Тенис

Поглед към миналото: Агаси vs. Блейк от US Open 2005

22 август 2018 | 15:21 - Обновена
Поглед към миналото: Агаси vs. Блейк от US Open 2005

Случвало ли ви се е да присъствате на дадено събитие и в един момент да осъзнаете, че сте истински късметлия. След 20, 30 или 50 години ще можете да кажете: „Да, аз бях там и видях как се пише история“. И докато сте жив, ще може да си припомните всеки един детайл, независимо от това колко време е минало. Странно нещо е човешкият мозък – способен е да забрави какво сте закусили тази сутрин, но помни отлично как Андре Агаси се е изтеглил и е пласирал ретура си от форхенд по правата в 1:15 ч. след полунощ местно време на 8-и септември 2005 г.

Разбира се, говоря за прословутия мач между Агаси и Джеймс Блейк на US Open. За да осъзнаете защо бе толкова специално това, което се случи в този двубой, първо ще започнем с малко предистория.

За Агаси това бе 20-то поредно участие във Флашинг Медоус – единствения турнир от Големия Шлем, който пирата от Лас Вегас никога не бе пропускал в своята кариера. За първи път Андре се появи като участник в Ню Йорк през 1986 г., далеч преди падането на Берлинската стена. Тогава американецът носеше перука, наподобяваща лъвска грива, и бе напълно непопулярен и не на място в Ню Йорк. Не успяваше да си запази час дори за най-външните тренировъчни кортове и често закъсняваше, тъй като невъобразимият трафик в Голямата ябълка бе нещо съвсем ново и непознато за него.

19 години по-късно Агаси вече нямаше нито косъм по главата си, но бе истинска легенда и абсолютен любимец на феновете. С осем титли от Големия Шлем на сметката си, две от които на US Open, Андре играеше за един последен „Мейджър“. Макар и рядко необикновен талант, американецът вече бе на 35 години и тялото му трудно понасяше инжекциите кортизон, на които бе длъжен да се подлага, за да може изобщо да се състезава. Ранното взимане на топката и гениалният тенис интелект не можеха да компенсират все по-скованото придвижване по корта. За Агаси моментът бе тук и сега – след страхотни победи над Иво Карлович, Томаш Бердих и Ксавие Малис, Мистър Ретур бе на още три успеха от мечтаната титла №9.

От другата страна на мрежата бе безкрайно симпатичният Джеймс Блейк. За разлика от Агаси, Блейк бе в самото начало на своето приключение. Макар и само на 25 години, 16 месеца по-рано американецът се бе разминал на косъм от огромна трагедия и преждевременно пенсиониране. По време на тренировъчна сесия в Рим срещу Роби Джинепри кракът на Блейк заорава в пясъка, той губи равновесие и пада лошо върху едно от колчетата, които придържат мрежата. Джеймс удря много лошо врата си и сам признава, че си е помислил най-лошото, докато е лежал с лице в пясъка.

„Стоях неподвижно, за да не се нараня още по-сериозно. Надявах се да е само навехнато, но мрачните мисли нахлуваха в главата ми и започнах да си представям как ще прекарам остатъка от живота си в инвалидна количка. Треньорът ми бе изключително блед и веднага повика линейка“, спомня си инцидента Блейк.

Лекарите в близката болница веднага установяват, че става дума за счупен шиен прешлен. За щастие, костта не е засегнала нерв, но през следващите седмици Блейк е принуден да седи абсолютно неподвижно, за да не се стигне до много по-сериозно увреждане. Американецът прекарва цялото си свободно време, играейки покер онлайн и гледайки телевизия. Когато започва да се възстановява малко по малко, докторите му позволяват да кара велоергометър, но 20-минутните тренировки го изморяват неимоверно. Към този момент изглежда съмнително дали 24-годишният атлет ще може някога отново да играе тенис, какво остава да го прави професионално.

Междувременно, бащата на Джеймс – Томас Блейк – страда от рак на стомаха, последен стадий и му остават броени седмици живот.

„В някакво отношение, този инцидент в Рим бе и благословия за мен“ – заявява Джеймс. – „Ако не се бе случил, щях да бъда някъде по света на поредния турнир. Баща ми никога нямаше да ми признае колко се е влошило състоянието му, защото той просто бе такъв човек. А по този начин успях да прекарам последните 6 седмици от живота му с него. Припомняхме си случки от времената, когато бях дете, говорихме много. Накрая, когато той се измори, просто ме слушаше.“

Като доказателство, че една беда никога не идва сама, Блейк бива сполетян и от вирусно заболяване, което временно парализира половината му лице.

