›› Анкета

Кой е фаворит да спечели шампионската титла на България за 2018 година?

›› Булевард

Красива съдийка развява флагчето в Румъния (галерия)

По-рано този месец жена бе главен рефер на мач от германската Първа Бундеслига, но обикновено дамите съдийки получават възможност за изява на по-ниско ниво в мъжкия футбол. В съседна Румъния също дават шанс на жени да ...

Виж още

БГ Футбол

Геша: Три пъти спирах с футбола, изключиха ме за лошо поведение от спортното училище

20 март 2017 | 15:10 - Обновена
Геша: Три пъти спирах с футбола, изключиха ме за лошо поведение от спортното училище
Георги Иванов-Геша е роден на 22 май 1967 г. Той е юноша на Спартак (Варна). Играл е и в Черноломец (Попово), Черно море, Лудогорец, Добруджа, Левски, Славия, Спартак (Плевен). Шампион на България (1994, 1995). Носител на Купата на България (1994). Бил е треньор на Спартак (Плевен), Беласица (Петрич), Доростол (Силистра), Спартак (Варна), Волов (Шумен), Несебър, Светкавица (Търговище). В момента е наставник на третодивизионния Черноморец (Балчик).

Закърмен с Левски

Аз съм потомствен левскар. Татко много обичаше „синия“ отбор. На много мачове ме е водил като дете. Един от двубоите, който е останал в съзнанието ми, е когато Левски победи Черно море на „Юрий Гагарин“ във Варна с 1:0. Павел Панов вкара гола в 32-ата или 33-ата минута. Тренирахме на другия ден на същия стадион. Бях толкова щастлив, че ходих да целувам гредата, от която се отби топката след шута на Пачата. Един от най-хубавите ми детски спомени е когато Левски победи Барселона с 5:4. Неописуема радост вкъщи. Моите идоли бяха Панов, Наско Сираков и Божидар Искренов.

Сам отидох да се запиша в школата на Спартак (Варна). По наше време родителите не водеха децата да ги записват. От 1-2 клас вече за мен животът беше само футбол и пак футбол. Първият ми треньор е известният Георги Капанов. Той е бил учител на почти всички варненски футболисти от Спартак. Поемаше най-малките набори и ги изкарваше до старша възраст. Другарят Капанов ми даде много полезни съвети, научи ме на много неща. Аз така и не успях да заиграя за мъжете на родния клуб като юноша. Чак в доста по-късен период от кариерата ми облякох фланелката на Спартак. След Славия се върнах. Моят футболен път премина през доста лъкатушения. Изкарах реална казарма,  шест месеца там не съм пипнал топка даже. 

В началото играех във военния отбор. Станах голмайстор на военното първенство, станахме и шампиони. След това обаче имах конфликт с едни офицери и облаците се сгъстиха. Буквално ме приключиха. Мислеха, че ще спра с футбола. Признавам си, че не бях от най-послушните. Бях по-буен, по-непокорен и див. Много неща съм видял и от улицата. Знам и две и двеста, както се казва. Когато разказвам случки от моето минало, никой не ще да повярва с какви неща съм се сблъсквал. По цял ден си на улицата, изпадаш под влияние на какви ли не хора. Заради лошо поведение ме изключиха от спортното училище, не бях от най-примерните деца.

Поне три пъти спирах с футбола. Първият път беше в казармата. Мислех да се отказвам. Отнякъде Цоньо Василев - легендата на Шумен и ЦСКА, беше разбрал за мен, че се уволнявам. Дойде, говорихме и ме взе в Черноломец (Попово). Бате Цоньо – уникална личност. Нямах право да му откажа. Може би откраднах малко от неговия хъс и характер. По-късно тези качества ми помогнаха много.

