)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Има един волейболист, който може да играе във всеки един клуб по света, на всеки един континент. Има един волейболист, който е желан от всеки треньор в неговия отбор. Има един волейболист, който винаги е за пример и бива отличен след всеки мач.
Той е роден в България на 23 септември 1984 година в семейството на двама национални състезатели по волейбол - Илиян и Валя Казийски. Името му е Матей Казийски и вече е един от най-известните волейболисти в целия свят.
Матей е висок 203 сантиметра, играе на поста посрещач и бе обявен за Волейболист №1 на Европа за 2006 година. След като получи тази награда, като че ли ръководствата на всички елитни клубове по света решиха, че трябва да привлекат българския талант в своя тим на всяка цена. Така или иначе, Матей Казийски е един и все още никой не го е клонирал. Точно и затова през лятото на 2007 година той се превърна в Най-желания волейболист в света.
С ледено спокойствие Матей отхвърли умопомрачителни оферти на грандове като Сислей (Тревизо), Лубе Банка (Мачерата), Копра (Пиаченца), Динамо ТТТ (Казан), Олимпиакос (Гър) и още дузина отбори, които бяха готови да дадат всичко, за да го имат в своите редици. Досегашният му клуб Динамо (Москва), който преди 2 сезона извади 1 милион долара за да го привлече, също бе готов да изпълни всякакви искания на българския волейболист, за да го задържи в своите редици. Новият селекционер на Динамо - италианецът Даниела Баньоли, дойде на крака във Варна, за да моли Матей да остане в Москва, но Казийски бе непреклонен в решението си да напусне руската столица.
В крайна сметка с помощта и на президента на FIVB д-р Рубен Акоста Казийски скъса заробващия си договор с българския си клуб Славия и подписа с отбора, който чувстваше най-близо до сърцето си - Итас Диатек (Тренто). Там Казийски е в комфортната българска компания на треньора Радостин Стойчев и още трима български волейболисти - Владимир Николов, Смилен Мляков и Васил Стоянов. Уникално бе и първоначалното представяне на Матей в Тренто. Хиляди се бяха събрали в кметството на италианското градче, за да видят чрез скайп как Казийски облича фланелка с №1 на Итас Диатек в хотелската си стая в Париж.
А как започва всичко? Матей израства във волейболните зали, където играят майка му Валя и баща му Илиян. Още когато е на 6 годинки, Казийски-младши често си играе в залите, тъй като е със своите родители във Франция. Въпреки това по играта се пали сам, въпреки че е плод на любовта между волейболисти. В един прекрасен ден, когато е в 5-и клас, Матей отива на стадион Славия на "Овча купел" и се включва в заниманията на треньора Матю Калчев. Родителите не подозират с какво се занимава. Един ден Калчев среща случайно Илиан и му казва: "Ако знаеш какво момче тренира при мен. Много искам да го видиш, страшен талант". Завладян от любопитството, бащата отива в залата, за да види собствения си син. Така започва всичко. За пръв път Матей влиза в залата няколко години по-рано. Неговият баща е разпределител на френските Поатие, Сен Жермен и Епинал. 6-годишният тогава хлапак гледа всеки мач от трибуните и не отсъства от нито една тренировка на татко си - гони топките, а когато се измори, заспива на пейките в залата.
Матей играе като краен нападател, но в националния отбор и преди това в Славия е използван като диагонал. 21-годишният талант има качества да бъде и разпределител. Неведнъж е споделял, че ако се случи в отбора, в който играе, да има по-добре нападащ от него, веднага ще стане плеймекър. Специалистите казват за него, че има умни ръце, а това се чува рядко. Баща му Илиян, който е бивш разпределител на националния отбор на България, вижда в него друг талант и го насочва към поста посрещач. "На разпределител нито един клуб не плаща, колкото на посрещач. Матей трябва да играе на този пост", казал Илиян къде на шега, къде на истина на треньора му в детския тим на Славия.
Основна роля за израстването му като посрещач има бившият национал Найден Найденов. През сезон 2002/03 двамата играят рамо до рамо в ЛукОйл-Нефтохимик, а след това Найденов е помощник-треньор на младежкия национален отбор, който през август 2003-а печели бронзови медали на световното първенство в Техеран. Матей е най-добрият състезател на България и още съжалява за изпусната титла на този шампионат. Под ръководството на Мартин Стоев националният тим печели бронзови медали на световното първенство за мъже през 2006 година в Япония. Матей е един от най-добрите на Мондиала и е избран за играч №3 на шампионата на планетата, като пред него са само бразилецът Жиба и полякът Мариуш Влазли.
Най-острият критик си остава баща му. "Това, че Матей стана волейболист, и то от висока класа, е най-голямата ми гордост. Никога не съм си поставял за цел да го поведа по моя път, но сега съм истински щастлив. Единственото, за което съжалявам днес, е, че Матей е прекалено добър на терена и извън него", споделя Илиан.
Казийски е едва на 22 години, но въпреки това може съвсем спокойно да бъде обявен за полиглот. Освен български език Матей владее отлично говоримо и писмено френски и английски език, справя се много добре с руски и сръбски, а през новия сезон е на път да научи и италиански, след като премине в Итас Диатек (Тренто).
"Матей говори отлично френски. Той първо се научи да говори на френски, тъй като докато бе малък аз и майка му се състезавахме в местната лига. Дори и сега Матей говори френски отлично, даже може да го ползва с диалект. Английският му също е на супер-ниво. След две години в Русия, се справя много добре и с руския. Сръбски също разбира добре. Моята майка и негова баба е сръбкиня и тя винаги му е говорила на сръбски. Сега той разбира всичко на този език, но малко се притеснява да го говори. Аз самият съм живял през първите си 6 години в Сърбия и е нормално и синът ми да го знае", каза бащата на волейболист №1 в Европа за 2006 година Илиян Казийски.
Голям шок 202-сантиметровият нападател изживява на първата донаборна комисия. След рутинния медицински преглед лекарите откриват порок на сърцето, което значи, че трябва да се откаже от любимата си страст - волейбола, тъй като може да умре на игрището. Семейството му обаче не се отказва и следват нови цялостни изследвания, които напълно отричат първите.
По време на лагерите с националния отбор той дели стая с Владо Николов. Освен волейбола тях ги свърза и магията на компютрите. Когато се утвърждава като волейболист в Славия, Иван Сеферинов-Джиго го кара да направи трудния избор - дали да продължи да играе, или да се отдаде на техниката и да стане компютърен инженер. В крайна сметка Матей избира волейболната топка. Приятелката на Матей е бившата волейболистка в Славия Соня Найденова. Докато любимият играе в Бургас, тя харчи основна част от заплатата си за телефонни сметки. След като Казийски заминава за Москва, Соня зарязва волейбола и тръгва с него. Тя и в момента е плътно до него и в Италия, където Матей направи страхотен дебют за Тренто.
ТОВА Е МАТЕЙ КАЗИЙСКИ
Роден на 23 септември 1984 година. Ръст 203 см , тежи 93 кг. Пост - Посрещач.
портна кариера:
1998 - 1999 година - Славия (София)
1999 - 2000 година - Славия (София)
2000 - 2001 година - Славия (София)
2001 - 2002 година - Славия (София)
2002 - 2003 година - Лукойл Нефтохимик (Бургас)
2003 - 2004 година - Лукойл Нефтохимик (Бургас)
2004 - 2005 година - Славия (София)
2005 - 2006 година - Динамо (Москва)
2006 - 2007 година - Динамо (Москва)
2007 - 2008 година - Итас Диатек (Трентино)
Успехи:
Вицешампион на България с ЛукОйл-Нефтохимик през 2003 и 2004 година.
Носител на Купата на България със Славия през 2005 година.
Шампион на Русия с Динамо (Москва) през 2006 година.
Носител на Купата на Русия с Динамо (Москва) през 2007 година.
4-то място в Шампионската лига "Индезит" с Динамо през 2006 година.
3-то място в Шампионската лига "Индезит" с Динамо през 2007 година.
3-то място с националния отбор на България от световното първенство за младежи в Техеран 2003.
3-то място с националния отбор на България от световното първенство за мъже в Япония 2006. Печели и приза за най-добър изпълнител на начален удар.
5-то място в Световната лига с националния отбор на България през 2004. Печели и приза за най-добър изпълнител на начален удар.
4-то място в Световната лига с националния отбор на България през 2005.
4-то място в Световната лига с националния отбор на България през 2006.
5-то място в Световната лига с националния отбор на България през 2007.
Волейболист №1 на Европа за 2006 година.
Волейболист №3 на Мондиал 2006 година.
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)