Стилян Гроздев - причината да вярваме в родните щанги

Стилян Гроздев, една от големите ни надежди във вдигането на тежести, гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е причината да вярваме, че след като финансовата криза в родните щанги отмине, България ще се завърне на призовите места. Гроздев е само на 18 години, но стана европейски сребърен медалист при мъжете. Но представянето му не е изненада, предвид факта, че през 2016-а ликува с титлата на Стария континент до 17 и до 20 години. Носител е и на европейския юношески рекорд с двубой от 278 кг.

- Здравей, Стиляне! Спечели сребро в многобоя на Европейското първенство за мъже в Букурещ, а си само на 18 години. Очакваше ли това представяне с оглед на факта, че заявката ти бе втора в твоята категория?

- Да, дори очаквах да заема първото място, защото бях доста добре подготвен. Тренирах много сериозно и всичко беше наред, но грузинецът е много силен. Миналата година стана трети на световното в Анахайм. Очаквах да стане голяма битка с него.

 

- На европейското постигна 293 кг в двубоя. А колко си постигал на тренировки?

- На изхвърляне това ми е максимумът. В изтласкването имах още малко, но на самото състезание се наложи да преодолявам тежест, която не съм минавал на тренировка. А и свалих доста килограми, а тогава в нашия спорт силата ти пада.

- Доколкото знам, сваляш 4-5 кг…

- Да, но се случи в последния момент и понеже нямаше откъде да сваля тези килограми, ми беше доста трудно.

- А мислил ли си да се качиш в по-горна категория?

- Да, сега сменяме категорията с друга, в която съм доста по-стабилен. Бях качил малко килограми и ми беше много трудно. В края на миналата година се контузих и просто нямаше време да се подготвя за горната категория. Затова реших да сваля в долната, защото там съм доста време.

- Какво е да ти е национален треньор твоят идол Иван Иванов?

- Много голяма мотивация, защото го гледам на всяка тренировка. Показвал ми е плановете си за тренировки, бил е перфектен състезател. Старая се и аз да съм като него.

- Сподели, че не си доволен от представянето си, че си можел повече. Дали това „повече“ няма да дойде на световното за младежи през лятото?

- Треньорът ми каза, че не се знае дали ще участваме на световното, защото ще има промени в категориите. Ако сменя категорията, няма как да се подготвя за един месец. Затова главната цел ще бъде в края на годината – световното за мъже. Там е истината.

- Изхвърлянето ли е по-любимото ти движение?

- Да, като цяло то ми върви повече. Колкото и да сложа на щангата, все мога да си я вдигна.

- Ти си от младата вълна таланти на русенската школа. 16-годишният Ангел Русев също има успехи. Разкажи нещо за вашия клуб…

- Нашият клуб е един от най-перспективните в страната. Имаме много добри състезатели, развиваме се и се мотивираме един друг. Гледаш как единият напредва и искаш и ти да вършиш нагоре. А Ангел Русев е доста талантливо момче.

- Имате ли снимка в залата на вашия клуб на Нено Терзийски – най-големият щангист от Русе?

- Разбира се, че имаме.

- Защо избра вдигането на тежести?

- Покрай брат ми, който също беше щангист. Един-два пъти ходих с него да гледам и реших и аз да вдигна пръчката. В началото се почва с тояжка. И така лека-полека с лостчето, но бях много малък и не можех да започна, защото има възрастови групи. Трябваше да изчакам една година.

- Легенди се носят за тежките тренировки в залата в миналото. Как преминава сега един твой ден?

- Доста тежко при мен специално. Без значение дали е сутрешна или следобедна, на всяка тренировка гледам да дам поне един килограм отгоре в сравнение с вчерашната. А навремето как са издържали по три тренировки? Нямам представа.

- Още си в началото на спортната ти кариера, но замислял ли си какво би правил, ако не се занимаваше с вдигане на тежести?

- Не съм се задълбочавал в това, защото искам да се занимавам само със спорт. Засега за други неща не мисля.

- А виждаш ли се след време като треньор?

- Да, бих искал. И сега се пробвам в залата лека-полека с по-малките.

- Успяваш ли да се справиш, защото при малките дисциплината не е най-силното качество?

- Успявам, защото в нашата зала по-малките ме уважават. Всички се кефят, когато ги тренирам. Слушат ме като им говоря, макар от време на време да си правят техните работи…

- Близо си до европейския рекорд в двубоя за младежи. Доколко те вълнуват рекордите? Имаш ли такава цел или те интересуват само медалите?

- Исках да подобря рекордите на европейското. Грузинецът направи една грешка на изхвърляне, но след това веднага се коригира. След това не ми остана опит за рекорд. Ако имах още един опит, щях да го подобря.

- Прави впечатление, че след всяка изминала година вдигаш все повече килограми в двубоя. 2015 г. - 261 кг; 2016 г.  – 278 кг; 2017 г. – 280 кг; 2018 г. – 293 кг. Да очакваме ли, че скоро ще преминеш гросмайсторската граница от 300 кг?

- На тренировки съм я преминавал, но с повече килограми лично тегло. На състезание е малко по-трудно, но ще успея. Още за следващото състезание ще съм готов!

- Говорихте ли си с грузинеца Шота Мишвелидзе след състезанието? По принцип общувате ли или нямате отношения?

- Имаме спортсменски отношения, поздравяваме се. Но не общуваме, защото доста време го нямаше в спорта и сега се завръща. С него нямам приказка, но с останалите си говорим. Със състезателите от почти всички държави се разбираме.

- Смяташ ли, че след години на криза в българските щанги идва светло бъдеще, начело на което сте няколко много силни млади щангисти – ти, Ангел Русев, Галя Шатова, Надежда Нгуен, Христо Христов и други?

- Има бъдеще, и то голямо. Да се надяваме до няколко години да го покажем.

- Не ви ли притеснява случващото се в българската щанга? Има неясно бъдеще – ще го има ли този спорт или няма да го има?

- Спорта ще го има, ние не се притесняваме. Нашата работа е да тренираме в залата. Има хора, които трябва да мислят за това и да се надяваме, че го правят.

- Рекордите в твоята категория са на Николай Пешалов. Познаваш ли го лично?

- Срещал съм го. Може да се каже, че го познавам.

- Недостижими ли са неговите рекорди?

- Достижими са, стига да има кой да тренира!

- Не те плашат?

- Не, въобще.

- Каква е следващата ти цел?

- Добро класиране на световното в края на годината. Иначе главната цел е олимпиадата през 2020 година в Токио.

- Българските щанги няколкократно попаднаха под ударите на допинг аферите. Това как влияе на един състезател?

- Хората отстрани говорят доста глупости - неща, които съвсем не са верни. Това ме мотивира да им докажа, че нещата, които говорят, не са така. И го правя – на всяко състезание още по-добро класиране, още по-големи гири. Ние им показваме, че можем, пък те отстрани само си говорят.

- Доколко е голямо изкушението да се посегне към стимуланти, за да си вдигнеш резултатите?

- При мен няма такова желание.

- Кой е най-ценният съвет, който си получавал от треньора Иван Иванов?

- Доста ценни съвети съм получавал. Един от всичките е, че при един състезател най-важното нещо е дисциплината и упорството. Просто трябва да се тренира. Ако искам да преуспея в нещо, трябва да го гоня докрай.

- Когато си бил контузен, мислил ли си да се откажеш от вдигането на тежести?

- Не съм мислил да се отказвам, но да пропусна европейското – да. Травмата не бе лекичка. Докторите ми казаха, че трябва да се оперирам и да почивам. Но стана точно обратното. Започнах да тренирам и в първата седмица ме болеше, но след това много по-бързо ми зарасна ръката. Радвам се, че не послушах докторите и си тренирах.

- Как те посрещнаха в Русе?

- Подобаващо. Благодаря на хората, които ме посрещнаха. Доста ме зарадваха.

- Русе е спортен град. Имаш ли си идоли от миналото?

- Имам двама идола в спорта – треньорът Иван Иванов и един руснак до 85 кг., в когото ми харесва структурата, движението, техниката, почти е безгрешен на състезания.

- При всеки спортист се получават трудни моменти. Откъде намираш мотивация да ги преодолееш? Кое ти дава сила да вървиш напред и нагоре?

- Цялата ми мотивация идва от родителите ми, от личните ми треньори Кристина и Радослав Атанасови. Те също са ми като родители и доста ми помагат. Винаги са ми казвали, че е нормално да има трудности и трябва да ги преодоляваме.

- Влиза ли в твоите планове Олимпиадата в Токио?

- Разбира се! Това е крайната ни цел. Искаме медал от олимпиадата.

- Най-сериозните конкуренти, ако смениш категорията? Взе ли окончателно решение за смяна?

- Да, сменяме я. Ако остана в категорията до 69 кг има двама доста силни китайци, един туркменистанец, който се състезава за Турция, също един руснак.

- А конкуренцията в новата категория ли е по-силна или в тази, в която си в момента?

- И двете са силни, но горната категория е малко по-силна. Няма държава, която да няма силен състезател в нея. Много са. Отбелязах най-сериозните, но има и един много корав колумбиец, американец също.

- Някой би попитал – не рискуваш ли прекалено с избора на нова категория?

- Щом националният треньор Иван Иванов и личният ми треньор Радослав Атанасов ми го казаха, значи трябва да стане. А и усещам, че когато кача дори един килограм, това се отразява в бързината и силната ми, доста по-стабилен съм.

- Как се спазват килограмите? През какви лишения преминаваш, за да постигнеш тези резултати?

- Например, когато съм в Русе, моите приятели ме канят да излизаме по барове и дискотеки напред-назад, но аз им отказвам, защото знам, че сутринта трябва да стана рано за тренировка.

- А малкото свободно време на кого го посвещаваш?

- Спане. (смее се) Няма такова време, освен една неделя, но съм доста изморен и гледам да си почивам. А когато съм в София, даже и в неделя не почивам, а пак съм в залата.

- Лагерите как ти влияят?

- Доста добре, защото си с най-силните състезатели от цялата страна. Много мотивиращо е, когато съм на лагер в София.