Радо Станев: Правим втора среща с Бойко Борисов! Само той може да изправи на крака Спартак

Футболният Спартак (Варна) навършва 99 години днес. Предвид болезнените проблеми, неудачи и мрачно настояще, на истинските привърженици на клуба едва ли им е до празник. Още повече, че  заради сделка с общинско участие техният любим клуб не е стопанин на своите имоти и земи в последните 7 години.

Но рожденият ден си е рожден ден. И на него всеки спартаклия си припомня и хубави мигове от времената, когато отборът бе с безспорни традиции и утвърдени позиции в родния футбол.
Радостин Станев е от онези футболни хора, за които цяла България знае, че за тях Спартак винаги ще е кауза за живот. Бившият вратар е юноша на клуба, дебютира за него в ранна възраст и с екипа му стига до националния отбор.

В ексклузивно интервю за „Народно дело седмицата” Радо се връща назад във времето, за да разкрие за поколенията приятни спомени със свещената спартаклийска фланелка и смелите си очаквания за едно безоблачно бъдеще на отбора на своя живот, пише petel.bg.
   
- Радо, откога сте спартаклия?

- Откакто се помня. Много малък почнах в децата на Спартак, а после преминах през младшата и старшата възраст. Толкова силно обичах отбора, бях неизменна част от агитката заедно с Тодор Стойков и като юноша ходех сам да го гледам и в други градове. Един път в Хасково с мен дойде и моят приятел Сашо. Пътувахме с влак, но после нямаше обратен влак за Варна. По-лошо обаче беше, че загубихме. След мача отидохме при треньора Людмил Горанов и го попитахме дали е възможно да ни качи в автобуса, защото няма с какво да се приберем. След намесата на Иво Димов-Мароки това стана факт. Изпитах огромно удоволствие да пътувам с играчите от представителния тим. По-късно, когато вече тренирах с мъжете, Иво бе този, който най-много закриляше мен и другите младоци.

- Вярно ли, че сте имали критичен момент в казармата, който е можел да ви спре към големия футбол?

- Да. Влязох като войник в строителни войски през 1994-та година, но моите родители нямаха възможност да плащат, за да тренирам и играя. А две години без футбол, щеше да е краят за мен. Тогава много ми помогна Андонис, който държеше таверна „Хоризонт”. Плащаше ми, мисля че по 300 долара на месец, ако не бъркам, за да ми дадат 31 дни платен отпуск, и да играя за Тича и Автотрейд във „В” група. Няма да забравя как стоях до таверната, за да чакам Андонис да събере оборота и да ми даде парите. По-късно от Автотрейд също ми помогнаха с плащанията.

- Какво помните от дебюта си при мъжете?

- Беше през есента на 1995-а при треньора Никола Христов, когато бях на 19 години. Пусна ме за първи път в мач за купата в Чирпан и бихме с 1:0, след като спасих дузпа. В „А” група обаче малко изчаках за дебюта. Все пак бях най-младият от вратарите и четвърти избор. Като титуляр започна есента Тодор Стоянов, направил име в Сливен и ЦСКА, а конкуренти му бяха също Иван Атанасов и Георги Арнаудов. Тръгнахме зле и след първите мачове имахме само една точка. В четвъртия кръг дебютирах при 2:0 над Шумен у дома. И после не излязох от вратата. Взехме общо пет победи поред и се изкачихме нагоре. Като гости надиграхме стабилния Ботев с 3:1 в Пловдив, после отнесохме водения от Георги Дерменджиев Спартак (Пловдив) с 8:1, спечелихме второ поредно гостуване – с 3:2 в Монтана, и прекършихме Левски (Кюстендил) на Стефан Грозданов с 3:1. Имахме много силен отбор, който завърши на шесто място - трето най-добро класиране на Спартак в „А” група. Иво Георгиев стана голмайстор на първенството и Димитър Пенев го взе в националния за европейското в Англия.

- През сезон 1996/1997 Спартак също бе фактор при майсторите под ръководството на Стефан Грозданов?

- Абсолютно. Всички се съобразяваха с нас и бяхме сигурни за златната среда. Сещам се за един куриоз на двубой с Добруджа във Варна. Валеше дъжд и теренът бе кален. В един момент топката се търкаляше към мен и аз реших да я изчакам да влезе в пеналта, за да я уловя. Но, кълбото взе, че спря в калта. Светльо Тодоров стигна до него, заобиколи ме и вкара на празна врата за 0:1. На почивката в съблекалнята Стефан Грозданов ми подхвърли: „Радо,  оплете се като пате в калчища”. През второто полувреме стигнахме до пълен обрат за 2:1. През този сезон за първи път ме повикаха в националния отбор на България. Христо Бонев изпрати покана на мен и Мартин Кушев.

- С Ферарио Спасов направихте феноменален старт през есента на 1997-а?

- Настръхвам като си спомня. В първите 5 мача взехме 4 победи. Включително над Славия, с треньор Наско Сираков, с 1:0 в София, както и с 2:1 над ЦСКА във Варна пред повече от 12 000 зрители, въпреки че денят бе работен - четвъртък. Този тим бе готов за нещо голямо, но Ферарио се върна изненадващо в Ловеч и устремът ни секна. За мен бе чест да съм съотборник със Златин Михайлов, Здравко Радев, лека му пръст, Краси Влахов, Антон Вълчанов, Славейко Димитров, Иван Танчовски, Николай Станчев, Иво Димов, Валентин Станчев, Траян Дянков, бог да го прости, Назиф Кадир и други. С този отбор никога не сме играли под 6000 зрители във Варна. През декември същата година напуснах Спартак, след като Ишков постигна съгласие за трансфер с ЦСКА.

- След 10 години се завръщате в родното гнездо?

- През пролетта на 2008-а отново пазих на моя Спартак, след като приключих с Арис (Лимасол). Тогава играх в единственото си дерби с Черно море, което завърши 0:0 на „Тича”. Секторът с нашите фенове бе пълен – над 2000 души, и когато на загрявката започнаха да скандират моето име, очите ми се насълзиха и не знаех къде се намирам. Треньорът на вратарите Илко Станчев ме попита някакъв проблем ли имам, че не хващам топката, която риташе към мен. По време на самата среща също изпитах незабравими емоции и вълнения.

- Кой ви изгради като футболист?

- Всички мои треньори като дете и юноша. Но най-много съм благодарен на Коце Любенов в „Тича”. Толкова много ме тренираше, че един ден заради умора пропуснах занимание предобед. По-късно отидох при него. Каза ми: „Радо влез.” Влязох и мълчах. Малко след това ми каза думи, които вечно ще помня: „Радо, в теб видях качества, които искам да развия. Ако искаш да работим, остани. Ако не искаш, тръгни си сега.” Благодарен съм също на Николай Ишков и Никола Христов, при които пробих при мъжете и сбъднах детската си мечта.

- Какво мислите за днешния Спартак?

- Разочарован съм от разединението и очарован от феновете, които са основен движещ фактор за промяната в клуба. Тежи ми, че нашите легенди и повечето ветерани, някои от които са ми били и треньори, предадоха Спартак. Кой за постове, кой за заплати и т.н. Ако бяхме единни и задружни, отборът нямаше да бъде разбит и още щеше да е в „А” група. Това сега не е Спартак - да се имитира дейност и да присъства в третия ешелон. Огорчен съм, че нито веднъж не ме поканиха за мероприятие на Спартак или мач за ветераните. Може би не обичат успелите хора като мен. Наскоро например служител на БФС ми разкри, че аз съм българският вратар, който е играл в най-много чужди първенства. Дебело искам да подчертая, че не се боря за никакви постове, длъжности или облаги от моя Спартак. Искам само нещата в клуба да са на професионална основа и той да върви по правилния път.

- Но как да стане, след като Спартак не е собственик на своите имоти и земи?

- Няма да скрия, че аз оказвам съдействие на феновете в инициативата им за връщане на имотите на клуба. Сега е моментът и Иван Портних, който прави толкова много за Варна, да направи нещо и за Спартак, за да спечели и синята общност в града. Той може да поправи грешката на предния кмет Кирил Йорданов и да прекрати договора със СК (Спортен комплекс) „Спартак”, като по този начин ще спре унищожаването и кражбата на Спартак. Апелирам не само към кмета, но и към цялата общинска администрация и Общинския съвет да сложат край на тази несправедливост. Хората, които взеха земите на Спартак, направиха върху тях два тенискорта и две минигрища, без да издържат клуба, а преди 3 месеца на сесия на ОбС предприеха и първи сондажи за застрояване на терена на стадиона ни. Категорично заявявам, че това няма как да се случи. Ако трябва ще лежим и спим на нашия терен, докато един ден на него отново се играе голям футбол.

- Има ли юридическа възможност договорът със СК „Спартак” да бъде прекратен от общината?

- Не съм оторизиран да разкривам това, което зная от юристи. Но виждате, че феновете полагат огромни усилия за тази кауза. Заедно с тях направихме първа среща с г-н Бойко Борисов. Скоро предстои и втора. Премиерът е честен и спортен човек, и е помогнал на много наши клубове да се изправят на крака. Надявам се следващият да бъде Спартак (Варна).

- Какво бихте пожелали на спартаклии за рождения ден на клуба?

- Две неща. Първото е догодина на 100-годишния си юбилей Спартак да е върнал собствеността върху имотите си и да има ясна визия за едно перспективно бъдеще. И второ, колкото се може по-скоро отборът да се върне в професионалния футбол и в разширения му състав половината футболисти да са негови юноши. Както бе в средата на 90-те години, когато в мъжете бяха 10 рожби на Спартак. От набор 1974 - Диян Дончев и Георги Арнаудов, от набор 1975 - аз, Диан Генчев, Недко Сираков, Антон Вълчанов, Стефан Дончев и Ивайло Андреев, и от набор 1976 – Ивелин Казанджиев и Траян Дянков, вечна му памет.

- За финал. Като футболист играхте за Спартак, имате ли мечта като ветеран?

- Един ден стадион „Спартак” да е с модерен облик и отборът да играе в Първа лига, а аз да си поръчвам кафе и кока-кола от барчето и да го гледам от трибуните.

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe