Емил Стоилов: В Испания няма как да не даваш 100%

Преди месец-два роденият през 2002 г. Емил Стоилов направи своя дебют в мъжката лига ЕВА в Испания. С екипа на един от няколкото дублиращи отбора на Естудиантес, Стоилов изигра два мача в шампионата, отговарящ на четвърта дивизия. 208-сантиметровият национал, който премина в Естудиантес от ЦСКА през миналата есен, игра при две победи на отбора. В първия мач срещу Естудио той записа 11 минути, с 6 точки и 5 борби. Срещу Гуадалахара Стоилов бе на терена цели 34 минути, най-много от всички, и се отчете с 5 точки, 6 борби и 5 асистенции. Преди това Емо бе част и от отбора на Мадрид в кадетското първенство по области в Испания, с който, заедно с Костадинов, спечелиха титлата. Само преди дни Емо беше основен състезател на Естудиантес в шампионата за момчета до 16 години на Испания. Малко не достигна на неговия тим да пробие на четвъртфиналите. Все пак в шампионата имаше българска радост – Константин Костадинов и Реал Мадрид отново грабнаха титлата. За един от последните броеве на списание „За Баскетбол“ репортер се свърза с Емил Стоилов и го помоли да разкаже повече за впечатленията и живота си в Испания.

- Емо, вече няколко месеца си в Испания, как се чувстваш? Как премина адаптацията ти към променените условия?

- Чувствам се доста добре. Усетих драстична промяна в тренировките още от първия ден. Първото нещо, което ме изненада беше много по–високият интензитет и това, че веднага след баскетболната имахме физическа тренировка. За промяна в развитието си още не мога да говоря кой знае колко, защото все още не съм имал база за сравнение, като например мачове с националния отбор, но предполагам, че тренирането всеки ден с 2-3 години по-големи, играли на много по-високо ниво играчи, оказва голямо значение.

- Има ли голяма разлика между това, което правите в Испания и опитът ти в България?

- Като цяло няма голяма разлика от това, което съм правил в България, може би само това, че тук се обръща много по-голямо внимание на физическата подготовка и отношението на играчи и треньори, както помежду им, така и към тренировъчния процес. В Испания никой не може да си позволи да не се раздава на 100%, тъй като, заради голямата конкуренция, има някой, който веднага може да го смени. Също така тук по време на мачове не се виждат скандалите, които напоследък зачестиха в родното първенство от страна на публика и играчи.

- По колко тренираш сега?

- Тренировъчното времетраене и интензитет се определят от това колко мача ни предстоят през седмицата. Например, ако имаме 3 мача, някои от тренировките са по-кратки или по-леки, като ежедневно се следи натоварването на всеки играч. Нормално тренирам по 4 часа на ден. Един от тези 4 часа е индивидуална тренировка, която не винаги е свързана с развиване на позицията център, понеже главно играя „4“ и по-рядко на тренировки участвам като „3“. Следователно се набляга главно на стрелба, техника, завършване и други индивидуални умения.
@@@
- Как се отнасят с теб? Как се вписа в отбора?

- Отношението на всички в клуба към мен е невероятно. Съотборниците ме приеха още от първия ден, треньорите също. Има доста чужденци - чилиец, литовец, украинец, китаец и сенегалци. Това може би ми помогна най-много да не се чувствам сам. Много бързо се сприятелихме, макар другите да са по-големи от мен, защото сме по цял ден заедно.

- А с испанския език напредна ли?

- Въпреки че учих езика цяла година в едно от най-елитните училища в България - Първа испанска езикова гимназия, имах затруднения с испанския отначало, но вече нямам проблеми. Следователно и успехът ми в училище се подобрява значително.

- Какви са очакванията от теб сега?

- От мен главно се изисква да съм добър ученик и да давам всичко от себе си на тренировки и мачове.
@@@
- Вече играеш и с мъжки отбор в долните дивизии. Това до колко ти помага?

- Ползата от мъжкото първенство според мен е доста голяма. Там се състезавам с по- големи, по-силни и по-опитни играчи, което ми помага при 18 и 16-годишните. Също така ме подготвя за предстоящото Европейско, понеже това, в което най-много изоставаме с националните отбори на моята възраст е физическата подготовка.

- Не се ли уплаши от това, че си сам в Испания?

- Уплаха нямаше, тъй като вече бях изживял всичко миналата година в Баскония. Единствената трудност беше тъгата, че оставям всичките си близки, приятели и родината си.

- Разкажи повече за треньора в Естудиантес.

- Треньорът ми, Хавиер Замора, тренирал настоящи звезди от НБА като Хуанчо Eрнангомеs, Никола Миротич и всички останали, които са били в националните отбори под негово ръководство (16, 17 и 20- годишни). От самото начало започна да ми говори на испански, за да свикна с езика. Освен всички технически и тактически елементи, главно иска от мен да наблегна върху силата и атлетизма си, да се движа по-бързо по терена. От всички играчи се изисква най-вече да изпълняват каквото каже треньорът, а не това, което самите те смятат за правилно.

- Подготвя се и с отбора на Мадрид с Константин Костадинов. Какъв е този отбор?

- Отборът на Мадрид събира играчи от града и цялата област. Както се знае, Испания освен на градове, е разделена и на автономни области, които обединяват няколко града. Затова освен Купа на Испания за клубове, има и Купа на Испания за тези автономии, която ние спечелихме тази година. Въпреки че не можах да взема участие в турнира, поради административни неуредици, смятам че имах голяма полза от самата подготовка. Две седмици тренирах с едни от най-добрите играчи за моята възраст и едни от най-добрите испански треньори. Полезно е както за останалите играчи, участващи в национални отбори, така и за мен и Коцето, за да изградим по-добра връзка помежду ни за първенството през това лято.

- Какви са амбициите ти за представянето ти в националния отбор през лятото?

- Амбициите ми за тази година са да помогна колкото мога на Естудиантес във всички възрасти, както и да класираме България в „А“ дивизия на Европейското, защото вярвам, че с този набор можем да го постигнем. За в бъдеще мечтая, както всеки баскетболист, да играя на най-високо ниво от типа Евролига и разбира се, НБА, но това би могло да се превърне в реалност само с много упорита работа, отдаденост, много здраве и голяма доза късмет. Също така се надявам един ден да помогна за прославянето на България в световния баскетбол.

Списание "За Баскетбол"