Петър Шопов: Мисля, че ще успеем да направим боеспособен отбор

Отборът на Дунав (Русе) ще бъде един от новаците в Суперлигата през новия сезон. Тимът стана шампион във Висшата лига и спечели директна промоция за елита. Треньорът на Дунав Петър Шопов направи своята оценка за сезона пред BGvolleyball.com. Освен за представянето и амбициите на русенци, специалистът коментира важни теми като нивото на младите играчи в България и треньорските кадри.

- Г-н Шопов, каква е оценката Ви за представянето на Дунав през сезона?

- Много добър сезон. Дори статистически погледнато имаме само една загуба. В останалите мачове – само един загубен гейм. Постигнахме това, което желаем. Имахме по-добра селекция от другите отбори. Може би единствено Дея волей беше почти наравно с нас. Неслучайно тези два отбора ще играят в Суперлигата.

- Какво бихте отличили чисто спортно-технически в играта на отбора?

- Първо трябва да кажем, че материалната база в Русе е много добра. В много хора видях професионализъм, за което много помогнаха привлечените Коце Стойков и момчето от Испания Здравко Каменов. Успяхме да покажем, че е важно да си професионалист, за да може и останалите да се отнасят по този начин. Много съм доволен от това, то се показа в самата зала.

- Какви ще са амбициите на Дунав в Суперлигата?

- Зависи какъв бюджет ще имаме. Пазарът доста се отвори, появяват се много отбори с високи амбиции. За жалост, в България няма толкова много състезатели, които да попълнят тези отбори. Ние не можем да се сравняваме с бюджетите на Нефтохимик, на Пазарджик, на Левски и ЦСКА. Но мисля, че ще успеем да направим боеспособен отбор, който да покаже хубава игра и да влезе в плейофите, да се задържим в Суперлигата. Тук трябва да кажа, че все още не е ясно дали аз ще остана треньор.

- Кога ще има яснота около Вашето бъдеще?

- В края на месеца.

- А за играчите може ли да кажете кои остават със сигурност в отбора?

- Няма нищо конкретно. Може би ще останат 5-6 състезатели, но засега няма да споменавам имена, за да не стане объркване. Още в началото идеята беше, не да се влезе в Суперлигата и да вземем 12 нови. Идеята е момчета от Русе да останат, защото публиката трябва да припознае този отбор. Когато всички са чужденци, е по-сложно, а и нямаме пари за това.

- Какви са отношенията на клуба с общината?

- Нямахме никакви проблеми с общината. Те ни помогнаха доста. Имаше технически проблеми със залата, но обещаха, че ще ги оправят. Общината помага с каквото може, обещаха да вдигнат финансирането за следващата година. Нямаме никакви забележки. Иначе условията са перфектни. Има много зали.

- В коя зала ще играе отборът в Суперлигата?

- По всяка вероятност ще играем в голямата зала, в Арената. Това са предварителните коментари. Ние не можем да провеждаме теренировъчен процес там, но за сметка на това зала "Дунав" е страхотна, топла, светла, удобна за тренировки. Няма да е проблем. Голяма част от европейските отбори тренират в една зала, а играят в друга.

- Как е организирана школата на Дунав?

- Мъчим се да подобрим нещата. Русе е град с традиции. Има спортно училище. Може да се наблегне и на леговата база. Всичко зависи какви пари ще има.

- Има ли интерес в подрастващите, желание да се тренира волейбол?

- Школата не е слабо развита. Има доста отбори. Момичета са на по-високо ниво. Но не съм видял някой, който да може да влезе в отбора. Нещата струват пари и когато 10 години си оцелявал, е много трудно да търсиш качество. Ако проектът се запази, както обещават от ръководтвото, ще се намери и качество.

- Има ли фирми, които да помагат на волейбола в града?

- Президентът на клуба Стефан Делайе каза, че ще се опитат да привлекат още няколко фирми в проекта. Градът е голям и мисля, че може да се намерят допълнителни спонсори. В момента баскетболът е малко на заден план, футболът малко залезе и може да привлечем хора.

- Имаше ли интерес от страна на феновете към мачовете на Дунав?

- Според мен интересът ще се повиши. В Русе е една от най-интересните групи на световното. Българинът обича да припознава победителите. Тази година лека-полека увеличихме публиката, но не с много. Догодина, ако направим отбор, който да не е брашнен чувал и да го тупа всеки, а играем в голямата зала и имаме победи, интересът ще се повиши. Едно е да играеш с Левски, ЦСКА, Марек, Монтана, друго е с Белоградчик, без, разбира се, да обиждам ентусиазма на хората. Искам да благодаря на хората от Русе, че създадоха приятен климат да играем и ни подкрепиха. Надявам се догодина, независимо дали аз ще съм треньор или някой друг, развитието на клуба да продължи.

- Преди няколко дни капитанът на националния отбор Виктор Йосифов засегна важна тема за нивото на младите играчи като заяви, че те идват неподготвени в националния отбор. Какво липсва на младите играчи в българското първенство?

- Може би им липсва личен пример. Едно е на 18 години да се бориш да влезеш в 12-те и до теб да има трима-четирима опитни играчи, които да ти дават пример с поведение и отношение към работата, към щаба. Друго е да няма никого. Нормално е при младите момчета да има главозамайване, когато между 17 и 20 години ставаш основна фигура във водещ отбор. Не виждаш кое е правилното отношение. Упрекът на Виктор за дисциплината е много правилен. Това идва и като възпитание от семейството. Там трябва да погледем. Но като цяло това се случва с държавата. Мога дори да дам пример. Приятелката ми е бременна от девет месеца и нито веднъж не са ни отстъпили място на опашка или някъде другаде. Тук не говорим само за спорта, но и за цялото общество.

- Виктор Йосифов каза също така, че страните в Европа развиват и изкарват млади играчи на високо ниво, а ние отстъпваме. Как може да се промени това?

- Трябва да успеем да запазим треньорските кадри. Няма как на един млад човек да му даваш 300-400 лева и той да иска да седи в залата. Когато има финансиране, ще могат да се намерят кадри, които също трябва да се научат. Ние гледаме само състезателите, но един треньор също трябва да се обучава. Няма човек, който да излезе от НСА, да иска да е треньор и да започне на високо ниво. Аз завърших в група от пет човека, в момента само двама работим като треньори. Останалите намериха друга изява. В момента един сервитьор взима повече от един треньор, без да омаловажавам работата. Но треньорите, освен треньори, са и педагози, възпитават децата. В някои случаи знаят повече за детето от родителите. Няма как да запазим тези хора в залата, когато един човек е „гангстер на половин работен ден“, както казва Еминем. Той е изкарал шест часа в училище, главата му бръмчи, а след това трябва да влезе в залата и да има търпение с малките деца. Не всеки може да го прави.

- България е домакин на световно първенство. Как трябва да използваме това, за да продължим да се развиваме в правилната посока?

- Това световно идва в точния момент, защото доста отбори започват да инвестират, намериха спонсори и мислят за школата. В Левски, ЦСКА това е безспорно, в отбори като Викория - също. Трябва да се вкарат децата в залата и там да има специалисти. Треньори, които да им обръщат внимание. Когато има интерес, децата идват и очакват да получат нещо в залата. Проблемът с волейбола е, че той е много сложен спорт и не можеш веднага да започнеш да го играеш. Но ако искаш да го направиш, успяваш.

- На какво ниво беше първенството в Суперлигата този сезон?

- Беше по-интересен сезон. Като изключим доминацията на Нефтохимик, всички останали отбори си разменяха победи. Осмият биеше втория, дори първия. Стана доста по-интересно, изравниха се отборите. Може би качеството малко се повдигна. Когато има интрига, когато във всеки мач трябва да играеш поне 70-80 процента, за да биеш, няма как да не държиш ниво. С навлизането и на чужденците малко ще се вдигне качеството.

- А какво може да се каже за качеството във второто ниво?

- Разликата със Суперлигата е голяма. Много от треньорите имат проблем дали ще съберат достатъчно хора за мач, да не говорим за тренировка. Това са хора, които работят, имат други ангажименти и няма как от тях да искаш професионализъм. Може би единствено в Русе бяха само волейболисти и успяхме да проведем нормален тренировъчен процес.

- Броят на отборите в Суперлигата също е много коментирана тема. Какво е Вашето мнение?

- Реално в България няма състезатели, с които да се захранят повече от 10 отбора. За 12 може да се направи с големи компромиси. За повече е трудно. Много ще се размият и ще има много голяма разлика. По-платежоспособните отбори ще вземат по-качествени състезатели и отдолу ще стане доста по-ниско ниво, ще има безсмислени мачове. От друга страна тази година се играха много междинни кръгове, а имаме и отбори, които играят в Европа. Абсурд е за 20 дни играеш 12 мача. По този начин не развиваме състезатели.