›› Анкета

Кой е фаворит да спечели шампионската титла на България за 2018 година?

›› Булевард

Уил Смит стана част от шоуто на Кирьос

Ник Кирьос имаше незабравима вечер по време на мача си от третия кръг на Australian Open. Той победи Жо-Вилфред Цонга и ще се изправи срещу Григор Димитров на осминафиналите.Австралиецът и Цонга изиграха страхотен мач, ...

Виж още
БГ Футбол

Никола Спасов: Нищо чудно Царско село да стигне Първа лига

02 юли 2017 | 16:35
Никола Спасов: Нищо чудно Царско село да стигне Първа лига

Треньорът на Царско село Никола Спасов гостува в предаването "Код спорт" по ТВ+. Той е един от най-успешните футболни треньори през последните години. Остави името си със златни букви в историята на Черно море. Спасов води “моряците” в дебютното участие на тима за Купата на УЕФА. През 2015 година изведе състава на Черно море до дубъл – купа и суперкупа на България. Успехът във финала срещу Левски на стадиона в Бургас му спечели прозвището Адмирала. 

Кариерата му като футболист също бе на ниво. Шампион на България с Локомотив (София) през 1978 година, която е и последна титла за “железничарите” досега. В “А” група има 165 мача, като играе още за Дунав (Русе), Черно море, Левски и Спартак (Варна). Години наред се състезава в португалското първенство, като последователно защитава цветовете на Фейренсе, Салгейрош, Пасош де Ферейра, Бейра Мар и Рио Аве. Последното му предизвикателство е да помогне за развитието на един от най-амбициозните футболни проекти - ФК Царско село. 

- Г-н Спасов, кое ви накара да приемете предложението на собственика на ФК Царско село Стойне Манолов и да поемете отбора?
- Бях без работа, а и познавам Стойне Манолов от много години. Условията, които предлагат са уникални. Въобще не се замислих като получих предложението. Няколко месеца бях без работа и прецених, че е добро място, на което мога да поддържам добра форма.

- С какви трудности се сблъскахте през миналия сезон?
- В клуба нямаше кой знае какви трудности. Единственият немалък проблем бе, че според мен отборът не беше селектиран за нивото на Втора лига. Но бързо оправихме нещата и направихме добра селекция. Не мога да кажа, че това са трудности, защото тук нещата се случват лесно.

- Мнозина специалисти твърдят, че от догодина Царско село ще играе в елита. Разполагате ли с потенциал да влезете при най-добрите футболни отбори на България?
- Не, в никакъв случай не мога да кажа, че разполагаме с отбор за Първа лига. Имаме добър, стабилен отбор за Втора лига. Говори се, че можем да бъдем в Първа лига и донякъде има резон. Надявам се отборът да играе по един и същи начин всяка седмица. Нищо чудно и да стигнем до Първа лига. Няма такава цел, но няма да бъдем и спирани. Във всеки един мач ще играем за победа, ще събираме точки и докъдето стигнем. 

- Имате ли наблюдения върху школата на Царско село – как се работи, има ли талантливи деца и кога реално можем да видим продукт от нея в първия отбор?
- Естествено, че имам наблюдения върху академията и децата в Царско село. Има много талантливи деца, най-вече родените 2005 година, които станаха шампиони на България и по-малките възрасти. Има деца, работи се правилно, нещата в академията са подредени. След пет-шест години наистина Царско село ще може да разчита на деца от собствената си школа. 

- Защо хората избират децата им да тренират на базата на вашия клуб, вместо да ходят в отбори като Левски, ЦСКА, Локомотив (София), Славия? Не е ли малко странно?
- Не е странно по простата причина, че тук условията са прекрасни, работят добри треньори, нещата са подредени.

- Лесно ли се работи със Стойне Манолов?
- Поне на мен ми е лесно. Мисля, че няма лесни и трудни собственици. Когато си вършиш работата, взаимоотношенията са лесни. Работил съм с доста собственици и винаги, когато съм си вършил работата добре, не съм имал проблеми. 

- Да поговорим за началото на вашата кариера. Защо избрахте футбола и кой ви взе в школата на столичните „железничари“?
- Мисля, че генът ми е такъв. Баща ми е играл футбол, майка ми е спортна жена. Винаги съм обичал футбола и съм играел в махалата от малък. В района, в който живеех, беше нормално да започна в Локомотив. Учех в 101-во – легендарно училище за квартала. Тошко Велев ме взе в Локомотив. Тогава треньорите ходеха и събираха деца по училищата. Не че не бях отишъл сам преди това да се записвам, но така се случи, че той дойде в училище, огледа ме и ме записа в школата на Локомотив. Мисля, че бях на 10 години, когато започнах да тренирам организирано.

- Кой е най-яркият ви спомен от годините с екипа на Локомотив (София)?
- Много спомени и то приятни. Сега като говоря – настръхвам, защото това са моменти във футбола, които много трудно се повтарят. Веднага от юноши ме вкараха в първия отбор. Още първата година станах шампион с Локомотив. Бях на 19 години. Естествено, че не бях титуляр в отбора, но имах 16 участия от 30 мача. Беше си постижение в група от 16 футболисти, на които цяла България им знаеше имената. Играх с уникални футболисти като започнем от Начко Михайлов.

- Какво е усещането да си на терена с Начко Михайлов?
- Уникално е усещането. И останалите футболисти бяха много добри, с уникални качества. Начко беше ниво Марадона в днешни години. Много трудно могат да се коментират неговите качества. Беше уникален футболист.

- Защо решихте да си тръгнете от стадиона в квартал „Надежда“?
- Имах други силни моменти – мачовете с Динамо (Киев). Пак уникален момент.

- Тогава се говореше, че са ви наказали за елиминирането на Динамо (Киев).
- Тези неща не ги разбирах толкова много. Наказаха по-скоро Васко Методиев – Шпайдела. След този мач беше уволнен. Не можах да разбера причините. Фактически след този мач стана и преломът в Локомотив и смяната на генерациите.

- Лесно ли сменихте поста си от халф на нападател в Дунав (Русе)?
- Получи се спонтанно. Като полузащитник имах качества, но нямах физическите възможности, не обичах да тичам. Вкарвах голове, но не можех да бягам толкова много. Треньорът в Русе прецени, че мога да играя на тази позиция. На практика истински започнах да играя като централен нападател в Черно море.

- Стигаме до вашата голяма любов Черно море. Там ви взима един приятел на баща ви. На колко години бяхте, когато преминахте при „моряците“ и беше ли ви трудно да се наложите в тима?
- Отидох на 23 години, веднага след Дунав. Не беше много трудно, защото Черно море имаше наказани футболисти за корупция, продадени мачове, „черни“ каси. Шестима основни играчи бяха напуснали клуба и на практика позициите в Черно море бяха свободни. Вратата беше много широко отворена. Имах късмет в това отношение и веднага почнах да играя. Също така бяха останали без централен нападател.

- Брат ви Юлиян Спасов също е футболист, играли сте заедно в Черно море, Спартак (Варна) и Пасош де Ферейра. Лесно ли се разбирахте на терена?
- Не много лесно. Ние много се уважаваме и се обичаме. Може би като по-голям винаги съм искал да давам повече акъл и съвети. 

- А той приемаше ли ги?
- Винаги ги приемаше трудно и там се разминаваха нещата. Имали сме много комични ситуации. Особено правеше впечатление, когато играхме в Португалия. Не можеха да приемат такива братски отношения по време на тренировки и мачове.

- Девет години играхте в Португалия. Кой ви помогна да стигнете до тази дестинация?
- Когато заминах през 1986 година, нямах представа какво ме чака в професионалния футбол, защото идвах от един доста затворен строй с много интересни взаимоотношения в спорта и в живота. Първата година и половина във Фейренсе ми беше доста трудно да се адаптирам в Първа лига на Португалия, където видях истинската конкуренция и как трябва да работи един професионален футболист. Трудно намирах място в титулярния състав, защото горе-долу я карах, както тук – лекичко, с по-малко усилия. Когато след година и половина останах без отбор, бях решил да се докажа на себе си. Отидох да проби в друг отбор във Втора лига на Португалия, където нивото също не беше лошо. Имах късмет да ме вземат в добър отбор с история – Салгейрош. Разбрах, че трябват лишения и усилия. Най-вече да си постоянен всеки ден, да няма разлики в представянето ти. Беше ми трудно определено.

- Кои българи играеха по онова време в португалското първенство?
- По онова време всичко най-добро от българите играеше в Португалия. Не знам как се случиха нещата, каква се оказа тази португалска връзка. Преди нас беше отишъл Ваньо Костов – силен играч в Спортинг, оставил добри впечатления. Два месеца преди мен дойдоха Ради Здравков и Стойчо Младенов. Бяхме първите през 1986 година. Аз през декември, а те – септември. Следващата година, след като официално бе разрешено футболисти след 28-годишна възраст да играят в чужбина, всичко най-добро от България дойде в Португалия. Ако започна да изреждам всички имена, със сигурност ще пропусна някой - Боби Михайлов играеше в Белененсеш, Аян Садъков, Емо Костадинов, Едо Ераносян, Лъчо Танев, Гошо Славков... Уникални футболисти, всичките национали на България. 

- Преди година получихте покана от един от бившите си клубове Пасош де Ферейра по повод 70-годишнината от основаването му. Останахте ли изненадан от вниманието на шефовете?
- Не, защото знам какво съм оставил в клуба. Хората много ни обичаха и продължават да ни уважават, да държат контакт с нас. Брат ми игра девет години в Пасош де Ферейра, а аз имам само две години. Брат ми влезе в Първа лига за първи път с Пасош, а аз вкарах първия гол – все неща, които се отчитат и им отдават значение. Продължават да ни ценят. 

- Съжалявате ли за нещо, което не сте постигнал като футболист?
- При всички положения ми се искаше да играя на малко по-високо ниво. Играх на добро ниво, но не можах да стигна до най-високото. Но не мога да кажа, че съжалявам, защото като се върна назад и реално преценявам какво мога, горе-долу съм играл на върха на възможностите си. Може би ако бях заминал по-млад за Португалия, е могло да се случи нещо по-интересно и по-силни клубове да имат интерес към мен. В крайна сметка не мога да се оплача от това, което постигнах като футболист. 

- Защо избрахте треньорската професия?
- Опитвах да започна нещо друго, но определено бизнесът не ми се отдава.    
               
- „Потънахте“ ли? 
- Не, в никакъв случай. Опитвал съм се, но нещата не се получават. Никога не съм бил толкова богат, за да кажа, че съм затънал. В последните ми години в Португалия бях решил, че искам да почна да работя като треньор. Взех първо ниво в Португалия и завърших кариерата си като играещ треньор. Играх до 37 години и мисля, че малко попрекалих.

- 2015 година е най-успешната ви като треньор, спечелихте с Черно море купата и суперкупата на страната. Като че ли никой не очакваше, че малко след този триумф ще ви освободят. Тръгнахте ли си разочарован?
- За втори път си тръгвам по този начин от Черно море. Ако се върнем към 2009 година, имаше много сериозен успех – станахме трети с Черно море. Да влезеш в тройката в едно първенство за мен е много по-трудно, не че обезценявам купата. Този финал беше уникален, но тогава това трето място беше много трудно осъществимо. Черно море нямаше такъв успех близо 60 години. Да влезеш в тройката означава постоянство през цялата година, непрекъснато трябва да си в добро състояние. Но след третото място на следващото лято ме освободиха. Това беше първото ми освобождаване. Тогава ми беше по-трудно и по-мъчно.

- Сега вече свикнахте.
- Сега вече съм свикнал, да. Сега не ми беше трудно.

- Като че ли го очаквахте.
- След спечелването на купата и суперкупата освобождаването от Черно море за втори път не ме стресира. Вече бях направил нещо в този клуб и се чувствам удовлетворен. След първото ми освобождаване много исках да се върна втори път, за да докажа, че третото място не беше случайно. Тогава играхме в три последователни години в европейските турнири. Преди това имахме четвърто място. 

- Трети път има ли какво да докажете на шефовете на Черно море?
- Трудно вече, освен само шампиони да станем, но тук става дума за още по-сериозна организация. Вече съм удовлетворен и нямам това огромно желание, което имах втория път. С добри спомени съм от Черно море. Не съм злопаметен.

- Изпускал ли сте си нервите като треньор?
- Много пъти. И като футболист съм си изпускал нервите.

- А влизал ли сте в конфликт с ваши колеги?
- Да, може би няма треньор, с когото да не съм влизал в конфликт. Но в живота съм много спокоен и се стремя да съм такъв. Поддържам добри взаимоотношения с хората. На практика нямам явни неприятели. Няма хора, които мразя. Даже, когато се карам с колеги, бързо си възобновявам отношенията и нещата се оправят много лесно от моя страна. Ако съм оставил много лоши спомени в колегите, се извинявам публично. 

- Защо футболът ни е в криза?
- Най-голямата вина е в държавата. Според мен всичко тръгва оттам. Много отдавна се смени системата в България. Много отдавна се чака Закон за спорта. Много отдавна трябваше да се разрешат нещата около спорта. Не може без помощта на държавата да имаме силен спорт. Спортът трябва да е приоритет и държавна политика, за да вървят нещата, иначе няма как да се оправи. 
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+


Още по темата
SPORTAL.BG
Спортни новини
Прочетена 3614

Добави коментар ›› Коментари (2)

К ур за цска
(Гост)
2
отговор
03 юли 2017 | 20:28

Нормално.Стойне Манолов е откраднал милиони от България и народа.Също като Гриша Ганчев. Рейтинг: 1 0

р
(Гост)
1
отговор
02 юли 2017 | 17:59

Изгонете това недоразумение Павел Здравков от отбора. Рейтинг: 1 0


							
						

›› Live Scores

Всички мачове

Каранга скандализира: ЦСКА-София го чака, а той ... 14 януари 2018
Нападателят на ЦСКА-София Фернандо Каранга, по всичко изглежда, си прекарва повече от добре в родината си Бразилия. Докато "червените" чакат голмайстора да се присъедини към отбора, той се е отдал на нощни забавления ...
Стоилов очаква положителна развръзка в КАС, ... 10 януари 2018
Главният мениджър на ЦСКА-София Стойчо Стоилов очаква битката с Лудогорец за титлата в Първа професионална лига да не бъде честна. Един от ръководните фактори на “Армията” обяви, че ако ...

Левски | Литекс | "А" Група | "Б" Групи | Национални отбори по футбол | Купа на България | Англия | Испания | Италия | Германия | Франция | Русия | Шампионска лига | Лига Европа | Мачове на живо | Класиране

Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на Агенция Спортал, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на Агенция Спортал, посочване на източника и добавяне на линк към www.sportal.bg. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.

Този уебсайт е собственост на Sportal Media Group

Sportal.bg is part of the Sportal Media Group network
ЕВРО2016 | Мобилни телефони | Бизнес новини | Лайфстайл | Woman.bg | Men Only | Новини | Shopping.bg Мобилен Портал