)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
"Тишината бе болезнена, дори трудно поносима" - това са думи на английския преподавател Джордж Ридър, който е главен съдия на финала на четвъртото Световно първенство по футбол. Британецът опитва да опише с думи незабравимите си спомени от минутите след края на сблъсъка Уругвай - Бразилия. Един сблъсък донесъл тонове сълзи на цяла Бразилия. "Изведнъж си помислих, че се намирам в най-голямата гробница в света. Напуснах бързо стадиона, а по улиците всички бразилци плачеха като деца", продължава да си спомня Ридър.
Каквото и да си говорим, футболът е много повече от спорт и в това ние българите се убедихме най-вече през лятото на 1994 година, когато Стоичков и компания подлудиха света по терените на Щатите. Радостта обаче в спорта върви рамо до рамо с покрусата. Тази покруса, която идва след загуба.
Тишината и сълзите, за които говори мистър Ридър, са от вечерта на 16 юли 1950 година, когато Бразилия изживява най-тъжния си футболен ден. Просто в този ден Бразилия е трябвало да спечели своята първа световна титла и то на своя земя, но в крайна сметка златото прибират уругвайците.
По схемата на Мондиал'50 най-силните четири отбора на турнира се събират във финална група, където по системата всеки срещу всеки се определя новия първенец на планетата. Бразилия разполага с един превъзходен отбор, който мачка всичко по пътя си пред родните стени. Домакините играят като хали и смазват в тази финална група Швеция (7:1) и Испания (6:1). Така в последния мач, който дефакто се явява финал на турнира, на Бразилия й стига и равен с Уругвай за да спечели Световното първенство.
Треньорът на домакините Коща залага на 3-4-3, като звездата на тима е централният нападател Адемир, когото в родината му наричат Челюстта, заради изпъкналата му челюст. Неособено високият таран е като фурия в наказателното поле на противниците, като Адемир става голмайстор на шампионата с 9 попадения. Стрелецът носи екипа на Бразилия от 1945 до 1953 година и записва прекрасните 31 гола в 38 мача. По двете крила централният нападател на бразилците е подпомаган от Фриаса (дясно) и Чико (ляво), а зад него като атакуващи полузащитници действат Жаир и Зизиньо, като за последния Краля Пеле казва: "Зизиньо е най-добрият футболист, когото съм гледал. Той можеше всичко и бе съвършен играч. Бе еднакво полезен както в атака, така и в отбрана. Можеше да подава, да отнема, да бележи". Визитката за националния отбор на приказния халф също е отлична - 30 гола в 53 двубоя.
На този фамозен бразилски състав Уругвай противопоставя схема 4-3-3 и много тичане по целия терен. Години по-късно според специалистите основната причина за успеха на урусите през 1950 г. на "Маракана" е именно по-добрата физическа подготовка на тима на Хуан Лопес пред тази на домакините. Без никакво съмнение асът на този уругвайски отбор е Хуан Алберто Скиафино, определен десетилетия по-късно за футболист номер 1 на Уругвай за ХХ век.
По официални данни на ФИФА точно 174 хиляди зрители изпълват "Маракана" в очакване да видят как капитана на Бразилия Аугусто да Коща вдига над главата си златната купа. В този ден бразилците нямат съмнение в крайния си успех. Най-авторитетните спортни издания излизат със заглавия "Великата победа" (Журнал ду Бразил) и "Бразилия спечели, ние сме световни шампиони" (Крузейро). За всеки един от играчите е купен чисто нов автомобил с гравирани на него името му и златните букви "Вечна слава". За футболистите са приготвени още приказни каляски, които да ги отведат веднага след финала. По крайбрежието на Рио де Жанейро пък са наредени няколко военни кораба, които чакат знак и са готови да възпроизведат шампионски гърмежи. Федерацията на Бразилия изработва 22 специални златни медала, които да се връчат на новите световни шампиони... Да, ама не. Каляските не изминават и метър, медалите си остават по кутиите, а оръдията на корабите стоят грозно замлъкнали. 2:1 за Уругвай и трагедия за Бразилия.