След една година Божил Колев ме привлече в Черно море. Това е 1987 г. Дебютирах в елита, но не играех редовно на „Тича“. Първият ми мач в „А” група беше на 25 февруари 1989 г. Гостувахме на Локомотив (София) и паднахме с 0:4. Колев пое обаче кипърския Омония (Никозия). Аз останах като сирак един вид. Нали съм юноша на Спартак, започнаха да ме приемат като чуждо тяло на „Тича“.  Останах по-встрани, а не можех да се примиря с тази роля. Казах, че напускам.

С „моряците“ се разделих не по най-добрия начин. Не играх половин година. Тогава ръка ми подаде Стефан Богомилов – друга емблематична фигура. Беше поел Лудогорец, те бяха изпаднали тогава във „В“ група. Бяха ме наказали, нямах право да играя професионален футбол. Санкцията беше, защото разтрогнах с Черно море по моя вина. В Разград обаче имах право да играя. Лудогорец беше напуснат от всичките си водещи футболисти. Богомилов привлече предимно варненци, даде ми шанс да играя редовно.
Два пъти за 1 минута наказва ЦСКА


В Добруджа ме взе Петър Жеков. Той ми гласува много сериозно доверие. Даде ми самочувствие, че мога и от мен си зависи. В Добрич работих и с други прекрасни специалисти – Данко Роев, Илия Илиев... На 28 ноември 1992 г. победихме ЦСКА с 3:1 на „Дружба“. Това е един от най-важните мачове в моята кариера. Вкарах два гола, първият беше дело на Петре Григораш. Пробих и му я извадих топката, той я засече – стана чудесна комбинация за 1:0. 2:0 беше на полувремето. Много се притеснявахме какво ще стане, мислехме си, че „армейците“ ще се хвърлят, ще ни намачкат. Но още в самото начало на второто полувреме се измъкнах от центъра и от над 30 метра прехвърлих вратаря – 3:1 и интригата приключи. Еуфорията след мача си я спомням само, останалото ми е като в мъгла.

Очаквах, че след края на първенството ще ме потърсят от „Армията“. На 99 процента бях сигурен. И си викам: „При мен всичко става обратно. Аз съм болен левскар, а ще играя в ЦСКА. Спартаклия съм, пък играх в Черно море.“ Но си останах в Добруджа. И през пролетта на „Армията“ в последния кръг от шампионата пак ги наказах (б.а.: 5:2 за ЦСКА). Забих им два гола само за една минута. Милен Петков проби и ме изведе, засякох от дузпата за 0:1. Домакините биха център, ние откраднахме топката, напреднах между трима в червено, излъгах ги и по диагонал в далечния ъгъл  - стана 0:2! Мислех си, че те трябва да са слепи да не ме видят и вземат. Но офертата на Левски ги изпревари с два дни. Разбрах се вече със „сините“ и дойдоха емисари на ЦСКА.

"Синята" приказка

Трансферът ми в Левски през август 1993-а стана изненадващо за мен, дори бях шокиран. Помислих си, че някой си прави майтап. Бях отишъл като зрител да гледам финала на турнира „Георги Аспарухов“. Една седмица преди старта на първенството. Срещна ме Георги Василев и ми каза: “Готви се, влизаш срещу Ботев (Пловдив).“ Подкосиха ми се краката, не можех да повярвам. Бях дошъл като зрител, а сега трябваше да излизам на терена. Без нито една тренировка играх. Помислих си, че сънувам, чувствах се като Алиса в Страната на чудесата.

Никой не знаеше, дори родителите ми. Мачът го даваха по телевизията. Баща ми, Бог да го прости, сяда вечерта да гледа. Когато съобщават състава на Левски, чува №11: „Георги Иванов, новото попълнение от Добруджа“. Татко само дето не припаднал пред телевизора. Ходил, гледал, пипал екрана, аз ли съм, не съм ли. Много се радвам, че поне успях да го направя щастлив, преди да почине (б.р.: разплаква се). Да ме види със синята фланелка – това беше сбъдната мечта и за него.

