Интервюто с Иниеста: Понякога в Барса не ценят заслужилите

Интервюто с Иниеста: Понякога в Барса не ценят заслужилите

Не поглежда към часовника, изпъва се на дивана и говори за всичко, без да избягва никой въпрос, ясно съзнавайки, че е капитанът на Барселона и неговите думи са от значение. Също и футболът му, защото има причина да е в клуба повече от десетилетие, при все че миналия сезон контузиите и политиката на ротации на предишния треньор Луис Енрике не му позволиха да влезе в точния ритъм. Сега обаче започва нов сезон и 33-годишният Андрес Иниеста е обладан от желание отново да побеждава и да показва, че като него има малцина. Не бърза да решава бъдещето си и казва, че тепърва ще се види какво ще се случи.

-         Барса носи срещу Бетис фланелка, на чийто гръб пише „Барселона” вместо името на носещия я играч. Може да бъде прочетен надписът: #totsSomBarcelona (б.пр. – всички сме Барселона). Как ще коментирате атентата от четвъртък и как се играе футболен мач след подобно събитие?

-         Това е много тежък момент, който за съжаление трябва да изживеем всички ние. Връхлитат те всякакъв род чувства и трябва да положиш усилия, за да продължиш напред, без нещо толкова опустошително да предизвика страх у теб. И същевременно си даваш сметка за солидарността между хората и за важността на органите на сигурността, за онова, което те правят за живота на всички ни.

-         Да се върнем към терена. За Иниеста казват, че е пазителят на стила…

-         Това е огромна хвалба за мен, защото всички играчи сме парчета от една мозайка, с която сме израсли и сме имали възможността да я изразим максимално добре в първия отбор в течение на доста години. Мозайка, която също така ни даде много успехи. Буси (Серхио Бускетс), Джери (Жерард Пике) и Лионел Меси също са част от този растеж. Това е нещо, което трябва да пазим, за да не го изгубим.

-         Какво казва нюхът Ви за започващия сезон?

-         Мирише ми като на всички – усеща се желанието и амбицията отново да побеждаваме. И да си върнем онзи респект, който имахме в продължение на доста години.

-         Големият съперник отново е Реал Мадрид. Какво има този отбор, което го прави толкова умеещ да побеждава?

-         Това е суперотбор, в който също играят най-добрите футболисти в света, както е и при нас. Но настоявам, че нашата цел е отново да си спечелим онова, което изгубихме миналия сезон.

-         Трудно ли е да се преглътне загубата на Суперкупата?

-         Тя е болезнена, защото бе първият възможен за спечелване от нас трофей. Те обаче бяха много ефикасни. Всеки вид загуба, особено срещу Мадрид, предизвиква пораждане на съмнения във всичко около теб. Към това се прибавя и ситуацията от последните седмици, но ние сме длъжни отново да се представяме добре.

-         Какъв беше този разговор с новия треньор Ернесто Валверде, след който решихте да продължите в Барса?

-         Не беше някакво специално организирано събитие. Говорих с него, както съм говорил и с всички предишни треньори. В такива разговори разбираш значението и ролята си в отбора. А моята роля ще е да продължа да съм един от всички играчи, да съм значим.

-         Нуждае ли се от обич Иниеста?

-         Всички обичаме да ни ценят и уважават. Макар че аз винаги съм усещам тук обичта и уважението на всички, в това нямам и капка съмнение. Също така ми е и ясно, че в този клуб никога не може и не бива да се губи уважението към хората, които са дали живота си за тези цветове, а понякога остава усещането, че това се случва.

-         Реална ли беше възможността да напуснете Барса?

-         Всъщност аз все още не съм преподписал… Изпитах за първи път множество непознати за мен до този момент емоции, но според мен те са нормални. Това е ситуация, в която преди три години не бих могъл и да си представя, че ще попадна… Да речем, че обмислям бъдещето си, при положение че преди никога не го бях правил.

-         Не ще са Ви помогнали ротациите на Луис Енрике или контузиите миналия сезон. Някои дори твърдят, че не сте готов за повече от час игра на мач…

-         Не съм много наясно какво се върти по медиите, но тренерът бе организирал така моето участие в отбора, защото смяташе, че това е най-доброто за отбора и за мен, без значение какво сме говорили и дали съм споделял неговото виждане. Мисля обаче, че в тези три години, като изключим някоя и друга спънка миналия сезон, играх много добре. Изпитвах голямо уважение към шефа (б.р. – Луис Енрике), при все че понякога не виждах нещата като него.

-         По-трудно ли е доказал всичко играч да приеме треньорските решения в негов ущърб?

-         Зависи от човека. Аз винаги съм вярвал, че треньорът няма как да ти мисли лошото. Говорих с него много пъти и често правихме каквото аз чувствах като добро. Имах добри отношения с Луис Енрике и смятам, че всичко протече относително добре.

-         Човек не може да си Ви представи да протестирате или да надигате глас…

-         Не съм такъв. Нито пък паля скандали. Предпочитам да говоря и да допринеса с конструктивно виждане за нашето развитие. Хей, това обаче не значи, че нямам състезателен дух! За да оцелееш толкова години в този клуб, единствената тайна е състезателният дух. Така съм го изживявал още от детските отбори – все да побеждавам и да побеждавам, а този притежаван от теб ген се проявява в различни форми.

-         Като капитан наложихте ли на отбора нуждата да се повярва във Валверде и неговата футболна идеология?

-         Да, но… Тези, които караме дълго време тук, разбираме футбола по един строго определен начин и всички треньори го знаят, затова се търси и строго определен профил на треньори. Макар че понякога тук от треньора се иска да наложи своя характер и своите идеи. За Валверде се знае, че неговите отбори са много разпознаваеми, така че очакваме и тук нещата да са така.

-         А разпознаваем ли е филиалът, където има по-малко юноши на клуба в сравнение с първия отбор?

-         Това е сложна тема. П последните години направихме от изключението норма, защото да се играе финал в Шампионската лига с осем-девет юноши е нетипично не просто за всички, а дори и за Барса. Понякога това обърква, тъй като изглежда, че е лесно постижимо, а напротив – то е много, ама много трудно. Клубът обаче не може да се промени, защото ако имаме някаква ценност, е да не губим вярата в създадените в академията младежи. Понякога е по-добре да се залага на собствените кадри, вместо да се прибягва до трансферния пазар, където напоследък има огромна инфлация.

-         Окончателно ли полудя пазарът?

-         Комай да. Плащаните суми са сюрреални. Но щом се плащат, значи е възможно…

-         Също е и по-лесно да си тръгнеш, ако не си създаден в този клуб. Разбирате ли сбогуването на Неймар?

-         Всеки е господар на бъдещето си и избира онова, което смята за най-добро за себе си и за своите хора. Няма спор. Ако не искам да съм тук, ще отида другаде. Това няма как да се оспорва, колкото и да е ясно, че кадър на Барса би искал да продължи още десет години с нас. Трябва и да се поставим на мястото на Неймар: „Намирам се в идилично състояние, не ми трябва нищо повече, в зоната на комфорт съм си и ми трябва промяна, което не е лесно…”. Това е неговият избор и няма много повече какво да се добави.

-         Как може да се отрази напускането на Неймар?

-         Както вече казах, идеологията ни не се променя с това. Да видим как ще приключим трансферния прозорец и с какви варианти ще разполагаме тогава. Нашата игра обаче се гради на владението на топката и на баланса, на компактността. Когато излезем от тези норми, винаги сме страдали много.

-         И освен това топката да е близо до Вас…

-         Да, да. Но не защото просто така го искам, а защото с топката в краката ти страдаш по-малко.

-         Кое е по-трудното: да си баща или капитан на Барса?

-         Бих казал, че по-трудно е да си баща. И не го казвам, за да отнема от важността на капитанската роля, напротив.

-         Как приемат трите Ви дечица Вашата популярност?

-         Макар че са малки, осъзнават положението и живеят с това във всекидневието си. Най-голямата, която най-много разбира, я шокира или пък радва, когато говорят за баща ѝ Андрес Иниеста. И когато ме вижда на екрана на телевизора, разбира се.

-         А не искат ли да вкарвате повече голове?

-         Понякога да, но аз винаги се пазя за най-важните голове (б.и. – засмива се) и така се спасявам.

Жорди Кишано, „Ел Паис”

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти