Боян Петров тръгва отново към Гашербрум II

Най-успешният български алпинист Боян Петров ще направи отново опит да изкачи Гашербрум II след като през 2009 г. се наложи да се върне на 40 м под върха поради липса на въже и партньор. Той тръгва на 11 юни към деветия си осемхилядник в компанията на Слави Несторов. Плановете на двамата са на 21 юни да бъдат вече в базовия лагер.

За тази си експедиция Боян Петров беше планирал да е в българска компания, която отчита, че му липсва при соловите атаки на върховете. Слави Несторов е ново лице в експедициите, в активите си има изкачени Аконкагуа и два пъти Монблан. "С малък опит е, но силен физически", казва Петров и обяснява, че ако искаме да има приемственост във височинния алпинизъм, "човек трябва да се жертва в някоя експедиция и да вземе със себе си някой с по-малък опит", който има хъс и енергия и ще може да се справи под ръководството на по-опитен.

"Аз си реших за себе си, че отивайки на най-лесния от всички пет пакистански осмехилядника, мога да си позволя да взема и друг човек, който да навлезе в експедиционния алпинизъм. Надявам се да се получи свръзка, която ще се представи добре в екип", казва Петров.

Двамата са взели решение да си разделят "домакинствата" - всеки ще носи в раницата си всичко, от което има нужда за самостоятелен преход, за да не са зависими един от друг. До Лагер 1 ще вървят в свръзка, защото това е най-критичният участък. Трасето до там е през нацепен ледник, опасните цепнатини в който по това време на годината са прикрити от сняг и лед.

"В момента най-големият ми ужас е да падна втори път в такава цепка, искам да намаля този риск", казва Петров, припомняйки си случилото се при предишната експедиция.

Друга рискова част от трасето е между Лагер 2 и 3, където също има скрити цепнатини. "Там миналия път пропаднах два пъти, спаси ме това, че бях вързан с въже", припомня си алпинистът. По думите му след това по трасето до върха няма участъци с големи технически трудности.

Финалът е тесен ръб, подобен на Кончето в Пирин, но от двете страни няма по 100 м пропаст, а по 3 км. От едната страна е Тибет, от другата – Пакистан.

Гашербрум II, с височина от 8035 м, е граничен за Пакистан и Китай. Първото документирано успешно изкачване е през 1956 г. от австрийска експедиция. Господин Динев и Радко Рачев са първите българи, успели да го изкачат през далечната 1992 г.

Базовият лагер е разположен на 5 100 м. Там двамата български алпинисти ще бъдат заедно с полска експедиция, водена от Яцек Телер. Той също е правил опит да изкачи върха през 2009 г.

Базовият лагер се намира до голям военен лагер, в който целогодишно присъстват войници и офицери. Лагерът обслужва най-високия военен пост в света, разказва Петров.

Това е първата експедиция с отворен край, колкото трябва, толкова ще чакам, за да се отвори прозорецът, който ще ми позволи да стигна до върха, казва Боян Петров.

Решимостта му идва на фона на продължаващото възстановяване от катастрофата в Кресненското дефиле през миналото лято, когато двамата с еколога Андрей Ковачев бяха пометени от румънски шофьор.

През изтеклите месеци тренировките течаха с видимо нарастващ успех. Възстановяването ми е добро и чак сега в края на май започнах да правя много добри времена, разказва Петров. Преди няколко месеца той реши да изостави плана си, според който трябваше да тръгне към Еверест, защото не се беше възстановил достатъчно.

"Силата ми се връща, ставам тази машина, която бях и преди. Не съм 100% върнал формата си, мога и още, затова сега ще бъде тест още ли ставам за големи върхове, пак ли съм толкова бърз", каза алпинистът.

Тази сутрин той ще премине през тестове в базата за проверка подготовка на националните състезатели към Министерство на младежта и спорта, които ще покажат готовността му.

Гашербрум II, сниман от Лагер 1.

От това как се справи с Гашербрум II ще зависят и плановете за есента на алпиниста. Той не иска да ги споделя преди да се завърне от Пакистан. Засега е сигурно, че няма да тръгне към Шиша Пангма. Наскоро е получил писмо от планинската асоциация в Китай, в което се посочва, че тази година няма да се издават разрешителни за изкачването на този връх. Не са посочени обяснения за това.

Междувременно по време на експедицията за Гашербрум II алпинистът ще свърши и малко научна работа за целите на природо-научния музей, в който работи. През 2005 г. е открил нов вид паяк, но се налага да събере повече екземпляри от него, за да бъде завършено прецизното му научното описание.

През тази година след откриването на алпинисткия сезон се повдигнаха два важни въпроса - дали да се постави горна възрастова граница за атакуващите осемхилядници и дали трябва толкова да се комерсиализира атаката им.

Първият въпрос бе повдигнат от непалците след като техен колега на 82 г. загина в базовия лагер на Еверест в опит за пореден път да изкачи покрива на планетата.

Въвеждането на горна граница е много индивидуално и специфично, смята Боян Петров. Той посочи за пример 78-годишния испанец Карлос Сория, на който му остава само един връх, за да си сложи Хималайската корона с 14х8000. "Като го погледнеш, е много по-жив от някой 65-годишен българин", казва Боян Петров. Двамата се познават добре, защото са били заедно по пътя към Гашербрум II през 2009, Канчендзьонга през 2014 г. и Анапурна през 2015 г. Според българския алпинист по-скоро трябва да има минимални медицински и функционални тестове, които да се покриват от желаещите да атакуват осемхилядници. Това би утежнило процедурата, но ще има някаква гаранция, че няма да има спасителна акция за починал възрастен човек, допълва той.

Междувременно един от най-големите алпинисти за всички времена - Райнхолд Меснер, обяви при посещението си в Непал, че истинският алпинизъм сериозно е ерозирал на фона на бума от комерсиални експедиции. "Твърдо съм убеден, че трябва да има минимални изисквания, за който и да е осемхилядник - да се докаже опит и алпийска биография. Трябва да си качвал няколко над пет хиляди метра и поне един седемхилядник, за да се види, че ставаш", коментира той.

Според него е абсурдно да се дават разрешения на хора без опит, само защото могат да си го позволят финансово.

"Това вече не е алпинизъм. Както смятам и изкачването с кислород, което на практика "сваля" усещането за височина с около 1500 м. С маска на лицето твърдо изчезва чувството за постигането на целта с чисти средства. Затова и амбицията ми е да вляза сред първите 20, които са качили всичките осемхилядници без кислород", заяви Петров.

Според него колкото повече улеснения се създават на хората, толкова повече те се отдалечават от планината такава, каквато е - сурова, трудна и опасна. "Комерсиализацията убива приключението. Трябва твърдо да спрем мераците ако решат да прокарат още улеснения, хеликоптерите да те качват направо на щурмовия лагер, а шерпите да те дърпат и бутат, само и само да се качиш", даде пример той.