Гледай на живо

Пресконференция на Николай Костов преди мача със Славия

Последното интервю на д-р Митко Иванов

Последното интервю на д-р Митко Иванов

В ПАМЕТ НА МИТКО ИВАНОВ - ЧУКЧЕТО

Нито е понеделник, нито рубриката "20 въпроса към..." ще има обичайния си характер. Тя излиза днес и е в памет на д-р Митко Иванов - Чукчето, който по много нелеп начин почина вчера. Без да знае, той даде последното си интервю...направи го пред Sportal.bg преди броени дни. Заразени от чувството му за хумор, с усмивка на уста в понеделник трябваше да прочетем за неговите възгледи, мнения, интереси, мечти...Уви, съдбата реши друго! Реши да ги прочетем днес, само че не с усмивка, а със свито сърце...
Нека го запомним такъв, какъвто беше - изключително работлив, жизнен, отдаден на спорта и винаги усмихнат!

Поклон пред светлата му памет!
 

 

- Какво не знаят хората за вас?

- Много неща не знаят и не знам откъде да започна. Първо, от всичко това, което е свързано със спорта, бих отделил създаването на дружество "Люлин". Прерастването на един спортен клуб "Инжстрой" в дружество "Люлин". Започнах строителство на една от големите зали в България, в 6-и микрорайон в Люлин, която има отреден терен, генерална сметка и открито финансиране. Докато се занимавах до 1984 година, усвоих около 600 000 лева. На тези времена това бяха големи пари. Беше поръчано всичко - бетонът, колоните, покривната конструкция, 54 на 54, колкото на НДК и след заминаването ми за Москва през 1984 година след мен, не се заби нито един пирон. Напротив - абсолютно всичко се ограби. И днес залата стои като космически кораб в центъра на Люлин. Да се надявам, че новият кмет ще се опита да я направи. Другото, което не знаят хората е, че се занимавам с научноизследователска дейност и имам доста написани книги на тема масонство. Освен това, извън волейбола, в областта на бизнеса, съм човек, който се занимава с журналистическа дейност. Имам издателска къща, имам собствена печатница и съм вносител на вестникарска хартия от 1990 година, даже дълги години бях монополист на вестникарска хартия. Не знаят още, че 10 години изкарах в Москва. Първоначално работех в строителството на Република България в Съветския съюз, така се казваше, след това "Главболгарстрой", където създадох едно дружество и 30 клуба. Извън границата, над 50 000 работници, работещи в дърводобива създадоха едно дружество и 33 клуба. Другото, което хората въобще не го знаят е свързано с екстрасенсите. Нещото, което винаги ми е било хоби е запознанство, среща с интересни хора, държавни ръководители. Започвам първо с Джуна, с която бях много близък. Всички български екстрасенси, които са идвали в Москва и са взимали диплома, са я получавали от моята ръка. Мога да кажа, че съм бил дясната ръка или човекът, който в тези времена помагаше да се постави на пиедестал Джуна като човек екстрасенс. В тези времена беше кощунство да се говори за такива неща. Викаха ме в партийния комитет и ми казваха, че ако продължавам да се срещам с Джуна по етапен ред ще ме върнат в България. След промените обаче първите секретари на партията в Съветския съюз взеха да измират един по един и започнаха директно да ми звънят от ЦК да уредя този или онзи да бъде приет от Джуна на лечение. В тази връзка написах една голяма статия "Биополето като явление" в списание "Младеж", първи брой. В тази връзка е запознанството ми и с Христина. Това е жената, за която казват: „Една е Ванга в Пирина, една е Христина в Родопите". Това е един екстрасенс. Какво значи екстрасенс - екстрасензори, хора, които с ръцете, с биополето въздействат, лекуват, помагат, без да знаят как става това. Няма научно доказателство какво представлява биополето като явление и затова тази статия още тогава беше озаглавена "Бялото петно на 21-ви век". Няма апаратура, нещо, с което може да се измери. Всеки биологичен обект - човек, животно, растение, дървета има биополе. Аз бях много близък с Ванга, имам записи, които пускам, когато ми е тежко и се успокоявам от думите, които тя отправя към мен. Аз бях много близко до Тодор Живков в последната година преди да почине, с което се гордея. И от него имам записи, той само ми казваше: "Ти си журналист, защо не ги публикуваш? В края на краищата аз съм ти дал правата". И до ден днешен те са останали за моя консумация, но аз казвам, че той е един велик човек, независимо какво място му е отредила историята. Трябва да минат много години, за да може историята да го признае.

