Лев Яшин - Черния паяк

"Черната пантера", "Черния паяк", "Черния октопод" - всички тези прозвища се отнасят за легендарния Лев Яшин, който и до днес е смятан от мнозина за най-добрия вратар в историята на футбола. Известен с дългите си ръце и феноменалния си рефлекс, Яшин е първият страж, който си позволява понякога да излиза по-далеч от вратата и да действа като последен защитник. Той е и човекът, който започва да практикува боксирането на топката в трудни ситуации, вместо да се опитва на всяка цена да я хване.

Толкова години след последния му мач, Яшин продължава да е еталон за вратарите с великолепните си спасявания и умението да започва контраатака за своя отбор с дълго хвърляне. Това обаче, с което руснакът е най-известен, са безспорните му лидерски качества и забележителния спортсменски дух. Неслучайно е имало доста мачове, в които той е извеждал любимия си Динамо (Москва) с капитанската лента (нещо непознато през 50-те и 60-те години на миналия век).

През 1994 година ФИФА взима решение да учреди награда на името на Лев Яшин за най-добрия вратар на финалите на световните първенства. Списание World Soccer го нареди сред 100-те най-велики футболисти на миналия век, а допитване на ФИФА го определи за вратар №1 на столетието.

Всички тези признания със сигурност нямаше да ги има, ако като юноша Яшин не избира футбола пред хокея на лед. Въпреки че се справя чудесно и със стик в ръка, бъдещата икона на руския футбол е привлечен най-вече от магията на топката и започва да тренира в школата на Динамо (Москва).

Дебютът му през 1950 година е меко казано несполучлив - Лев получава гол след изчистване от... противниковия вратар. Цели три години младежът търка резервната скамейка, но не си и помисля да напуска Динамо. По това време продължава да играе за хокейния отбор на клуба, с който стига до бронзов медал в съветското първенство.

Големият пробив идва през 1954 година, когато Яшин получава покана за националния отбор. От този момент той се превръща в несменяем титуляр за "Сборная" и успехите не закъсняват - олимпийска титла през 1956 година, европейски шампион през 1960 година, участия на 3 световни първенства и множество индивидуални награди.

На Мондиал'58 "Черната пантера" е във вихъра си и изумява света със серия от блестящи спасявания срещу звездите на бъдещия шампион Бразилия. СССР губи мача с 0:2, но Яшин е избран за най-добър вратар на турнира. Осем години по-късно Яшин помага на съветския отбор да постигне най-големия си успех на световни финали - 4-о място на Мондиал'66. През 1970 година, вече на 41, ветеранът е част от състава на СССР за световните финали в Мексико, но като трети вратар и помощник-треньор.

И до днес Лев Яшин е единственият вратар, получавал "Златната топка" на списание "Франс Футбол" за най-добър футболист в Европа. В кариерата си той спасява над 150 дузпи - абсолютен рекорд. Яшин остава верен на Динамо и изиграва 326 мача за московския тим, като през годините отказва множество изгодни оферти.

Сред най-запомнящите се двубои на Големия Лев е този между Англия и Сборния отбор на света през 1963 година, когато зрителите на "Уембли" стават свидетели на уникалните му спасявания и го аплодират на крака. През 1971 година идва и краят на кариерата на Яшин. Над 100 000 запалянковци уважават бенефиса му, а сред участниците в прощалния мач са фигури като Пеле, Еузебио, Франц Бекенбауер и Петър Жеков, който му вкарва гол.

След отказването си от футбола Яшин дълги години заема ръководни постове в Динамо (Москва). През 1986 година претърпява ампутация на единия крак, която води до усложнение и 4 години по-късно легендарният вратар умира. Остава обаче споменът за впечатляващия му талант и ненадминатите и до днес постижения.

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe