Волейболното злато на България

“Приемаха 4 души от 40, пък и там се уреждаха синове на партийни лидери и юноши на софийските отбори, продължава спечелилият прозвището си Волейболния лъв българин. – Явих се на изпита тогава и след него си стегнах багажа и не дочаках резултата. Вкъщи вече имах една повиквателна за казарма, разпределен някъде из страната. Но след няколко дни ми носят втора повиквателна. От ЦСКА.”

На върха

От този момент нататък започва бляскавата кариера на Златанов. Освен осемте титли на България в периода 1968 до 1978 г. Злати носи на “армейците” най-големия успех както в тяхната, така и в историята на българските волейболни клубове – европейската титла през 1969 г. година по-късно Лъвът е в основата на спечелването на сребърните медали с националния отбор на световното първенство в София. Наградата за Най-добър нападател не смекчава мъката на Златанов от пропуснатия шанс за титла – България губи с 2:3 гейма, независимо че повежда с 2:0, в последствие и с 13:5 в тайбрека, но в крайна сметка губи в претъпканата зала “Фестивална”. 1980 г. е другата забележителна дата в живота на Димитър. Страната ни взема единствения си сребърен медал за волейбола ни на Олимпиада – в Москва. На международната клубна сцена Злати също прави спектакли. Заедно с другия голям Димитър в българския волейбол – Каров, родната звезда извежда италианския Торино до 4 титли на Ботуша, а през 1981 г. прави отбора първия западноевропейски тим – шампион на Стария континент.
“Европейската титла с ЦСКА, избирането ми за Най-добър нападател на световното в София и среброто на Олимпиадата в Москва са трите ми върховни мига в спорта”, добавя Волейболист №1 на страната ни.
Независимо от успехите, Златанов е толкова земен и човечен. Личност, вдъхваща огромен респект у околните. Така скромен, че чак се приема като странно в днешни времена. Великият е и истински пример и за сегашните си последователи в красивата игра, които за разлика от футболните си колеги у нас, са здраво стъпили на земята и все още ваксинирани от звездомания.


След фурора в Италия Злати става и първият българин в японското първенство, където защитава цветовете на ЯМИРА (Осака) през 1983 г. Връща се в България, където води ЦСКА от 1983 до 1988 г. Следва треньорска кариера и на Апенините, където е начело последователно на Салерно, Милано, Кунео и Рома.  

Семейство

Волейболът дава всичко на Злати – освен слава, страст и удовлетворение, води при него и любовта на живота му – Мария. С играта се свързва и синът му Христо, който в момента е италиански национал. Именно с този момент от живота на семейство Златанови датира и едно от най-големите разочарования за Димитър, причинено от българската алчност. Фамилията се връща България през 1995 г., за да отбие Христо задължителната си военна служба. Желанието на баща му е Злати-младши да бъде записан в спортната рота на ЦСКА. Ръководството на “червените” се показва с къса памет, забравяйки огромния принос на Златанов за клуба.
“Искаха ми рекет, за да приемат Христо, а много исках тогава той да играе за моя отбор и националния тим, с огорчение споделя Димитър. – Казаха ми: Ти толкова пари имаш, бълха те ухапала. Това много ме натъжи и се върнахме в Италия.”
Там Христо се записва за студент, в последствие взема гражданство и облича фланелката на “скуадра адзура”. В момента Злати-младши е голямата звезда на Копра (Пиаченца) заедно с друг италиански българин – Венцислав Симеонов.


Бъдещето

Голямото желание на легендата е да основе своя собствена школа. Проектът още се разработва, като засега е ясно мястото – родния на Димитър – Ихтиман.
“Нещата тепърва са в процес на подготовка, завършва Златанов. – Ще работя и в мъжкото, и в женското направление. Надявам се да успея да намеря спонсори първо за екипировката. Общината ще подаде ръка за зала. Винаги съм бил във волейбола и не смятам да го напускам.”


Петър Стоянов, ”Телеграф”