Нещата не изглеждат никак зле за домакините в началото на мача. На няколко пъти славният уругвайски вратар Масполи спасява сигурни попадения, преди в 47-ата минута Фриаса до открие за бразилците. Скиафино и дясното крило Алсиде Едгардо Гиджа обаче забиват пироните в ковчега на размечталите се домакините, а гробната тишина, която ляга над стадиона и над цяла Бразилия веднага след шампионския гол на Гиджа остава незабравима за всички свидетели на този епохален мач.
"След последния съдийски сигнал настъпи гробна тишина. Нямаше нито тържествено закриване, нито национален химн, нито финална реч. Изведнъж се озовах сам сред огромна помръкнала тълпа. В един момент видях капитана на Уругвай и скришом му подадох купата без да промълвя нито дума", спомня си след време президентът на ФИФА Жул Риме. Веднага след финала на трибуните на "Маракана" смъртта си намират 4 души - 2 инфаркта и 2 самоубийства. Бразилия буквално потъва в печал, а последиците от този кошмар личат години по-късно. След този финал с Уругвай Бразилия сменя цветовете на екипа си, като до този момент южноамериканците играят в бяло. След 1950 г. за три години бразилците играят в синьо, а от 1953 г. синьото става резервен екип, а за официален са избрани златистите фланелки, сините гащета и белите чорапи, с които и до днес Селесао забавлява по терените.
Някои от играчите на Бразилия трудно надживяват трагедията от 1950 г., като например стражът Барбоса. Заклеймен, че е виновен за гола на Гиджа във финала (на снимката), вратарят трудно намира работа в родината си, като години по-късно става пазач на "Маракана". Макар в старите книги да пише, че Барбоса е бил отличен вратар, той така и не намира опрощение. През 1993 г. лично президентът на Бразилската федерация забранява на бившия вратар да коментира по телевизията мач на националния тим.
Уругвайците пък са приети като национални герои. След време ликът на героя от финала Гиджа лъсва на пощенска марка, а и до днес тимът на урусите от 50-а година носи прозвището "Мараканажо" в чест на великия триумф. "Само трима души в света са успявали само с едно действие да накарат пълните трибуни на Маракана да замлъкнат. Това сме аз, Франк Синатра и Папа Йоан Павел II", с усмивка споделя по-късно Гиджа. Може би си спомняте, че вече на сериозна възраст уругваецът бе част от Парада на световните шампиони по време на Откриването на последния Мондиал в Германия.
Така преди повече от половин век Бразилия изживява най-големия си футболен кошмар и разбира, че във футбола, пък и в живота, сметка без кръчмар не се прави. В минутите на уругвайския триумф едно 9-годишно тъмнокожо момче стои в скромната си стая в градчето Бауру. Малчуганът седи до радиото, слуша за трагедията на своите любимци и бърше прашни, горчиви сълзи. Той се зарича един ден да донесе златната статуетка на родината си. Името на това момче е Едсон Арантеш ду Нашименту.
УРУГВАЙ - БРАЗИЛИЯ 2:1, финал СП 50
0:1 Фриаса (47)
1:1 Скиафино (66)
2:1 Гиджа (79)
УРУГВАЙ: Масполи, Гонсалес, Техера, Гамбета, Варела, Р. Андраде, Гиджа, Песес, Мигес, Скиафино, Моран. Треньор: Хуан Лопес
БРАЗИЛИЯ: Барбоса, Аугусто, Жувенал, Бауер, Данило, Бигоде, Фриаса, Зизиньо, Адемир, Жаир, Чико. Треньор: Флавио Коща
СЪДИЯ: Джордж Ридър (Англия)
СТАДИОН: "Маракана", 174 000 зрители
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)