Аз в началото на мача бях притеснен, но още от първата минута, като ревна „синята“ публика, забравих всичко. Излизаш и играеш! Невероятен колектив. Всеки нов беше приеман добре, даваха му възможност да развие потенциала си. Най-прекрасните години от моята кариера прекарах в Левски. Попаднах в страхотен отбор, един от най-силните в историята на клуба. Моята детска мечта е изпълнена. Много вечни дербита съм печелил. Най-паметен за мен си остава голът, който вкарах през пролетта на 1995 г. при 3:0. Всички си мислеха тогава, че лесно ще ги размажем.

Беше тъкмо след великото 7:1, левскарската публика искаше нов рекорд. Мачът обаче се закучи. Малко преди почивката открих резултата. Но не знаех как да се радвам след гол. Дори ме бъзикаха. Но аз не знаех къде се намирам, пък камо ли да правя някакви циркове на терена. Знаеш ли кое ме мотивираше да излизам за победа във всеки мач? Като бях дете, плаках след всяка загуба. Сега, когато аз носех синята фланелка, си казвах: “Една победа е равна на по-малко разплакани деца.“ Знаех, че ако паднем, някъде някое дете ще плаче (б.р.: вълнува се, гласът му трепери).

Палачи на Глазгоу Рейнджърс

Шотландците бяха страхотен отбор, най-богатият клуб на Острова, имаха и английски национали. Аз дотогава не бях излизал в чужбина. Предната вечер, преди първия мач, ни закараха на „Айброкс“. Стадионът отвън прилича на замък. С Пепи Хубчев бяхме в една стая. Попитах го пред стадиона: „Нали щяхме да тренираме? Къде ни докараха да разглеждаме тука някакви музеи?“. Влязохме вътре и тренирахме. Тогава усетих, че всичко ми се получава. Много ми вървеше. Казах му на Хубчев: „Утре, ако Василев ме пусне, на тия Рейнджърс дупе да им е яко. Ще ги развинтя!“

Целият ни отбор беше стресиран в началото, поведоха ни с 2:0. Гочето ми нареди да загрявам. Знаех, че това е моят момент и нямах право да изпускам „пиленцето“. Не ми пукаше от нищо, дори се заядох с някои фенове. И наистина мачът се обърна. Центрирах за гола на Боримиров. Загубихме, но с 2:3, и шансовете за реванша останаха. След мача Василев за първи път си позволи да даде персонална оценка. Благодари ми пред всички и каза, че съм променил хода на срещата.

В София бихме Рейнджърс с 2:1 след знаменития шут на Николай Тодоров-Кайзера. Гледам го често този негов гол. Хем зная какво се е случило, и всеки път, когато той вземе топката и тръгне, целият настръхвам. Такава емоция просто не може да се опише. Най-щастливият миг в моята кариера! Половин час плаках от радост в съблекалнята като малко дете. Вальо Михов, шеф на БФС тогава, влезе да ни поздрави, прегърна ме с думите: „Браво! Така се воюва за победата.“

Наказва Динамо (Букурещ) от корнер

Много често запалянковци ми припомнят за този гол. С него бихме румънския гранд като гости с 1:0. Левски се намираше в преходен период. „Златното“ поколение беше си отишло. Очакванията бяха Динамо да ни разгроми. При тях тъкмо се бяха върнали три от големите им звезди от Италия. Даже президентът на Динамо сутринта по телевизията приканваше техните фенове да идват на стадиона, за да видят разправата с българите с 3:0 или 4:0. 

При нас по-опитни бяхме само аз, Пламен Николов, Сашо Марков и Емо Велев. Как стана голът ли? Не искам да се правя на голяма работа – стана случайно. Изпълнявах корнерите всеки път, направи ми впечатление, че домакините не слагат човек на „къса топка“ и на близката греда. Изпълних 2-3 корнера и все в ръцете на вратаря. Много се ядосвах тогава, че нашият център-нападател Петър Янков не атакува стража. Когато дойде моментът пак да бия корнер, му подвикнах: „Мини пред вратаря и я вкарай!“ Той се засили, аз вдигнах топката малко по-високо, тя ги излъга и двамата и се оплете в мрежата. Още ме побиват тръпки, като си спомня. В следващия кръг се изправихме срещу белгийския Аалст. Едва ли не всички очакваха да ги отстраним на ходом, но те ни изненадаха.

