"От скрина": Ел Гойко

"От скрина": Ел Гойко

"Слънцето на Италия залезе в Неапол". Това са думи на Николай Колев - Мичмана, казани относно спортната драма, разиграла се между "Скуадра адзура" и Аржентина на 3 юли 1990 година. За този полуфинален мач може да се разкаже страшно много. Насред "Сан Паоло", където Диего Марадона е обожествен от местните тифози, "гаучосите" свалят от облаците италианския народ. И докато Валтер Дзенга допуска Клаудио Каниджа да му отбележи гол с глава с гръб към вратата, а след това е като сянка на голлинията при дузпите, аржентинците имат Серхио Хавиер Гойкоечея. Всъщност името му е Гойкочея, но покрай надписа от директните предавания от Мондиале'90 се налага другият вариант.

Легендарният вратар твърди за себе си, че е от калено поколение, видяло кървавите години на военната хунта. Бурното време през 70-те години на миналия век не пречи на младия Серхио да залага на футболните тренировки. По-късно той споделя, че за първи път прави секс 15-годишен, но добавя шеговито, че заради своята неопитност трудно би могъл да нарече това секс. През 1982-а 19-годишният страж слага подпис под договор с гранда Ривър Плейт. При "милионерите" Гойкоечея е предимно резерва на своя по-възрастен съотборник Нери Пумпидо. Нещата ще се променят след години в Неапол.

През 1986 година Ривър става шампион на Южна Америка и световен клубен шампион, като Серхио, наричан от запалянковците "Ел Баско", е резерва и в двата финала. През същата година Аржентина триумфира на световното първенство в Мексико. Гойкоечея гледа финалния двубой между сънародниците си и ФРГ с шалче на шия в своя роден град Лима. След мача той се включва в празненствата по улиците - Аржентина е "Би Кампеон", а един негов познат му казва: "След четири години и ти ще имаш златен медал, момче". За малко.

Любопитно през 1988 година Ривър Плейт се разделя и с двамата си вратари - Пумпидо е продаден в испанския Бетис, където година по-късно ще е на крачка от това да загуби пръст, а "Ел Гойко" облича фланелката на Мийонариос в Колумбия. В "Ел Балет Асул" той изкарва два сезона. Междувременно съдбите на Серхио и Нери в националния отбор се преплитат още за Копа Америка'87, когато контузия в предмишницата вади световния шампион от състава на Карлос Билардо. На негово място е взет Гойкоечея. На световните финали в Италия обаче резервата става титуляр и пример за това как човек трябва да използва шанса си.

На 8 юни 1990 година Аржентина и Камерун откриват Мондиале'90. Диего Марадона е освиркван от публиката в Милано при всяко свое съприкосновение с топката. Гол с глава на Франсоа Омам-Бийк "взривява" трибуните на "Сан Сиро", а основна вина за това попадение носи Нери Пумпидо. "След загубата от Камерун имахме най-дългите пет дни, които можете да си представите. Никога преди това не бях изживявал такова нещо", спомня си Гойкоечея. Втората среща на световните шампиони е от решаващо значение. Срещу "гаучосите" обаче не е никак случаен тим - СССР на Валерий Лобановски. В 11-ата минута се случва знакова смяна - "Сан Гойко" влиза на мястото на Пумпидо, счупил своя крак след сблъсък с Хулио Олартикоечея. След това "Ел Баско" обяснява, че не е имал време да мисли върху ситуацията: "Нямах време дори да загрея - свалих анцуга и влязох в игра. Напрежението дойде в третия мач срещу Румъния. Тогава вече усетих отговорността".

Въпросната среща с румънците преминава под полъха, идващ от древната сентенция, че целта оправдава средствата. Серхио лови ефектно шут на Георге Хаджи от фаул, а бързата "престрелка" след почивката е приета добре и от двата лагера - 1:1. Аржентина влиза в директните елиминации и с много мъка, пот и късмет стига чак до мача за световната купа.

Първо на "Деле Алпи" тимът на д-р Билардо е на косъм да падне в бездната срещу Бразилия в един велик сблъсък, помнен от няколко поколения. Гойкоечея, гредите и пропуските на Карека и Mюлер пречат на "Селесао Бразилейра", а от другата страна идва "дяволският пас" на Марадона към Каниджа. Това е краят за бразилците! Няколко дни по-късно аржентинското танго е на мода и във Флоренция. Да, стражът на Югославия Томислав Ивкович печели своя бас (за $100) с ненадминатия дон Диего, но световните шампиони оцеляват. Това е двубой, който винаги ще нагарча на "плавите" - останали рано с 10 души, те надиграват категорично Марадона и колегите му. Преди дузпите "Ел Гойко" кляка встрани и уринира. "Нямаше как. Не можех да се прибера в съблекалнята. После реших, че това ми е донесло късмет и повторих ритуала срещу Италия. Жалко, че нямаше как да уринирам преди изпълнението на Бреме на финала", разкрива след години аржентинският вратар.

"Дузпите са и късмет, но аз имах и съответната подготовка. Бях гледал дузпи на италианците. Не е толкова лесно, колкото изглежда. Мога да напиша книга по този въпрос. Важно е да гледаш в очите този, който залага топката. Това помага много. Когато спасих дузпата на Алдо Серена, виках като обезумял. Знаех, че цяла Аржентина ликува с мен. Незабравимо е - радвахме се и се чувахме само ние, целият стадион мълчеше. Такава тишина се запомня", казва още "Ел Баско", отразил освен всичко друго и един великолепен удар на Роберто Баджо в продълженията. Алдо Серена коментира, че е имал всички технически качества да реализира своя изстрел от бялата точка. "Когато обаче взех топката и се приближавах към вратата, не знаех къде се намирам, не чувах нищо", споделя бившият нападател на Интер. След драмата на "Сан Паоло" капитанът на "Скуадрата" Джузепе Бергоми заявява в прав текст, че подкрепата на запалянковците в Неапол е била бледо копие, спрямо тази на "Олимпико" в Рим, където играят домакините до този момент. Някои други пък направо твърдят, че неаполитанците са викали за Аржентина. Не всички обаче са на това мнение, включително Николай Колев.

Други пък смятат, че след италианския крах започва големият заговор срещу Диего Марадона и останалите "гаучоси". Преди финала избухва голям скандал в тренировъчната база в Тригория, където се готви отборът на Карлос Билардо. Братът на Марадона - Раул, е вкаран в ареста от италианската полиция заради шофиране без книжка, а това вбесява сериозно аржентинския капитан. По време на химните преди финалния двубой целият стадион освирква южноамериканците, а пред камерата, която предава картина за цял свят, мегазвездата с №10 сипе обиди към римската публика: "Кучи синове! Кучи синове!".

Масло в огъня на този скучен мач налива мексиканският съдия от уругвайски произход Едгардо Кодесал Мендес. Първо в 65-ата минута защитникът Педро Монсон е отстранен с директен червен картон за грубо влизане в краката на Юрген Клинсман. За мнозина обаче това е пресилено отсъждане според тогавашните правила на играта. В 84-ата минута Руди Фьолер пада покрай Роберто Сенсини, а реферът дава дузпа. Коментаторът по германската телевизия нарича отсъждането "подарък". Зад топката трябва да застане Лотар Матеус, който е щатен дузпаджия на Бундестима. Капитанът обаче отказва да бие - имал проблем със своите нови обувки. С дузпата се наема Андреас Бреме, с когото Лотар дели една стая. След секунди топката е в мрежата, въпреки лъвския скок на Серхио Гойкоечея. "И до днес не знам дали това беше дузпа. Не мога да кажа, но пък малко по-рано спънаха Клаус Аугенталер пред аржентинската голлиния - това със сигурност бе наказателен удар! В този финал Аржентина само рушеше. Те нямаха удар към нашата врата, нямаха дори корнер", казва героят на ФРГ. "Сан Гойко" пък признава, че никога след това не е гледал на запис този изстрел на Бреме. По-късно аржентински фенове монтират клип, на който стражът спасява дузпата на западногерманеца.

Логично Гойкоечея попада в идеалния отбор на Мондиале'90, но общо взето оттук кариерата му тръгва надолу. Странно е, но в онези години националният вратар на Аржентина, направил бум на световното първенство, не може да си намери клуб в Европа. По средата на сезон 1991/1992 година "Ел Гойко" акостира във втородивизионния френски Брест, където наставник е Славолюб Муслин. "Имах предложения от 2-3 европейски отбора, но не бяха задоволителни. Не съжалявам, че не играх в силен европейски клуб. От дете мечтаех да пазя на вратата на Аржентина и изпълних мечтата си", твърди легендата.

Следват два кратки "танца" в парагвайските Серо Портеньо и Олимпия Асунсион. Покрай всичко това идват двата триумфа за Копа Америка през 1991 и 1993 година, които остават последни за "албиселесте" за дълго време напред. След кратко завръщане в Ривър Плейт и един сезон в бразилския Интернасионал, "Ел Баско" опитва да продължи във Велес Сарсфийлд. Там обаче остава резерва на Хосе Луис Чилаверт и Пабло Кабайеро. "Де факто кариерата ми приключи във Велес. Там разбрах, че свършвам. Отидох, защото ми бяха казали, че продават Чилаверт, а в крайна сметка се оказах трети вратар", припомня си аржентинецът.

Голямата му болка обаче е САЩ'94. Всичко тръгва на зле след загубата с 0:5 от Колумбия през 1993-а. "Критиките бяха наистина големи. Имахме играчи като Марадона, Батистута и Балбо, а можеше да не се класираме на световното. Играх и в плейофите с Австралия, накрая ликувахме. Поражението от колумбийците остана зад нас", казва Гойкоечея. До последно преди Мондиал'94 не е ясно кой ще пази за Аржентина - той или Луис Алберто Ислас. Знае се, че двамата не се понасят. В Южна Америка питат често Серхио дали би хвърлил спасителен пояс на своя колега при корабокрушение. Малко преди финалите в САЩ старши треньорът Алфио Басиле обявява пред двамата, че е спрял избора си на Ислас. "Сан Гойко" остава много разочарован, но няма какво да направи.

Всичко за Аржентина върви отлично в шампионата, но идва мачът с България и дисквалификацията на Марадона. "Никога няма да забравя как Диего плачеше в своята стая онази вечер. За нас това беше шок! Срещу българите целият отбор тичаше по терена, но мислите ни бяха насочени в друга посока. Въобще не мислехме за тази среща. Всъщност пристигнахме в Далас без да взимаме нещата си от Бостън. Тръгнахме по гащета и с по едно горнище на гърба. Мислехме, че ще се върнем в Бостън за осминафиналите. Стана обаче така, че от Далас трябваше да летим за Лос Анджелис, където ни чакаше Румъния. Отпаднахме, а имахме сили за нещо повече", разкрива бившият вратар на "албиселесте".

През 1998 година "Ел Баско" сваля ръкавиците в Нюелс Олд Бойс, където се засича с Велко Йотов. Освен на футболния терен Серхио се подвизава като модел и рекламно лице в по-ранни години, а се слави и като отличен кулинар. Аржентинската легенда разполага с богата колекция от филми, като се определя като страстен почитател на Робърт де Ниро и Ал Пачино. "Много обичам да гледам филми! Много харесвам например "Последният самурай" с Том Круз. Освен с филмите, гледам да прекарвам свободното си време с моята съпруга и трите ни деца", казва "Ел Гойко". Той се изявява и като футболен журналист, партнира успешно на своя приятел Диего Марадона в неговото телевизионно шоу "Нощта на десетката". В края на 2016 година Серхио Гойкоечея открива ресторант в Буенос Айрес. Името на заведението: "Италия 90".

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Последвайте каналите ни в:

Още от От скрина

Виж всички