му се нравеше. Затова и първата му бляскава проява на „Анфийлд” се оказа в голяма степен и последната му.

Там е разковничето за онези, които се пресягат да посегнат към трона на Лионел Меси и Кристиано Роналдо – че за тях няма ситуация, в която хвърлянето на труд и пот да им идва в повече. Усилието при тях никога не спира – мач след мач, сезон след сезон. И на тях би им било трудно срещу Ливърпул при този интензитет на играта, ала все пак щяха да продължат да се борят, отново и отново.

Хората си мислят, че ранното влизане на Милнър срещу Неймар – наистина хващащо окото и дало заявка за налагане на надмощие – е извадило нападателя от мача. Само че той е от Бразилия. Израснал е с мачове срещу някои от най-безцеремонните защитници на планетата. Един бодичек не е нещо ново за него.

Имаше нещо повече от това; нещо, което щеше да му донесе далеч повече болка от едно просто единоборство – осъзнаването на нуждата от непоклатима отдаденост във всичките оставащи 89 и нагоре минути, за да бъде победен Ливърпул. Ето това не му беше по вкуса на Неймар.

Същото важи и за Еден Азар, макар очевидно да е в блестяща форма през този сезон. Белгиецът стои начело в класирането за успешни дрибли от първия кръг в Премиър Лийг насам, а тогава – в Хъдърсфийлд, игра едва 14 минути. Само дето един сезон под пара и следващ извън радара – тенденцията в представянето на Азар в последните четири години – не е критерий за най-добрия футболист в света.

Той беше изключителен, когато Челси спечели шампионската титла под ръководството на Жозе Моуриньо, а после сякаш се изпари в следващия сезон. Беше изумителен в шампионската година при Антонио Конте и разочарова безкрайно при упадъка на „сините” във втората на италианеца на „Стамфорд Бридж”.

Сега изглежда, че сме на път отново да видим най-доброто му лице, което може да се равнява на почти всеки друг най-добър футболист на планетата. Само че може ли да се равнява с Меси и Роналдо?

Тяхното ниво на „най-добър” е съвсем различно, едно изцяло ново и невиждано досега пътуване към изключителните степени на постоянство и качество. Последните сезони на португалеца сочат: 33 вкарани гола, 53, 60, 55, 51, 61, 51, 42, 44. Меси: 40 или повече гола във всеки сезон след 2007/08 и общо „само” 61 в двата преди него.

Да, някои години ще са по-добри от други за тях, ала никоя не изпада до нива на незначителност. И най-слабата им е твърде далеч от тази на Азар в сезон 2015/16, когато не вкара гол в Премиър Лийг до 23 април и се разписа толкова пъти за Белгия в 10 мача, колкото за Челси в 43.

Не става въпрос и за това как Азар беше оставен да си почива у дома за визитата на Челси в Солун срещу ПАОК в четвъртък вечерта. Клубовете на Меси и Роналдо също не биха ги пуснали в игра в Лига Европа, знаейки отлично какво представлява този турнир днес, със сигурност не и в груповата фаза. Азар каза, че чувства умора, и това трябва да бъде уважен. Той е твърде ценен, за да бъде рискуван.

Ако знаем нещо за Челси със сигурност от тези последни няколко години, то е, че без него отборът изглежда съвсем обикновен. Не е никакво съвпадение, че със спада във формата на белгиеца в гореспоменатите два сезона „сините” завършиха извън зона Шампионска лига в крайното класиране в първенството. Маурицио Сари правилно го въведе постепенно и плавно в официалните мачове този сезон след дългото му участие на световното първенство в Русия. Големите играчи се нуждаят от грижа и защита.

При все това, странно, най-големите не се радват много на подобно специално отношение. Роналдо изигра по-малко от 40 мача на клубно ниво само в един сезон от 2002/03 насам, а Меси е все над тази граница след „само” 36-те си през 2006/07.

Азар има средно по 49 клубни мача в последните си 10 пълни сезона, което е впечатляващо… само дето Роналдо има по 49,1, а Меси – по 52,7, и то без почивни вечери, без ваканцийки, без мачове, в които просто не им се занимава да се надтичват и преборват с Джеймс Милнър, без цели години, в които да оставят съотборниците им да се оправят на практика без тях. Точно затова и, поне към настоящия момент, дебатите за това кои ще са наследниците на Меси и Роналдо са напълно безпредметни и кухи.

Един ден може и да се появят други претенденти за трона, ала към ден днешен аржентинецът и португалецът са вдигнали летвата до такъв стандарт, какъвто никой не е готов да достигне или дори да се опита да го направи. Поне не и във всяка една седмица, година след година.

Мартин Самюъл, „Дейли Мейл”

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти