Велизар Чернокожев: По-добре се чувствам във втория отбор, отколкото тотално извън националния отбор

Най-високият ни волейболист (б.а. 212 см) Велизар Чернокожев тренира на пълни обороти с Б националния отбор. Вече на 23 години, соченият за наследник на легендата Любо Ганев, изглежда доста по-улегнал, с ясни цели и амбиции. Диагоналът сподели доста интересни неща пред BGvolleyball.com. В първата част от разговорът ни с Велизар Чернокожев ще разберете остава ли в Турция и през следващия сезон, чувства ли се на мястото си във втория отбор и поглежда ли към българското първенство:

- Какъв сезон изпратихте?

- Успешен. С Халкбанк спечелихме Купата на Турция и шампионата. Изиграх 7-8 мача. Това ми беше обещано, когато отидох. Изиграх мачове на доста добро ниво. Включих се в няколко мача от Шампионска лига, както и в турския шампионат. Доволен съм от сезона.

- Оставате ли в Турция?

- Още нямам никаква представа за бъдещето ми. Не мога да кажа дали оставам в Халкбанк. Поддържаме връзка, но не са ми изпратили конкретна оферта. Все още не е решен бюджетът и какъв ще е отборът. Трябва да намерят и нов треньор. Имам и други варианти. Все още нямам никаква яснота. В момента тренирам с националния отбор, чакам оферти и съм отвроен към всякакви предложения.

- Поглеждате ли към българското първенство?

- Трудно е да се върна в българското първенство, защото имам договор с Добруджа за още една година. Политиката на клуба е такава, че предпочита неговите играчи да играят в чужбина. Волейболистите на Добруджа не се пускат под наем в други български отбори. Не искам да развалям добрите си отношения с клуба. Преди да подпиша този договор съм си направил сметката и сега не искам да се отмятам от думата си и да търся други варианти. Това е едната причина. Другата причина е...

- Нивото на първенствтото?

- Не, нивото е добре. Покачи се в последните години. При наличието на Нефтохимик, Монтана и ЦСКА. Вземат се чужди волейболисти  и със сигурност се вдига нивото, но просто искам да продължа в чужбина. Не казвам, че със сигурност отпада вариантът България, защото всичко е възможно.

- Да поговорим за националния отбор. Чувствате ли се на мястото си във Б отбора?

- По-добре се чувствам във втория отбор, отколкото тотално извън националния отбор. Миналата година пропуснах първите два месеца с националния отбор и тогава наистина не си бях на мястото. След това ме извикаха. Беше ми много тежко. Допуснах малко повече почивка, което после ми се отрази на влизането във форма. Във втория отбор сме 7-8 момчета, които във всеки момент можем да попаднем във първия отбор. Доста от състезателите са много качествени. Не бих казал, че сме много по-назад от първия отбор. За щастие на българския волейбол все още се поддържа някакво ниво в този спорт.  Не бих казал, че не се чувствам на мястото си. Напротив, чувствам се на мястото си, защото тренирам. Познавам много добре треньора (б.а. Мирослав Живков), работили сме две години заедно в Добруджа. Тренира се добре, има организация и федерацията се старае да направи каквото може. Всичко е уредено. Вторият отбор е много добра опция, защото така лека - полека като дойде времето за първия отбор, ще отидем на добро ниво и със самочувствие. Ще сме готови да покажем възможностите си.

- Как оценявате формата си в момента?

- Нямах възможност един месец да играя волейбол, но поддържах форма с фитнес и тичане.

- И разходки...

- Да, разходки определено (смее се). Обичам да обикалям. Върнах се в Италия да се видя с приятели. Бях една седмица в Перуджа. Гледах финалите. Беше изключително приятно. Видях се и с приятелката ми, която учи в Италия.

- Преди малко се пошегуваха с вас, че сте дебел...

- Какво съм? (смее се). В интерес на истината човекът, който го казва е малко краен (смее се). Когато дойдох в националния отбор Пламен Константинов и Мирослав Живков ми казаха, че тази година изглеждам много по-добре. Не съм се отпуснал като миналата. Аз съм предразположен към напълняване. Бях качил 2-3 килограма, но вече съм ги свалил. Остава да вляза в по-спортна форма. Усещам се малко по-тежък и малко по-бавен, понеже не съм тренирал. За да показвам сериозни резултати, трябва да тренирам здраво. В момента съм зареден с енергия. Искам нещата да се получават. Не искам да звучи така, все едно се фукам, но съм виждал как трябва да стават нещата и ще се радвам да можем да покажем добра игра. Имаме много момчета с големи качества и със сигурност можем да покажем  добро лице на България. Зареден съм с много положителни емоции за работа.

- Здрав ли сте?

- Да, да чукам на дърво, здрав съм.

- Колко време ви трябва да се преборите с конкуренцията?

- Това е много относително. Много зависи как се представям аз и как се представя конкуренията. Когато ти се даде шанса да се изправиш пред конкуренцията, ти трябва да се възползваш от него и да дадеш всичко, което можеш. Не трябва само да покажеш това, което можеш, а най-доброто, на което си способен. В живота има няколко шанса, от които, ако се възползвш и ако си изиграеш правилно картите, ще се преброиш и ще задминеш конкуренцията. Ако ти се даде един, втори, трети шанс и ти ги отмяташ с лека ръка и си казваш "Хайде следващия път", късметът се изчерпва. Има лимит. Тогава късметът спира, няма доверие и ти вече си загубена кауза. Тогава вече няма как да се пребориш с конкуренцията, защото вече не си конкурентноспособен.

- Готов ли сте за първия отбор?

- В момента трябва да тренирам, след това трябва да ме вкарат да играя в първия отбор. Тогава вече ще си покаже дали съм готов или не.

- А вие как се чувствате?

- Чувствам се готов да играя за първия отбор. Не мога да кажа, че ще отида и ще направя 30 точки, но да, готов съм. Миналата година тренирах с Перуджа, бях в Халкбанк с играчи, които са на нивото на нашите играчи от първия отбор на националния отбор, така че разликата вече не е толкова голяма. Въпрос на време е да направиш тази малка стъпка, да започнеш да мислиш малко повече като мъж, да започнеш да мислиш, че всъщност ти не трябва да играеш за себе си, а за отбора.

- В този ред на мисли, чувствате ли се пораснал?

- Да, разбира се. Рано или късно човек трябва да порасне. Аз винаги съм разсъждавал и не съм бил празноглавец, но годините са си години, както и опитът. Когато постоянно обираш опита от по-опитните и възрастни играчи около теб, рано или късно започваш да се замисляш за доста неща. Аз съм готов. На 23 години съм, няма как да не съм готов за първия отбор. Въпросът е да се подготвя физически. Това не е много трудно, защото съм млад. Трябва ми един месец, за да вляза във форма. Най-важното е да съм здрав. Имам хъса и желанието за победа. Трябва по-опитните играчи да покажат добро отношение, да те приемат в отбора, да ти помагат в началото и ти малко по малко да започнеш да им се отблагодаряваш с положителни резултати.

- Каква е разликата между емоциите в първия и във втория отбор?

- Аз се радвам по един и същ начин.

- Мотивацията една и съща ли е?

- За мен е абсолютно една и съща. Винаги, абсолютно винаги играя, за да победя. Независимо дали съм с втория отбор срещу най-добрите в света или играя с първия отбор срещу най-слабите в света. Това няма значение. Винаги мотиацията е една съща. Никога не си мисля "Хайде днес по-лекичко". Както казах в началото, не знаеш кога ще попаднеш в първия отбор. А е много лошо, когато попаднеш в първия отбор, да се изложиш. Големите те смазват и ако не си някое перде, това стои за дълго време в теб. В крайна сметка всичко е психика. Удоволствието от играта си е едно също. Няма значение дали си в първия или във втория отбор. Когато нещата не се получат, няма значение дали си загубил с първия или с втория отбор. Загубил си с отбора на България. Не си загубил с някой чужд отбор. Това е националния отбор на България. При всички положения загубата тежи много.