›› Булевард

Фенка развява цици в задръстване, искала да поздрави Бекъм (снимки)

Без съмнение Дейвид Бекъм е един от най-желаните мъже в света. Бившият капитан на английския национален отбор по футбол е заобиколен от фенове, като преобладават тези от нежния пол. Той със сигурност е получавал ...

Виж още
Испания

Андони Гойкоечея: Никой в Испания не е настъпвал съдия, след Христо Стоичков

01 юли 2018 | 14:02
Андони Гойкоечея: Никой в Испания не е настъпвал съдия, след Христо Стоичков
Андони Гойкоечея даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. В началото на 90-те цяла колония от страната на баските формираше легендарния „дрийм тим“ на Барселона. Гойкоечея е представител именно на този регион. С каталунците е европейски клубен шампион и четирикратен първенец на Испания. На два пъти печели суперкупата на страната и веднъж суперкупата на Стария континент. В Ла Лига играе още за Осасуна, Реал Сосиедад и Атлетик (Билбао). За 13 сезона в Примера записва 386 срещи и 36 попадения. В края на кариерата си залага на екзотиката и за кратко е част от японския Йокохама Маринос. Участва на  мондиала в САЩ през 1994 г., като бележи гол във вратата на актуалния световен шампион Германия.
 
-        Г-н Гойкоечея, здравейте! Може ли да ни разкажете с какво се занимава в момента една футболна легенда, носител на Купата на европейските шампиони?
 
-        В момента съм в екипа, който предава мачовете на Барселона в Ла Лига за канала „Мовистар плюс“, който е собственост на „Беин спорт“. Преди да приключи сезонът, бях в Осасуна, където съвместявах задълженията на технически секретар на клуба и скаут. Също така отговарях за окомплектоването на всички отбори на клуба с играчи. Тази ми дейност продължи много години. Затова това лято реших да направя промяна и да се подвизавам като коментатор на мачове от Ла Лига.
 
-        На практика вече сте наш колега?
 
-        Да. (смее се)
 
-        А сега играете ли често футбол?
 
-        Веднъж в седмицата задължително тренирам с ветераните на Осасуна, а ако се случи да съм в Барселона го правя и с тези на отбора, с който спечелих титли и слава. Сега живея в родната Памплона в областта Навара, където е по-спокойно, мога да спортувам и го правя поне два или три пъти в седмицата.
 
-        Спомняте ли си, че миналата година участвахте в един мач в България, в Стара Загора, в който играхте в отбора на Легендите на Барса срещу „златното“ поколение на българския футбол? Какви са впечатленията ви?
 
-        Разбира се, че си спомням. Толкова хубаво си изкарахме. Вече съм бил два пъти в страната ви. Първо на 50-годишнината на Стоичков и после в Стара Загора, където играхме срещу отбора ви, който стана четвърти на световното първенство в САЩ. Много добри спомени и от двете посещения. Страхотно посрещане, а и всички бяха много мили с нас.
 
-        С кои играчи от онзи легендарен отбор на Барселона поддържате връзка?
 
-        Поддържам връзка с много от тях, но най-вече с Мигел Анхел Надал, Хуан Карлос Родригес и Хулио Салинас. Това са хората от моето поколение. Другите са по-заети и е по-трудно човек да се види с тях, идват по-малко на мачовете на ветераните. Срещах се по-често с Еузебио, който беше треньор в Реал Сосиедад, защото е близо до Памплона. Иначе по принцип с всички имаме много добро приятелство, нищо че вече прехвърлихме петдесетте. Хубаво е, че постоянно поддържаме връзка.
 
-        Бихте ли ни разказали как се роди любовта ви към футбола и за първите години от кариерата ви?
 
 
-        Започнах да играя още като малък в Рочапеа, един от скромните квартали на Памплона. По-късно започнах в детския отбор на кварталния ни клуб и след това продължих при юношите. На втората година в Рочапеа ме извикаха на проби в Осасуна. Взеха ме първо при юношите, после във втория отбор и накрая дебютирах в първия състав. Всичко стана наистина много бързо. За няколко години преминах от детския тим в квартала чак до първия тим на Осасуна. Там играх три години и след това Барселона ме привлече от първия ми клуб в една трансферна въртележка заедно с Чики Бегиристайн и Бакеро от Реал Сосиедад.
 
-        И така на 23 години вече сте играч на Барселона, но ви преотстъпват на Реал Сосиедад и не започвате да играете още в началото за мечтания „дрийм тим“ на каталунците. Какво се случи?
 
 
-        Истината е, че за мен това беше един много полезен ход. Още когато подписахме знаех, че ще ме преотстъпят за две години на Реал Сосиедад и се бях приготвил да пътувам за Сан Себастиан. Там научих много от Джон Тошак. Велик треньор! Бях на 20-22 години и бе много полезно да натрупам опит. Играх с легенди на Реал Сосиедад като Арконада, Замора, Лараняга, от които научих много. Там нещата ми се получиха добре и дори играхме в европейските турнири. След тези две години, в които бях преотстъпен, се завърнах в Барселона. Направих много добра предсезонна подготовка и веднага започнах като титуляр. След това ме взеха и в националния отбор. Така че това преотстъпване беше много важен момент за една сполучлива кариера след това.
 
-        В България знаем за политиката на Атлетик (Билбао) да налага в отбора си само играчи, които са баски. В „дрийм тима“ на Барселона също имаше доста играчи от Страната на баските…
 
-        Футболистите от Страната на баските и от Навара винаги се вписват добре във всеки отбор заради открития си характер, заради желанието си за борба докрай за победа и заради начина, по който изживяваме всичко на терена. По мое време в Барселона се получи така, че имаше общо девет играчи от Северна Испания основно от Реал Сосиедад и от Атлетик (Билбао). Това са два клуба с огромна история и в които се работи много добре с подрастващите таланти. В Осасуна, независимо, че е много по-скромен клуб, също се залага на работата с тези, които са бъдещето на отбора. Там нямаме друг изход, тъй като не разполагаме с милиони за шумни трансфери. Затова трябва да изграждаме наши собствени звезди. Като оставим настрана чисто футболните качества, трябва да имаме и предвид характера на футболистите от Страната на баските. Това помогна както на мен, така и на колегите ми, за да се впишем в отбора на Барселона.
 
-        Нека се върнем към приятелството ви с Христо Стоичков. Кога го видяхте за първи път и как се развиха отношенията ви след това?
 
-        Имах късмет, че дойдох в Барселона точно в годината, когато пристигна и той. Клубът вече беше стегнал редиците си и имаше една компактна група добри футболисти, но все още не успяваше да печели титли. Така че двамата се появихме през 1990 г. там и нещата веднага потръгнаха. Стоичков е с много добър характер и е страхотен приятел, когато човек го познава отблизо. Съжалявам, че не го виждам достатъчно често. Много обичам, когато ми дойде на гости в Памплона. Винаги си изкарваме много добре. Любимата ми негова черта е, че точно като мен, се опитва да помогне на всички приятели за всичко.
 
-        Какво е чувството човек да играе в един отбор с легенди като Ромарио, Стоичков, Лаудруп и Куман?
 
-        Невероятно беше. Истинска радост. Имах късмет да изживея тази епоха. Най-вече, защото съвпаднах точно с тези четирима чужденци с уникални качества. После пък имах щастието да играя с момчета, които идваха от школата на Барса, като Гуардиола, Гилермо Амор, Серджи и Ферер, които се вписаха много добре. И като добавиш към тази сплав и деветте играчи от Севера, нещата станаха наистина сериозни. Чужденците ни бяха феноменални и правеха наистина разликата между нас и съперниците. Тогава не беше като сега, когато има толкова много чужденци. Ние, ако си спомням добре, имахме право само на трима едновременно на терена. Разбира се, беше голяма радост на всяка среща да играеш с гиганти като Ромарио, Стоичков и Лаудруп, както и с Куман, който независимо, че беше защитник, беше невероятен голмайстор. Неговият трансфер беше много скъп за времето си, но беше истинско попадение. Истината е, че съм голям късметлия, че бях част от този отбор и че изживях невероятни години с едни от най-големите играчи в историята на Барса.
 
-        И разбира се не трябва да забравяме треньора Йохан Кройф…
 
-        Той направи възможна тази епоха! Грандиозен – както като играч, така и като треньор. Той имаше дарба да вижда футбола по начин, по който никой друг не го виждаше. Много силен характер. Когато е дошъл в Барселона през 1988 г., е трябвало практически да смени целия отбор и да наложи неговата концепция. Минал е през големи трудности, за да го постигне, но дори и днес Барселона играе така, както той искаше тогава: ярко, зрелищно и весело. Постоянно в атака. Жалко е, че вече не е сред нас да го види, но е човек, който е оставил такава следа, че винаги ще живее в сърцата ни.
 
-        Кулминацията на този „дрийм тим“ беше срещата със Сампдория на финала за Купата на европейските шампиони. Какви са спомените ви от онзи мач?
 
-        Невероятен спомен. И сега когато ме питате, просто не мога да ви обясня какво чувствам. Много ни беше трудно и се наложи да вложим всичко от себе си. Тежеше ни, че преди това в историята на Барселона все нещо не е достигало, за да стъпи на европейския връх. Преди нас имаше и един загубен финал срещу Стяуа (Букурещ). Мисля, че тази Купа на европейските шампиони помогна на клуба да порасне много, както на Стария континент, така и в света. Победихме и радостта ни беше неописуема. Отборът беше в апогея си и беше постигнал толкова желания от всичките ни фенове трофей. Така, че това ще остане като спомен за велик миг в кариерата ми на футболист. Благодарение на този наш пробив след това се спечелиха още много купи. Уникално е чувството да си бил част от този отбор, постигнал първият най-ценен трофей. Спомням си „Уембли“ толкова добре. Все едно, че беше вчера. Напрегнат мач, който скъса нервите и на двата отбора, но накрая ние триумфирахме.
 
-        След великите години в Барселона, както Стоичков така и вие, преминахте през Япония. Засякохте ли се там? Играхте ли един срещу друг?
 
-        Да, засякохме се, но не сме играли един срещу друг. Той не остана за дълго, а и беше доста далеч от мястото, където бяхме ние с Хулио Салинас, Лаудруп и другите. Ние бяхме малко по-близо до Токио. А за тази страна това е важно и помага много за нормален престой. Така че го разбирам, че не успя да свикне и след няколко мача се отправи към САЩ. Този период от кариерата ми беше също много красив, защото в Япония бяха събрали доста звезди от Европа, за да се подготвят по-добре за световното първенство в Южна Корея и Япония. Имам много хубави спомени от страната и от преживяното с японските ми приятели.
 
-        Как успяхте да се адаптирате към футбола и към традициите им? Сега подобна адаптация ще се наложи на Андрес Иниеста.
 
-        Стана лесно, защото те са много гостоприемни и показват много голямо уважение към хората, които са постигнали успехи във футбола. Сигурен съм, че Иниеста ще се впише много добре там заради добрия си и спокоен характер. Разбира се, футболът им е много различен. Няма я тази жестока конкуренция, като при нас. Шампионатът им не е на високо ниво, но това пък дава възможност на човек да се отпусне малко и да се наслаждава на футбола, да обърне малко повече внимание на семейството си, за да бъдат и те щастливи. Сигурно Иниеста се е подготвил добре и е проучил нещата преди да вземе това решение. Ще се впише бързо и всичко ще бъде наред.
 
-        Нека са върнем към паметния за всички българи мондиал в САЩ през 1994 г. Тогава на това световно първенство игра и Испания. Какви са спомените ви?
 
-        Спомням си много добре отбора ви. Цяла плеяда от добри играчи – Лечков, Стоичков и още много приятели и добри футболисти. Имам и много хубав спомен с Любо Пенев. На световното за младежи в Русия се срещнахме на финала и ви победихме. Тогава бяха и Стоичков, и Пенев. Мисля, че беше през 1985 г. Мога да кажа, че още тогава разбрах, че това поколение на България има бляскаво бъдеще пред себе си. А след това през годините много ваши великолепни футболисти минаха през испанския шампионат.
 
-        Испанската Ла Лига предизвиква огромен интерес. Какво е вашето мнение?
 
