Да обичаш волейбола и на 82 години

Ако се заговорите с дядо Васил, ще усетите любовта му към спорта. "Учех в Шеста мъжка гимназия. Имахме добри боксьори, един от тях беше много силен. Когато имаше мач, бягахме от училище заедно с директора", разказва той. Спомня си и за учителя по литература Спасов, който бил голям славист. "Когато отборът паднеше, ни караше да пишем свободни съчинения за мача. "Как да пишем за мач, който не сме гледали?", се питахме. А той ни казваше, че затова е свободно съчинение. Веднъж един съученик - също почитател на "Славия", стана почти веднага и си предаде листа. След това получи отлична оценка и всички се чудехме как е станало това. Беше написал "Поради лошо време мачът не се състоя" и учителят го беше харесал", продължава дядо Васил.

Споделя, че синът му е бил футболист, но е имал много контузии. "Колко пари дадох по лекари заради тези контузии... Волейболът е друго, това е интелигентен спорт", казва той.

Дядо Васил остана до края на турнира, за да изчака най-важните мачове. "Днес ще пропусна "120 минути" и "Комбина". Не пожела да го снимаме сам - поиска да застане до Краси и Иво. "Аз съм за тях", обяви той преди финала, който любимците му спечелиха.

Щастливи сме, че дядо Васил прие поканата ни да участва в награждаването и да връчи медалите на най-добрите. Защото той е от онези обикновени хора, за които си струва да бъде разказано.

А следващия път, когато отидете на "Спортна София" - дали за турнир от Beach Volley Mania или за тренировка, вижте дали дядо Васил е там и го поздравете. И ако имате време, може да си поговорите и да чуете някоя от историите му. Струва си, най-малкото за да усетите младежкия му дух и любовта към спорта.