„Бях изключително зловещ на външен вид с кривата си усмивка. Тогава разбрах и кои са истинските ми приятели – тези, които ми заявяваха смело, че изглеждам ужасно. Реших да се смея на цялата случка, а не да се самосъжалявам. Преди обръщах много внимание на косата си и външния си вид, но вече се бях убедил, че това не е чак толкова важно.“

Противно на очакванията, Блейк прави ударно завръщане през сезон 2005. В Синсинати изтегля непобедимия по това време Роджър Федерер в първи кръг, но мачът е много близък и Блейк отстъпва с достойното 7-6 7-5, с което загатва за формата си.

На US Open Джеймс е неудържим и разпарчетосва противниците си един след друг. Може би най-после Блейк осъзнава, че има и по-важни неща от кариерата му на професионален тенисист и за първи път успява да играе напълно освободено.

„Преди моята кариера бе всичко за мен и не си представях какво бих правил, ако тя ми бъде отнета. Но ето, че бях на косъм от преждевременно пенсиониране, а нямах усещането, че няма да се справя. Мислех си, че ще умра, ако нещо се случи с някой от родителите ми, но преодолях и този тест. Лесно е да си кажеш „защо точно на мен“, когато те сполети нещастие, но човек трябва да си задава същия въпрос и когато му се случват хубави неща.“

Руседски, Андреев, Надал, Робредо са само колчета по пътя на развихрилия се американец. Преди броени месеци той не е в състояние да ходи, а ето че вече е най-бързият тенисист в тура и буквално лети по хард корта. Срещу Надал, който вече е №2 в света и шампион на Ролан Гарос, завършва третия сет с изумителен смаш с отскок, с което напомня за славните времена на Пийт Сампрас.

Четвъртфиналът срещу Агаси е очакван с огромен интерес – сблъсък между двама американци в нощната сесия на „Артър Аш“ винаги е повод за вълнение за публиката. Особено когато единият е жива легенда, а другият е родом от Ню Йорк и се завръща като истински герой. На всичкото отгоре, към онзи момент бе гарантирано, че единият финалист ще е представител на Щатите, тъй като в полуфиналите в тази част на схемата място вече си бе осигурил Роби Джинепри – същият този Джинепри, срещу когото Блейк играеше тренировъчен мач в Рим преди да се случи животопроменящия инцидент.

Мачът започна вихрено за Блейк. Той взимаше топката изключително рано и летеше по корта. Вторият сервис на Агаси бе лесна плячка и неговият опонент редовно пласираще смазващи ретури, които се превръщаха в директни уинъри. Изглеждаше все едно ветеранът от Лас Вегас играе срещу свой клонинг – само че с 10 години по-млад, по-висок, по-здрав и по-атлетичен.

Така първите два сета отидоха мълниеносно на сметката на Блейк – 6-3 6-3. В този момент се запитах дали има смисъл да продължавам срещата или всичко вече е предрешено. Все пак в България часът бе доста след полунощ и този въпрос винаги нахлува в главата на всеки фен на тениса, когато развръзката изглежда сигурна.

Замислих се обаче, че Агаси е представител на едно славно и отминало поколение, което бе известно с това, че никога не се предава. Колкото и безнадеждна да изглежда ситуацията, тези динозаври винаги играеха до самия край – докато не чуят думите „гейм, сет и мач“ от съдията на стола. Дори в главите си да са приели поражението, те се абстрахираха от резултата и играеха така все едно двубоят тъкмо започва. Длъжен си да го направиш от уважение към щаба си; към феновете, които са платили много пари, за да бъдат на трибуните; към зрителите по телевизия и най-важното – от уважение към самия себе си. Днешните състезатели могат да научат много в това отношение от хора като Агаси.

В третия сет Андре преживя истинска метаморфоза. След като видя, че не може да победи Блейк в собствената му игра, започна да „търси вратички“, както много пъти е правил в дългогодишната си кариера. Взе решение да насочва повече точки към по-уязвимия еднорък бекхенд на своя страховит противник (може би най-съществената разлика между стиловете на двамата) и да надделява в дуелите по диагонала. В арсенала му се появиха и онези толкова характерни за него къси топки, при които се създаваше оптична измама, че са изпълнени с две ръце. Това накъса играта и разстрои ритъма на Блейк, а публиката започна мощно да подкрепя своя любимец. Въпреки че Джеймс е родом от Ню Йорк. Младият американец определено започна да се чувства некомфортно и да взима прибързани решения, които водеха и до повече грешки. Агаси усети момента на слабост и вече все по-често влизаше три крачки пред основната линия, за да изпълни любимите си ретури със свръхзвукова скорост.

„В един тенис мач всичко се свежда до това колко правилни и колко неправилни решения ще вземеш в хода на вечерта“, заявявал е неведнъж самият Агаси.

За пореден път бе доказана уникалността на формата 3 от 5 сета и четвъртфиналът бе преобърнат с краката нагоре. Агаси спечели третата и четвъртата част със същия резултат  – 6-3 6-3 и изведнъж всичко щеше да се реши в един последен, решителен пети сет.

Блейк седна на столчето за почивка, объркан и неразбиращ. Само преди час той контролираше напълно мача, а сега бе в нокдаун.

„В началото на петия сет той също спря да мисли и започва да следва инстикта си. Тогава най-накрая, за първи път от началото на вечерта, бяхме в изравнени позиции“, спомня си Агаси.

Петият сет бе истински шедьовър. И двамата показаха цялата красота на тениса на твърди кортове и бруталните размени от дъното на корта се редуваха една след друга. Със сигурност 35-годишният ветеран нямаше да може да продължи по същия начин и в някакъв момент щеше да почувства умора, нали? Та на тази възраст повечето тенисисти отдавна са пенсионирани и вече мислят само за семейството си и за следобедния голф на близкото игрище?

Блейк проби първи в петия сет и отново виждаше светлината в тунела. Сервисът му отново бе онова страховито оръжие, което му носеше точка след точка. При 5-4 гейма младият американец щеше да сервира за победата.

Повечето играчи изглеждат сломени, когато са на 4 точки от загубата – особено след като са хвърлили толкова много усилия преди това. Агаси обаче изглеждаше изпълнен с решителност и отиде на линията за посрещане още преди съдията на стола да е обявил „време“. Тук и сега бе моментът за решителни действия.

Три мълниеносни ретура на ветерана доведоха нещата до 15-40. Два брейкбола. Този път ръката на Блейк трепна и любимият му форхенд се приземи малко встрани. Гейм – Агаси. Като феникс, който се възражда от пепелта, Андре сега играеше при 5-5 и сервис, а на огромния стадион „Артър Аш“ бе шумно като на рокконцерт.

За да бъде драмата пълна, се стигна до решителен, финален тайбрек. Блейк отново бе напред с 3-0 точки и често поглеждаше към небето, сякаш търсейки помощ от баща си, издъхнал 12 месеца по-рано.

5-4 за Блейк и два поредни негови сервиса. Историята от 10 минути по-рано се повтори, Агаси отново се изтегли за любимия си ретур от форхенд и изпрати истинско кроше по обратния диагонал. Дори свръхбързият Блейк не може да отрази подобен удар – 5-5.

В следващата точка претендентът потърси линията от форхенд, но топката падна агонизиращо близо до страничната линия. Но все пак встрани. 6-5 и Агаси пръв получи мачбол.

Нямаше как обаче подобна драма да приключи от първия път. На мачбола Блейк пласира мощен ретур, а отговорът на Агаси дойде в удобната му зона. В миг на гениалност или на лудост Джеймс реши да бяга от своя бекхенд и да се изтегли за топовен форхенд. До последно изглеждаше сякаш топката е прекалено близо до тялото му и той няма да е в състояние да изиграе силен удар. Нищо подобно – благодарение на една последна крачка встрани, Блейк успя да се разгърне и да изпрати истинска гръмотевица по правата. 6-6.

И двамата бяха търпеливи в следващото разиграване, никой не искаше да рискува излишно. Пръв Агаси пое инициативата и изпрати още една от любимите си замаскирани къси топки. Блейк потегли като бегач на 100 метра, борещ се за златен медал. Проблемът му обаче бе, че достигна топката неочаквано бързо дори за самия себе си. Държеше ракетата с неправилния в случая континентален хват и вместо да я завърши с топ спин, можеше само да я боксира и прати в удобната зона на Агаси. Минаващият удар от бекхенд по правата изсвистя покрай Блейк и се приземи в полето. 7-6 и втори мачбол за легендата.

Блейк пропусна първия сервис. „Каквото и да правиш, дай си шанс, не допускай двойна грешка“, призна, че си е мислил в този момент.

„Трябваше да взема решение за части от секундата. Предполагах, че ще сервира на бекхенда ми. Дали да рискувам и да застана там, където ще мога да изиграя перфектния ретур, но и където ще бъда безпомощен, ако предположението ми се окаже погрешно? Или да остана на това място, от което бих могъл да се справя прилично с всеки сервис, но не и да изиграя възможно най-добрия ретур?“, това пък е била дилемата в главата на Агаси.

В крайна сметка ветеранът решава, че ако в този мач трябва да се вземе едно последно решение, предпочита то да бъде негово. Сервисът идва точно там, където мистър Ретур очаква. Ясно е какво ще последва. Топката е изпратена по правата от форхенд към мястото, където се събират две линии.

Спомням си, че траекторията ми изглеждаше съмнителна и до последно си мислех, че ще излезе в аут. В последния момент обаче тя зави достатъчно, за да се приземи на точното място. Отсъждане не последва. Гейм, сет и мач – Агаси!

„Още в този момент знаех, че двамата сме направили нещо забележително. Знаех го по-добре от Блейк обаче, защото бях изиграл около 800 мача повече от него. Това бе перфектният двубой, под който на драго сърце бих поставил подписа си!“

На корта Агаси заявява, че най-голямата победа е фактът, че зрителите са останали по трибуните си, въпреки че часът е 1:15 след полунощ. За щастие, в Ню Йорк не съществува забрана за игра след 23 ч. и не се наложи мачът да бъде прекъсван.

Заедно с Гил Рейес, Дарън Кейхил и брат си, Агаси полива победата до 4 сутринта. Когато се връща в хотела, съпругата му Щефи Граф му заявява в прав текст: „Ти си луд!“ Дори за тенисистка с 22 титли от Големия Шлем емоциите явно са дошли в повече.

Какво се е случило с Блейк – ще попитате? Може би предполагате, че загубата го е съкрушила и той се е възстановявал психически месеци наред? Нищо подобно – още на мрежата, когато двамата се поздравяват, Джеймс заяви на своя идол от детството, че никога не се е забавлявал повече, когато губи двубой.

На следващата година, когато Агаси бе обявил, че се оттегля след US Open, Блейк бе решил да носи негов екип от 90-те. А най-важното е, че Джеймс направи забележителна кариера след завръщането си и достигна до топ 5 на света!

Борис Стрижлев, TennisKafe.com


Още по темата
SPORTAL.BG
Спортни новини
Прочетена 3197

Добави коментар ›› Коментари (2)

.
(Гост)
2
отговор
23 август 2018 | 14:02

Страхотна статия, евала! Рейтинг: 2 0

nadal
(Гост)
1
отговор
22 август 2018 | 20:43

Абе вземете и вие сътворете една тенис новина, само преписвате от сайтове!! Рейтинг: 3 0


							
						

Топ 20 в световната ранглиста - мъже

Топ 20 в световната ранглиста - жени

Невероятната тенис история на Джон Милман 04 септември 2018
С напредването на мача публиката на Arthur Ashe Stadium, която обожава Роджър Федерер, ставаше все по-изнервена. Иван Любичич седеше неподвижно, прехапвайки устни при поредната грешка на Маестрото. Съпругата на ...
Цветана Пиронкова пред Sportal.bg: Започна нов, ... 09 ноември 2018
Цветана Пиронкова дълги години беше първа ракета на България и радваше хората с успехите си на корта. В последните две години настъпиха големи промени в живота й. През март тя стана майка, а наскоро пусна собствена ...

Левски | ЦСКА | Лудогорец | Първа лига | Втора лига | Национални отбори по футбол | Купа на България | Англия | Испания | Италия | Германия | Франция | Русия | Шампионска лига | Лига Европа | Мачове на живо | Волейбол | Тенис | Формула 1 | Баскетбол

Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на Агенция Спортал, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на Агенция Спортал, посочване на източника и добавяне на линк към www.sportal.bg. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.

Този уебсайт е собственост на Sportal Media Group

Sportal.bg is part of the Sportal Media Group network
ЕВРО2016 | Мобилни телефони | Бизнес новини | Лайфстайл | Woman.bg | Men Only | Новини | Shopping.bg Мобилен Портал

Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?