-        Първенството ни е магнит за звезди от всички страни по света. При нас играят двата колоса Кристиано Роналдо и Лео Меси. Качеството на футбола е много високо и зрелищната игра е гарантирана. Реал (Мадрид) и Барса почти винаги печелят, но имаме и други големи отбори като Атлетико (Мадрид), Валенсия и Севиля, които успешно мерят сили с европейските грандове. Мисля, че имаме едно от най-добрите първенства, да не кажа най-доброто. То привлича и добрите футболисти, и зрителския интерес. Разбира се, хубав футбол има и в Англия, и в Бундеслигата, но испанското първенство не спира да търси качеството, да се развива и всичко се изпипва до най-малкия детайл.
 
-        А на световното първенство в Русия се появи нещо ново. Мислите ли, че въвеждането на ВАР системата е положително за футбола?
 
-        Мисля, че би могло да е положително. На шампионата вече имаше известни съмнения при различни ситуации и ВАР помогна да се разрешат. Затова мисля, че това е един напредък за футбола, който може да бъде наистина важен. Както всичко ново, в началото ще ни е трудно да го приемем, но мисля че в такива важни моменти ролята му ще бъде решаваща.
 
-        А кой е най-запомнящият се спомен от преживяното заедно с Христо Стоичков?
 
 
-        Освен приятелството му и невероятната игра, винаги ще си спомням за случката, когато той настъпи съдията. Никой не беше видял какво точно е станало, а след края на мача той ни каза, че не е направил нищо и му повярвахме. Едва след като се прибрахме вкъщи и видяхме репортажа, разбрахме, че наистина го е настъпил. Това е нещо, което винаги ще помня, защото е уникална случка и не мисля, че оттогава някой я е повторил. Винаги се смеем на тази история, когато се видим.

Още по темата
SPORTAL.BG
Спортни новини
Прочетена 8381

Добави коментар ›› Коментари (2)

Dhzulia
(Гост)
2
отговор
02 юли 2018 | 18:47

от 20 абзаца интервю най важното беше за ицака мадафака евала бАлгарски журналя тва ми повдигна духа пред чужденците и не се чуствам като парцал в 30кв м квартирка в лондон заедно с още 10 балгарина Рейтинг: 3 2

Eротика
(Гост)
1
отговор
01 юли 2018 | 22:13

Диана Радева: Журналистът трябва да се притеснява. За репортерката на TV 7 Диана Радева първите крачки в голямата тв джунгла вече са факт – направи ги преди месец, часове след атентата в Бургас на 18 юли. Именно нея световният новинарски канал CNN включваше пряко, за да предаде последните вести от мястото на трагедията. Диана е крехка на вид и повече й подхожда да отразява балетни конкурси като „Варненско лято”. На летището в Бургас обаче я видяхме хладнокръвна като универсален боец. „Можеше да направя всичко много по-добре!" - самокритична е Радева, след като е изгледала кадрите: "Всеки, който работи като журналист, мечтае за CNN сигурно от първата минута в професията. Винаги си мислиш, че ако мечтата ти се сбъдне, ще си много по-подготвен във всяко отношение, ще знаеш много повече, ще си много по-спокоен и сигурен”, разсъждава репортерката. Диана отдавна е навъртяла първите 7 години в професията, но засега рутината още не е надвила душата” Това признание е сред оскъдната информация, която репортерката с име на римската богиня на лова е склонна да разкрие за себе си: „Истинският ми дебют в телевизията беше репортаж за жена с току-що трансплантирано сърце. По онова време надали съм си давала сметка колко важно е да има повече трансплантации. Години по-късно съдбата отново ни срещна с тази жена – Ваня от селце, близо до Харманли. Оказа се, че тя живее в с. Бисер и къщата й е била пометена от водната стихия. Нейната история трогна мнозина”, разказва новинарката. Диана, с какво те промениха репортажите от мястото на терора? Всяко такова събитие винаги те променя... Няма как да не е така, нали и ние сме хора. Истината е обаче, че журналистите все пак стоят по-встрани – това, което аз изпитвам, не може да се сравни с онова, което изпитват хората, които са загубили близките си, имуществото си и прочие. Нашата работа е да покажем цялата картина и евентуално да се опитаме да помогнем. Атентатът в Бургас вкара България в световните новини – за съжаление, с лошо. Никога няма да забравя как се чувствахме всички, целият екип, когато стояхме на входа на летището и знаехме, че само на няколко метра от нас е станала истинска трагедия, че там хора са загубили живота си, че има ранени, че след този ден всичко ще е различно. Имаше момент, когато и ние самите не знаехме какво точно се случва. На следващия ден на поляната пред аерогарата се появи буквално армия от журналисти, оператори, технически екипи, апаратура – хора от цял свят. Мислех си, че този ден никога няма да свърши... След такива изпитания се чувстваш някак странно – сякаш всичко друго се случва автоматично, а в съзнанието са ярките картини, лицата на хората, думите им, сълзите им... Трябва време да го приемеш и да продължиш напред. Но нямаш избор! Преди телевизията си работила в радио, защо скочи от единия ефир в другия? Не знам дали това е точно скок. Радиото е съвсем различно от телевизията, има съвсем друга магия. Смятам, че имах страхотен късмет да работя в радио, преди да попадна в телевизия – научих изключително много. В радиото имаш само гласа си и ако не говориш правилно и добре, нямаш шанс да се задържиш. Аз винаги съм се занимавала с новини и това беше причината да отида в телевизия – исках да съм на терен, да съм сред хората, а не затворена в някакво студио. Наркотик ли е телевизията? Винаги съм се присмивала на тези, които говорят за телевизията като наркотик, страст, мания и т.н. Трябва да си призная обаче, че май тези хора имат известно право. Това, което най-много харесвам в телевизията, е работата в екип. Тук всеки е важен и крайният резултат зависи от труда, желанието и вдъхновението на всеки. Затова много уважавам колегите си и съм им благодарна, че се стараят в това, което правят. Гледам и аз да правя същото. Когато напусках радиото, много хора ми се чудеха как заменям спокойната тиха работа с постоянното тичане за репортажите. Сега, няколко години по-късно, нямам никакво съмнение, че съм постъпила правилно! Понякога не е леко, но има и някакъв чар в това да не знаеш колко дълго ще продължи денят ти и в кой град или държава ще те запратят събитията! Предполагам, че за да си добър в това, трябва да си и малко луд. Иначе с времето наистина открих колко лесно е телевизията да те плени. Някои казват, че това било любов за цял живот. За да свърши работата си, журналистът винаги навлиза в чуждо пространство. Как преодоляваш притеснението си? Опитвам се да не забравям къде е границата – всеки има право на лично пространство и на свой свят. В същото време си казвам, че работата ми е такава и намеренията ми са добри. Винаги подхождам към хората с открито сърце и мисля, че те го усещат. Според мен притеснението е и някакво уважение към тези, с които се срещаш. Така е и на живите връзки – ако не се притесняваш поне малко, ако много си си повярвал, значи вече си се провалил! Със съкращения Свързани: Кратки: Диана Радева предаваше атентата за CNN Репортерката на Новините на TV7 Диана Радева се включи на живо в ефира на CNN във връзка с атентата на израелски туристи на летище Бургас. Световните медии предаваха новината за атентата в Бургас, като използваха еклузивни кадри на ТV7. Дата: 20.07.2012 Рейтинг: 0 2

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук


							
						

›› Live Scores

Всички мачове

CR7 и идещият ефект на доминото при топ ... 12 юли 2018
Напускането на Кристиано Роналдо от Мадрид към Торино може да се каже, че отвори същинския летен трансферен прозорец. Португалският нападател отнася своите пет „Златни топки” към италианското първенство, а с ...
Лаам и Алонсо: Германия, Испания и Бразилия знаят ... 20 юни 2018
Световните шампиони Филип Лаам и Шаби Алонсо продължават задълбоченото си интервю за „Ел Паис” и „Зюддойче Цайтунг”, в което проникновено говорят за Мондиала в Русия и за идеите, преобразили ...

Левски | ЦСКА | Лудогорец | Първа лига | Втора лига | Национални отбори по футбол | Купа на България | Англия | Испания | Италия | Германия | Франция | Русия | Шампионска лига | Лига Европа | Мачове на живо | Волейбол | Тенис | Формула 1 | Баскетбол

Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на Агенция Спортал, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на Агенция Спортал, посочване на източника и добавяне на линк към www.sportal.bg. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.

Този уебсайт е собственост на Sportal Media Group

Sportal.bg is part of the Sportal Media Group network
ЕВРО2016 | Мобилни телефони | Бизнес новини | Лайфстайл | Woman.bg | Men Only | Новини | Shopping.bg Мобилен Портал

Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?