Влакчето на радостта

Няма да забравя погрома, който нанесохме над Локо (София) с 8:0 през есента на 1994 г. Аз вкарах седмия гол. Дани Боримиров даде идеята за влакчето, което направихме след последния съдийски сигнал. Цяла седмица преди дербито се настройвахме. Те бяха лидери в класирането и ни дразнеха с изказвания по медиите. Заканваха ни се. Две седмици преди мача отидохме с Илиан Илиев да гледаме Локомотив. Те биха с 4 или 5 гол разлика.

По едно време отидохме до тоалетната. Илиан ми вика: „Братле, тия, ако ги хванем, ще им сложим 5 или 6 „шайби“. Добре, ама ни чуха фенове на Локото. Като ни награбиха, едвам се измъкнахме по стълбите. За сметка на това само седмица по-късно не 4-5, а 8 гола им забихме. Спомням си едно голямо заглавие в един от спортните вестници в навечерието на дербито: „Локомотив очаква следващата си жертва“. Това заглавие беше изрязано и забито с пирон в нашата съблекалня. В продължение на седмица вися на стената. Всеки, който влезе, трябваше да го чете, наплюе и си изкаже мнението. Цяла седмица го четохме, плюхме и се заканвахме.

Счупена ключица го праща в Славия

В Славия се озовах много случайно. Боримиров се опиташе да ми уреди трансфер в Южна Корея. Подписах с корейците. Трябваше да летя за подготовката в Австралия. У нас първенството вече беше започнало. Венци Стефанов на няколко пъти вече ме беше канил в Славия. Аз му отвръщах: „Благодаря ти, бате Венци, обаче сте слаб отбор. Ще ми падне бързо формата.“ Шегувах се, защото очаквах съвсем друго нещо. Докато чаках да замина за Австралия, отидох да гледам един мач на Локо (Сф). На връщане катастрофирах. Счупих си ключицата. Трябваше 25 дни да нося шина. Обадиха ми се корейците да тръгвам, обаче аз не можех даже да мръдна от леглото. Трансферът ми пропадна. Чест му прави на г-н Стефанов, винаги ще го уважавам, че ми се обади: „Офертата ми все още важи. Идвай!“.

Думите му страшно ме мотивираха, защото аз си мислех, че вече съм приключил с футбола. Дебютирах с бялата фланелка при победата над Локомотив (Пловдив) с 2:0 на „Овча купел“. Случи се в същия ден, в който свалих превръзката. Съдбата си знае работата. Не можеш да вървиш срещу нея. По-късно имах удоволствието да се събера в Славия с моите приятели – Илиев, Стоилов, Сираков. Но Славия си е Славия. Можеше тимът тогава пак да стане шампион, притежаваше потенциал, но има тимове, които са обречени да не стават първи.

Как „белите” взеха титлата

Сезонът 1995/1996 си го спомням със смесени чувства. Славия спечели шампионската титла. Водехме с 5 точки на полусезона. Дори и „белите“ не си вярваха, че могат да ни изпреварят. В директния сблъсък с тях обаче ги изпуснахме – 1:1. Тогава Владо Иванов-Фугата ми влезе остро. Глезенът ми се поду, зверски ме болеше и трябваше да ме сменят при 1:0. Казах му на треньора Иван Кючуков да ме извади и да пусне някой, защото не бях пълноценен. Той не ме послуша. Малко по-късно Сираков изравни. Това реми се оказа фатално за нас.

Много се говори за начина, по който Славия са печелили мачовете си. Не съм бил заплашван директно по телефона от никого. Иначе имаше напрежение и слухове, но звучи несериозно някой да се опита да сплаши футболист от Левски. Няма как да стане. Да си в Левски беше все едно си министър на спорта. Никой не смееше да ти каже и гък. Съдиите обаче бяха доста стреснати. Ние сме си виновни обаче най-много за изпуснатите златни медали. Просто загубихме точки от изпадащи отбори или средняци – 1:1 с Ловеч и Ботев (Пловдив).

За прекратения финал за Купата на България мога да говоря много. Спомням си даже моментът, в който Томас Лафчис ни нареди да излизаме от игрището. Заложил съм топката за фаул, Мариян Христов е до мен и му подвикнах: „Айде, давай! Няма време.“ Бързах, защото губехме с 0:1, а до края оставаха броени минути. Мариян ми каза: „Чакай, Геш, виж какво става.“

Понеже бях с гръб към случващото се. Обърнах се, видях Томас да ръкомаха и да крещи да излизаме. Не можех просто да повярвам. Но Лафчис си е имал причини да го направи. Той е шефът, казва ти да излизаш – излизаш. После разбрах, че в ложата са го заплашвали, бил е подложен на истински терор, замеряли ли са го с какво ли не. Оттам са му „изгорели бушоните“. Отделно от това, долу – на терена, съдията Митко Митрев си правеше каквото си иска с нас. 

Милен Димитров, "Блиц"

Още по темата
SPORTAL.BG
Спортни новини
Прочетена 5892

Добави коментар ›› Коментари (6)

Led Zeppelin
(Гост)
6
отговор
26 март 2017 | 05:49

Сърцат и всеотдаен футболист,добър и много точен човек е Геша! Рейтинг: 2 0

Old Levskar
(Гост)
5
отговор
22 март 2017 | 17:03

Когато стигнах до там как Георги Василев го вкарва да играе за първи път ,как е реагирал баща му ,ми се насълзиха очите!Чорбетата никога няма да открият разликата какво е да си от Левски и Цска!70-те,80-те и 90 -те години футболистите отиваха в Левски от любов към отбора ,а в Цска от любов към парите и облагите!...Може само да се възхищаваме на Геша,на интервюто,на начина по които разказва!...Но други времена бяха-Лафчис,Желязков,Г.Василев-,морал,достоинство ,дисциплина,чест!!!Тогава беше немислими Левски да се продаде ,да продаде мач,както стана 2013 -финала за купата с Берое,продажбата на титлата на Домусчиев същата година,продаването на финала за купрата с Черно море!...Господ не прощава на предателите и продажниците!!! Рейтинг: 2 2

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

Курти
(Гост)
24 март 2017 | 18:13

Приятел, защо мислиш, че всички мачове, които сте загубили, са продадени?!?! Това е жалки оправдания! Освен това, защо смяташ, че играчите не са обичали ЦСКА?!?! Уж си зрял човек... слез на земята! Рейтинг: 3 0

АА
(Гост)
4
отговор
22 март 2017 | 12:12

Да беше се отказал по рано - да не се излагаш по терените. СМЕШКО Рейтинг: 1 4

Тодор Мустаков БАТКОВ
(Гост)
3
отговор
20 март 2017 | 17:16

Бахвауотбора ако тоя ви е легенда, мили говеда... Рейтинг: 3 9

InternetPari
(Гост)
2
отговор
20 март 2017 | 17:05

ПЕЧЕЛЕТЕ ПО 699 $ НА МЕСЕЦ. ЕДИНСТВЕНОТО КОЕТО ТРЯБВА ДА НАПРАВИТЕ Е ДА СЕ РЕ ГИСТРИРАТЕ. БЕЗ ДА ВЛАГАШ СОБСТВЕНИ СРЕДСТВА (11 ТОП САЙТА). ЗА ПОВЕЧЕ ИНФО ТУК.----------------- B G S E C U R E - P T C - S I T E - C O M Рейтинг: 0 2

xaxaxa
(Гост)
1
отговор
20 март 2017 | 16:59

каква история, какъв хъс и мотивация да победиш за левски. няма един лумпен от тия играчи сега, който да има такова отношение към отбора. сигурно само ники митов се доближава до това какви хора са нужни на левски. дано ги мотивира Рейтинг: 18 0

›› новини

›› новини

ЦСКА-София представя нов спонсор днес
21 септември 2017 | 07:58
Монтела: Началото е добро
21 септември 2017 | 06:46
Камата: Нека младите вървят по следите, които ние оставихме
Де Шилио аут за около месец
21 септември 2017 | 06:03
Министър Кралев зарадва деца, лишени от родителски грижи
21 септември 2017 | 05:21
Войн Войнов направи три промени в групата на Локомотив за мача с Марица
21 септември 2017 | 04:42
Том Думолен спечели индивидуалното бягане по часовник
21 септември 2017 | 04:00
ЦСКА-София без Дюлгеров и срещу Дунав
Победи за българите в третия ден на европейското първенство по бокс за юноши
21 септември 2017 | 03:27
Сари: Мертенс се превръща в нападател от световна класа
21 септември 2017 | 02:44

›› Булевард

Красива съдийка развява флагчето в Румъния (галерия)
20 септември 2017
По-рано този месец жена бе главен рефер на мач от германската Първа Бундеслига, но обикновено дамите съдийки получават ...
Нахакан уелсец сваля Никол с песен 20 септември 2017 | 08:28
Прекрасната муза на суперталанта Лука Дончич (галерия) 20 септември 2017 | 17:27
Рафа Надал със страхотен жест към шофьор 20 септември 2017 | 13:26

›› Волейбол

Шампионско посрещане за бронзовите медалистки (видео + галерия)
19 септември 2017
Националният отбор по волейбол за жени до 23 години бе посрещнат като шампион на аерогара "София".  Тимът се ...
Треньорът на НОВА: Смених Скримов, за да съхрани енергия! 19 септември 2017 | 16:38
Левски София ще ползва 3 зали през новия сезон 19 септември 2017 | 13:39
Атрактивни цени на билетите за Суперкупата на България 19 септември 2017 | 14:27

›› Баскетбол

Везенков: Чувствам се нормално единствено на терена (видео)
20 септември 2017
Александър Везенков бе избран от испанската Лига АСВ като едно от лицата, които да промотират започващия съвсем скоро ...
Балкан стартира участието си в Европа с категоричен успех 20 септември 2017 | 22:42
Рилски спортист с победа в Литва 20 септември 2017 | 23:07
Наваро остава в Барса завинаги 19 септември 2017 | 16:39
							
						

›› Live Scores

Всички мачове

Защо търгът за "Армията" е от стратегическо ... 18 септември 2017
Нищо сложно не се изисква. Просто е нужно държавата да следи за спазването на правилата и законите. Ако Красен Кралев изпълни обещанието си, ще си гарантира спокойно управление и ще даде ясен знак, че има политическа ...
Стефан Апостолов отговори на феновете на ... 20 септември 2017
Депутатът от ГЕРБ Стефан Апостолов е единственият футболен съдия в 44-ия парламент. Финансист по образование, той бе избран за народен представител с преференциален вот в Благоевград. 29-годишният рефер бе атакуван ...

Кой е по-добрият вратар в А група?

Определете кой е най-добрият страж в родния шампионат

Левски | Литекс | "А" Група | "Б" Групи | Национални отбори по футбол | Купа на България | Англия | Испания | Италия | Германия | Франция | Русия | Шампионска лига | Лига Европа | Мачове на живо | Класиране

Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на Агенция Спортал, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на Агенция Спортал, посочване на източника и добавяне на линк към www.sportal.bg. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.

Този уебсайт е собственост на Sportal Media Group

Sportal.bg is part of the Sportal Media Group network
ЕВРО2016 | Мобилни телефони | Бизнес новини | Лайфстайл | Woman.bg | Men Only | Новини | Shopping.bg Мобилен Портал