Какво всъщност представлява „експанзионният драфт“ в НХЛ и защо е факт сега?

Какво всъщност представлява „експанзионният драфт“ в НХЛ и защо е факт сега?

От 18 до 20 юни в Националната хокейна лига на САЩ и Канада (НХЛ) ще се проведе т.нар. „екпанзионен драфт“ (от експанзия – разширение) по случай присъединяването към елита на първенството на 31-вия отбор („франчайз“) Вегас Голдън Найтс (вижте важното накратко за тима тук). За последно преди 17 години в НХЛ се проведе такъв разширителен драфт, защото през 2000-ата се присъединиха Минесота Уайлд и Кълъмбъс Блу Джакетс.

Тъй като става въпрос за чисто нов участник в шампионата, НХЛ му позволява да избере по един играч от всеки от останалите 30 клуба, за да изгради състава си. Всеки от останалите 30 франчайза пък има възможността да предпази избрани състезатели от селекцията, като ги включи в „списъка на защитените“, в който може да фигурират или 7 нападатели, 3-ма защитници и 1 вратар (7-3-1), или просто 8 хокеисти и 1 вратар (1).

Вторият вариант е въведен, защото някой отбор може да реши, че му е по-важно да защити четирима защитници, вместо само трима, но така ще трябва да се лиши от предпазване на още трима нападатели, защото в система 8-1 ще остане място в „списъка на защитените“ на четирима нападатели. А и математически вариантът 8-1 остава на произвола на съдбата двама души повече в сравнение със 7-3-1.
Другият важен фактор в „експанзионния драфт“ е клаузата в договора на много играчи (тъй като в НХЛ основно се подписват многогодишни контракти), която не позволява на друг франчайз да ги трансферира. Според правилника на НХЛ именно те задължително трябва да фигурират в „списъка на защитените“, което провокира много отбори да молят някои от въпросите играчи с такива клаузи да се откажат от тях, за да могат да защитят от трансфер други свои състезатели.
Пример за такъв случай е опитният вратар на шампиона за сезон 2016/17 Питсбърг Пенгуинс Марк-Андре Флъри, който се отказа от клаузата си, рискувайки да бъде избран от Вегас Голдън Найтс, но така помогна на „пингвините“ да включат в „списъка на защитените“ титуляра си през кампанията (и по-млад) Мат Мъри.
Някои отбори обаче могат да изберат друг подход към играчите си с клауза за нетрансфериране – Ню Йорк Рейнджърс освободиха Дан Джирадри след 11 години в клуба. Той имаше такова уточнение в договора си, от който оставаха още три години, но ръководството просто реши да откупи оставащата част от контракта му. Рейнджърс платиха на защитника полагащите му се до края на споразумението 5.5 милиона долара и се разделиха с него, за да могат да включат друг играч в „списъка на защитените“.
Ето още важни факти за „експанзионния драфт“:

1. Таванът на заплатите

– всяка година в зависимост от приходите на НХЛ отборите получават определен таван на заплатите, които може да раздават на играчите си. За сезон 2004/05 таванът беше 50.3 милиона долара за всеки отбор, но за предстоящата кампания 2017/18 се очаква той да е 75 милиона, предвид включването на 31-ия участник Вегас Голдън Найтс. Таванът на заплатите е важен стратегически при определянето на играчите в „списъка на защитените“, защото, например, звездата на Отава Сенатърс Боби Райън има още пет години от договора си с отбора и получава голяма заплата – 7.25 милиона на сезон – което го прави неапетитен за Вегас Голдън Найтс и съответно Отава може да не го предпазва от трансфер с предположението, че ще е твърде скъп за новия франчайз в НХЛ.

2. Играчите с клаузи за нетрансфериране трябва да са в „списъка на защитените“

– и докато Марк-Андре Флъри се е съгласил да се откаже от това свое условие в договора, звездата на Анахайм Дъкс Дион Фанъф е отказал да го направи и задължително ще бъде защитен от „патоците“.

3. Играчите, които са професионалисти от 1 и 2 години, няма нужда да бъдат защитавани

, защото не са на разположение за селекция от Вегас Голдън Найтс.

4. Всеки един отбор трябва да остави на разположение (извън „списъка на защитените“) минимум един защитник

, който е с действащ договор за предстоящия сезон и е играл в 40 мача от миналата кампания или 70 мача от последните две;

двама нападатели

, които имат действащи договори за предстоящия сезон и са играли в 40 мача от миналата кампания или 70 мача от последните две (някои отбори привличат играчи точно заради това изискване – Ню Йорк Рейнджърс привлякоха нападателя Мат Пюмпъл именно с тази цел да го оставят незащитен);

един вратар

, който е с действащ договор за предстоящия сезон.

5. Вегас Голдън Найтс има правото да избере само един-единствен играч от всеки от 30-те отбора в НХЛ, като минимумът е: 14 нападатели, 9 защитници и трима вратари

. Поне 20 души трябва да имат договори за сезон 2017/18 и общо отборът трябва да им плати минимум 43.8 милиона долара. Минимумът е въведен, защото понякога франчайзите разтягат с години контрактите, за да се падат по-малко милиони на сезон и съответно да се увеличава изкуствено таванът на заплатите. Например, през 2010-а Ню Джързи Девилс подписаха за 17 сезона с 27-годишния Иля Ковалчук за обща заплата от 102 милиона долара (6 милиона на година), вместо да парафират с него за седем години с възнаграждение 14.6 милиона, което би било също общо 102, но щеше да им пречи заради допустимия таван на заплатите.
Последвайте каналите ни в:

Още от Зимни спортове

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти