За честта на родината

Легендарният Желко Обрадович е водил единствено родната си страна на ниво национални отбори. 57-годишният треньор е начело на Югославия от 1996 до 2000 година, а от 2004 до 2005 е селекционер на Сърбия и Черна гора, като в останалата част от кариерата си се отдава изцяло на клубния баскетбол. Рекордьорът по титли в Евролигата изведе западните ни съседи до световния връх в Гърция през 1998 година, до европейския такъв в Испания година по-рано, както и до сребро на олимпийския турнир в Атланта 1996.

Днес обаче той не вижда как би застанал начело на нация, различна от родната му такава. Треньорът на Фенербахче признава, че през годините е имал немалко оферти, при това изгодни, но не имало как да приеме която и да е от тях.

“Имах доста обаждания да водя национални отбори. Както от Европа, така и от други континенти. Но отказвах на всички. Не мога да си представя как ще съм на пейката на друг национален отбор. И как ще съм противник на Сърбия. Просто няма как! При клубовете нещата не стоят по този начин”, разкри Обрадович пред сръбското издание Blic.

“Винаги съм казвал, че най-голямата чест за играч или треньор е да бъде част от националния си отбор. А аз съм постигал и двете. Когато не играхме на Олимпиадата в Барселона през 1992 година, играчите плачеха, защото пропускахме участието си. Поведението ми е такова, че окуражавам възпитаниците си да мислят по този начин. Нереално колко играчи отказват да помагат на страните си. Невъзможно е толкова много хора да имат сериозни и уважителни причини”, разсъждава Желко относно моралната гледна точка в миналото и сега.

Като професионален баскетболист Обрадович има световна титла с Югославия от Аржентина 1990 и сребро от олимпийските игри в Сеул две лета по-рано. Вече като треньор пък стига и до бронз на ЕвроБаскет 1999, добавяйки към континеналната и световната титла в това си амплоа.