Яж бързо!

Не говорим да ядеш на скорост, а за онези храни, които са вредни, но достъпни навсякъде. ядеш набързо и всичко е наред. Ужасно ного хора никога не си позволяват да хапнат нещо вредно. Което според нас е доста глупаво. Номерът е да не се тъпчеш през цялото време с такива храни. Но веднъж-два пъти седмично не се брои!

Хамбургерът, хамбургерът е институция! Но говорим за истинския хамбургер, а не за всяко кръгло хлебче, натъпкано с каквото там има в хладилника. Ето ккво е истински хамбургер: сандвич, състоящ се от смляно на кайма месо (обикновено говеждо), което се слага в разрязана питка или между две филии хляб. Хамбургерите често се сервират с различни подправки, най-често кетчуп, майонеза и горчица. Обикновено се прибавят гарнитури от типа на маруля, домати, лук, кисели краставички и кашкавал. Хамбургерите традиционно се предлагат в повечето ресторанти за бързо хранене, но изобщо не е лошо да си направиш такъв у дома, след като вече знаеш правилните съставки.

Хот-догът също е великолепна класика - знаеш, хлепче с кренвирш или наденица. Обичайно се сервира със сос (предимно кетчуп и/или горчица), може да е добавен пълнеж от свежи или мариновани зеленчуци, сирене и подправки. Въпреки че хотдогът си е вече класическо американско junk хапване, корените му са в Германия. Немците доказват в специално изследване че първите подобни на Хот Дог закуски се правят в Германия през 1487 година (пет години преди откриването на Америка). В началото на XIX век немските емигранти в Америка пренасят и технологията за производство на това ястие.Произхода на самото наименование е неизвестно. Може би идва от една от рекламите в САЩ, където в снимките е използван дакел, давайки името на сандвичите. Което е доста гадно, трябва да признаем; не знаем какво е мнението на организацията за защита на животните.

От дюнер до дюнер има огромна разлика. Иначе "дюнер" наричаме онази арабска питка, в която е обвит пълнеж от месо, чеснов сос, пресни зеленчуци, понякога картофи. А всъщност "дюнер" в Близкия Изток изобщо не значи това. Истинското име на този сандвич е "шауарма", на турски çevirme или по-известното döner kebab, което се прави в Анадола. Използва се специален хляб, не този "арабски" хляб, който знаем от родните дюнерджийници. Оригиналният хляб има по-друг вкус и е по-тънък. Обикновено майсторът-дюнерджия го прави сам. Пълнежът е най-вече от месо и домати. Класическата шауарма е от овче, агнешко и рядко пилешко месо. Придружено е от прясно нарязани домати, като картофите се слагат отделно в чинийка, която е с допълнителни зеленчуци. В арабските страни това се нарича "сервиз". Дюнерджийниците предлагат сервиза към дюнера, като на много места той е незадължителен, а на други е безплатен при закупуването на два дюнера. Не се слага чеснов сос. Сосът в истинския дюнер е с тахан, не с чесън. И не се шокирай, ако отидеш в Истанбул и ти сервират въпросния арабски хляб и чиния с месо, картофи и зеленчуци.

Истинската пица е италианско национално ястие, популярно в цял свят. Както знаеш, тя представлява плосък и кръгъл хляб, изпечен в пещ, който обикновено се покрива с домати или сос на доматена основа и моцарела. При нас е ясно - домашно сирене, чушки, много кашкавал, подправки и ужасно много тесто! Ще кажеш, че е гадно, ама най-продаваните пици на парче в София са си точно такива. Ако се сещаш обаче, дори Костенурките Нинджа ядяха хубави пици с аншоа и доматен сос (не кетчуп).

Китайските манджи, които ядем в България, изобщо не са китайски. Да, в хубавите ресторанти има хубав ориз и китайски черни гъби, има пържен сладолед и пържени банани, има месо с фъстъци и т.н. Но много кулинари приготвят псевдокитайски ястия с манатарки и типични БГ подправки.