- За какво харчите най-много пари в живота си?

- Никога не съм мислел при харченето на пари и никога не съм мислел за това как ще ги изкарам. Просто съм работел и парите сами са идвали, те винаги идват. Никога предварително не съм правел сметка. Мога да кажа, че съм похарчил ужасно много пари, защото съм и изкарал ужасно много пари. Един от първите бизнесмени в България съм аз. Както разбрахте, бях монополист на вноса на вестникарска хартия.

- Каква сума пари би Ви направила щастлив?

- За мен, парите са пространство, гледам на тях като на нещо, което минава и заминава. Може би това го казвам, защото съм похарчил много пари. Това не може да го каже човек, който няма пари за ядене.

- Какво ви разплаква най-често?

- Емоционален човек съм. Може да ме разплаче обидата, която най-близките ми хора могат да ми нанесат, било то с приказка или действие. Това обаче е нещо, което минава бързо. Иначе съм корав човек. 

- В какво сте най-уязвим? 

- Ако кажа в какво съм най-уязвим, враговете ми ще го използват веднага. Имам много врагове и много приятели. Нека да търсят уязвимото ми място. Аз мисля, че няма да го намерят. 

- Как една жена може най-лесно да стигне до сърцето Ви?

- Връщам се към другата тема - за екстрасенсите, за полето, за флуидите и т. н. Любовта има много лоши качества - идва, без да знаеш и си отива, без да знаеш. А това какви качества търся в жените... За мен няма грозни и стари жени, за мен има мъже без въображение. За мен, жената винаги е дама и тя трябва да запази своя пиедестал като такава, защото ако тръгне да се извинява на мъжа, тя губи тотално. Аз уважавам нашата православна религия до 10-11-и век, когато се отстоява фактът, че жената произлиза от реброто на мъжа, а не на Адам. Така че, като част от мъжа, тя е стигнала своето съвършенство, не се нуждае от усъвършенстване. Тя е дама, тя е жена, тя е цвете, тя е майка, най-вече майка, и затова трябва да остане такава.    

- Какво мислите за секса за една вечер с непозната?

- Във век, който е пълен с трипер, всякакви венерически болести и най-ужасното СПИН, на тези години няма как да одобрявам това нещо. Това е за младите или за хората, които още търсят себе си. Все пак аз съм улегнал човек, дядо съм вече. Разбира се, че ми харесват хубавите жени, но това е друго нещо.

- Трябва ли проституцията да бъде узаконена?

- Абсолютно задължително. Това е най-древната професия и трябва да съществува. 

- Вярно ли е твърдението, че мъжете вече не са необходими на жените?

- Не. Това са пълни глупости. Всяка една жена си мисли за хубав мъж, както и обратното.

- Какво мислите за метросексуалните мъже?

- Жените карат тези мъже да бъдат такива и те затова отиват в другата крайност. Няма нищо лошо един мъж да се бръсне под мишниците, за да не мирише на пот, но когато добива крайности от рода на Азис не ги приемам.



- Гледате ли риалити шоута?

- Не, нямам време. Това е също един вид спорт, изпитание на качества. Според мен е нормално да има такива риалити шоута, защото разни хора участват в друго поприще, където трябва да премерят и интелект, и сила, и красота и всичко останало.

- Приемате ли хомосексуализма?

- Не. Едно време те са били отричани и от църквата, въпреки че много известни хора са били такива. Дълбоко в себе си обаче са го криели и само те са знаели, че са такива. Не искам да споменавам имена, защото става въпрос за световно известни, обществени личности. Мисля, че това е болестно състояние, което трябва да се лекува. Не трябва да се дава публичност и показност, както става сега. В Парламента се знае кой е педераст, в Народното събрание, в Министерски съвет... Това да се издига в култ, както се прави у нас в България, съм против, защото децата копират всичко.

- За или против брака сте?

- Знае се, че семейството е основната клетка на обществото и не може без брак. По-скоро бих отговорил на един друг въпрос: Приемате ли майки да отглеждат децата си, без да сключват граждански брак? Да. Приемам го,  защото човек е отговорен единствено пред себе си и когато се грижи за дете и семейството няма нищо лошо. Какво да кажем за религията на мюсюлмалните, която им позволява да имат до 4 жени. А сега какво? Крием се. Има и семейство, има и  любовница. Не е ли едно и също? Както казва моята жена: "Аз съм съгласна да командвам още три жени". Когато имаш жена №1, всички други ще са й подчинени.

- Отношението Ви към „силиконовата мания", обзела жените по целия свят?

- За това са виновни журналистите или тези, които създават интерес, хората, които се занимават с този бизнес. Разбира се, че съм "против". Какво да харесвам, когато е изкуствено? Господ е създал човека такъв, какъвто е. Всички тези корекции, които се правят върху тялото на човек са безсмислени. Виж, човек да се поддържа чрез физически упражнения, чрез спорт е едно, а друго е скалпелът. Само след месеци всичко си идва на мястото. Тези, които си правят операциите, ако не се поддържат сами, ще разберат, че просто не става. Ти не можеш да пиеш и да ядеш, без да спортуваш и да искаш да имаш здрав корем, хубаво тяло и т. н. Хората са го измислили,  естествените природни източници, с които ни е дарил Господ, са слънцето, въздухът и водата. Те трябва да се използват максимално, за да може в действителност да се чувстваме здрави. Или както обикновено казвам - каквото и да правят, под дрехите всички хора са голи.



- Какво мислите за все по-бързото навлизане на компютрите и технологиите в живота на хората? 

- Това е нещо, което ме плаши, защото моите деца са добри в тази област, докато за мен е чуждо и трудно мога да тръгна да работя с тази техника. На мен ми е трудно да управлявам и GSM-а си, той е един компютър, а камо ли да седна на компютъра. Аз съм от старото поколение - човекът с тефтера.

- Трябваше ли България да стане част от Европейския съюз?

- Моята гледна точка е съвсем различна. Ние сме създали Европа, какво да ходим там?! Европа е тръгнала от нас. Спирам дотук. Какво мога да бъда доволен от това, че Европа ми слага рамки?! Ще слага рамки на тази красива България! Ще казва - ще садите чушки, а не домати или обратно?! Ние влизаме в едно европейско семейство, без да имаме базата и подготовката и мисля, че Европа няма да просъществува, след като ние сме вътре. Кажете ми една по-богата страна в света от България. Няма такава. В България близо 90%, ако не и 100%, имат частна собственост. Собственост върху жилища, вили, земя, коли... няма по-богати хора от българите. В Америка 15% са собствениците, другите цял живот живеят на кредити. За какво говорим? И родители, и баби и дядовци, всеки има апартамент, вила, кола, всеки има нещо, има спестявания.

- Религията средство за заблуда и манипулация ли е?

- Религията е велика работа, но хората, които използват религията за заблуда и манипулация са опасни. Тези, които се представят за наместници на Господ. Затова има и 4 основни религии, има и още 400 секти или подрелигии. Знаем, че религията винаги е била в полза на господстващите. Оттук да вземем християнството. Християнството е тръгнало пак от нашите земи, от България. Свети Павел е бил първо в Пловдив и в София преди да тръгне за Рим. Тогава българската територия е била Римска империя, появяват се много религии. Да се върнем пак на богомилите, поредната книга, която сега пиша е за тях. Те проповядват една религия, в която се създават секти в цяла Европа в продължение на 400 години. Оттам произлизат катарите, албигойците, оттам произлизат и много ереси. Защо църквата заедно с държавата, са ги гонили, убивали и горели. Защо? Било ги е страх. Страх ги е от светлината. Разбира се, че с религията до момента, в който е била на едно с държавата са манипулирали хората. Сега, когато говорим за демокрация, всеки трябва да се замисли в какво вярва - в себе си или в това да отиде в църквата и да повярва на попа. Попът трудно може да ми обясни много неща от религията, след като аз съм запознат с историята на всички религии. Разбира се, че аз съм православен християнин и ще бъда такъв, защото аз съм откърмен като такъв, възпитаван съм като такъв и ще си остана такъв. Разбира се, че вярвам, но вярвам по друг начин, а не по този, по който им се иска на поповете.

- Какъв тип хора могат да Ви спечелят за приятел веднага?

- Много трудно някой може да ме спечели за приятел. Може би спечелване не е точната дума, а по-скоро животът, който си живял с един човек, в това число и с баща ти (б.а. д-р Митко Иванов, лека му пръст, и баща ми - Симеон Главчев са състуденти от ВИФ, сега вече НСА и приятелството им датира от тогава). Били сме заедно, без да се замисляме за никакви корупционни сделки, просто сме били заедно и сме били щастливи от това, че сме били млади и сме живели един живот, в който ни е свързвал спортът. Било ни е хубаво, било ни е весело. Това са моите приятели. Приятели от детските години, от ученическите години, от студентските години... след това всеки поема своя път, своя кръст и в зависимост от това каква му е тежината, всеки си носи отговорността. Трудно е. Имам една книга за Екзарх Стефан, там Екзарх Стефан в продължение на 30 години е ръководил държавата с цар Борис и е бил от най-влиятелните хора. Накрая умира като човек, който е хвърлен на кучетата. Една негова мисъл е, че човек е като въглена - не се знае кога ще те опари и дали ще предизвика пожар. Човек трябва да бъде внимателен в подбирането на приятелите си. Трудно е да намериш истински приятел, защото когато има интереси, няма приятелство.

- Какво мнение искате да имат хората за вас?

- За мен е без значение мнението на хората в смисъл такъв, че действията създават и мнението. Когато правиш добро, те ще кажат, че си добър човек и обратно. Затова имам една максима, че човек, или аз лично, поне три пъти на ден трябва да правя добро и съм си втълпил, че по този начин ставам добър човек. Ако всеки прави по 3 добрини на ден, ние ще бъдем едно добро общество. Препоръчвам на всички хора да мислят върху това. Можеш да преведеш през улицата една бабичка, можеш да погалиш едно дете по главата... това са все добри дела.

- По коя тема искате мнението ви да бъде чуто?

- Професор съм, доктор по спортна журналистика и мечтата ми е да се създаде катедра "Спортна журналистика", която да обучава спортните журналисти да бъдат истински спортни журналисти.



- Какъв трябва да бъде един истински спортен журналист?

- Не е важно какъв иска да бъде, защото собствениците на вестници искат клюки, разправии... И сега има истински спортни журналисти, но те нямат тази възможност да публикуват това, което трябва. Все пак създаването на спортни журналисти в един институт, в една катедра по спортна журналистика ще даде възможност на много колеги да разберат, че не е само да пъхаш микрофона и да взимаш интервюта, не е само да се ходи на пресконференции, където един задава въпроси, а другите преписват... много са нещата. Трябва да бъдат честни и обективни, да разбират професията си и да бъдат професионалисти в дадената област. Не можеш да коментираш нещо, което не го разбираш. Трябва да бъде времето на професионалистите, на експертите навсякъде и във всичко!

Л Е К С И К О Н:     
    
Любима храна: Всичко що е чорба
Любима напитка: Привърженик съм на водката и на бирата, разбира се.
Любим филм: Изгледал съм хиляди филми, но не мога да кажа този ми е най-любимият, защото винаги идват от интересни по-интересни. Иначе любимите ми филми са историческите.
Любим актьор и актриса: От българските актьори за мен Невена Коканова и Апостол Карамитев са ненадминати. В световен мащаб не мога да кажа, всички, които играят добре са ми интересни.
Любима музика: За мен, за моето време, това е джаз.
Любим певец и певица: Луис Армстронг и Ела Фицджералд.
Любим дизайнер: Аз самият се занимавам с това изкуство. От дълги години се занимавам със строителство. Първо строя и след мен върви проектантът и тогава узаконявам. Вместо този ресторант, в който седим (б.а. ресторант "Арбат") имаше офиси. Аз съм си проктантът, архитектът, след мен само са начертани контурите. Мога да казвам много обекти, построени от мен по този начин. Сам си проектирам и облеклото, сам съм си дизайнер. Обличам удобни дрехи, ходя повече спортно облечен. Мога да кажа нещо, което е особено важно. Дрехата променя човека в държание, в поведение и затова препоръчвам всички да бъдат облечени елегантно, стегнато и колкото се може по-добре. Въпреки че пак ви казвам: под дрехите всички хора са голи и понякога, както и да се облечеш, не можеш да скриеш голотата си.


Любима книга и писател: Като млад съм прочел всички исторически книги. С удоволствие, когато гледам филма "Капитан Немо", аз знам всяко едно действие, защото съм преживял нещата с книгата. Сега обикновено всички избягват да четат книги, което е голяма грешка. Несравнима е тръпката вечерно време да четеш на лампа. Другото, което не знаят хората за мен е, че бях един от първите издатели на вестници в България. "Нота Бене" е мой вестник, подарък на Факултета по журналистика. Този вестник не можа да се развие заради това, че професорите отидоха в другите вестници и не предпочетоха да обучават студентите. Това беше един мой подарък на Факултета по журналистика и в продължение на две години излиза много силно.
Любим отбор:
За мен любимият отбор, разбира се, е ЦСКА. Този отбор ми е дал път в живота, той ме е направил човек. Един селянин от Кюстендил попада в ЦСКА, качват го на самолета и го пращат в Европа. Там се научих да ям с вилица и лъжица, да се обличам правилно и правилно да се държа. Това е един институт, който е направил много за мен. Това е ЦСКА и дълго време работих в ЦСКА, но те останаха само буквите. Не знам дали сега съществува ЦСКА, защото времето, в което аз бях в ЦСКА беше едно, сега е друго.
Любим спортист: Моят спорт, разбира се, е волейболът и чрез вас искам да се извиня на Димитър Златанов и на Димитър Каров, които за мен са кумири в областта на спорта. По едно стечение на обстоятелствата не ги допуснах до едно от общите събрания понеже искаха да влязат по неправилния начин. Бяха големи спортисти, пред които се прекланям, но в живота не е достатъчно да бъдеш добър спортист, защото спортистът го забравят много бързо. Трябва да се реализираш в живота. Ако си в спорта - да бъдеш треньор, да бъдеш инженер, да бъдеш строител...Големите спортисти обикновено лежат на своята слава и нямат по-нататъшно развитие. Именно тук мога да цитирам двамата мои кумири, които така или иначе не можаха да се реализират в друго поприще в живота и останаха само велики спортисти.
Любима марка автомобил: "Мерцедес". Като бяха малки децата, ги питах колко коли има и те ми отговаряха: "Мерцедес и всички останали".
Любим парфюм: Откакто се помня ползвам само един - Allspice. Това е нещото, което не съм сменял. 35 години не съм сменил жена си и парфюма.
Любимо място: Вкъщи на моя креват. Имам вкъщи в Кюстендил, в София и на морето.
Любим политик: От сегашните нямам. Не мога да кажа, че имам любим политик и отпреди. За мен, политиът е нещо неопределено. Аз съм привърженик не на тази псевдодемокрация, която става сега. Аз съм привърженик на твърдия курс. Мисля, че рано или късно България ще мине по този път, по който минаха Гърция, Турция, Испания, Португалия...това е военната диктатура, реда и дисциплината. Не може този, който не може да работи, да става политик. Този, който знае три езика, става политик. Не може! Има професионализъм, има частна собственост, има Европа, има закони... Оттам нататък трябва да се спазва и трябва да има един генерал-губернатор, който да командва и да носи отговорност пред някого и да бъде наказван и сменян за грешките си. Какво значи сега псевдодемокрация? Избираме кмет на София, избираме кметове на районите, Общински съвет, играем си на демокрация, а в същото време няма кой да оправи или по-скоро не кой, а ние сами трябва да оправим София. Да си мислим къде хвърляме боклука, как го хвърляме... Навсякъде има разтоварища по София, хиляди. Защо? Защото няма организация и ред, няма и санкции. Другото, което хората не знаят за мен, е, че синът ми е женен за японка и много често съм в Япония. Начинът на живот, който те живеят, може би е една форма на развит социализъм, който скоро ще бъде и при нас. Аз не ги съветвам обаче тази форма да идва и у нас. Там е санкция, ред, страх и нищо повече. А при нас няма санкция, няма и страх и затова е такъв хаос.
Хоби: Вече моето хоби е внучката ми, на 2 годинки е. Иначе другото ми хоби е да се занимавам с научноизследователска дейност. Всичко, което казах за себе си е отделен роман, отделен материал. Много неща не знаят  за мен, а пък не знам и дали ще разберат от този разговор. Някои ще помислят едно, друг друго, но в края на краищата нали затова сме се събрали тук. Ти с диктофона, аз - за да приказвам... Всяка една област, която казах е интересна и може с часове да се приказва по нея...

Последвайте каналите ни в:

Още от Волейбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти