Да прескочиш сянката на Голямото куче

През 90-те години всичко в НБА като че ли беше по-готино. От играчите, през отборите и липсата на супертимове, та чак до прякорите на баскетболистите. Още го нямаше Краля - ЛеБрон Джеймс, а Лигата бе под контрола на Въздушния Майкъл Джордан, Денис Родман, известен като Глиста, Ръкавицата Гари Пейтън, Сър Чарлз Баркли, Адмирала Дейвид Робинсън и Пощальона Карл Малоун.

Някъде в средата на тази епоха, към която днес вече гледаме с носталгия и лек романтизъм, на сцената се появи и Голямото куче. Глен Робинсън. Милуоки го взе с първия избор в Драфта през 1994 година, когато двуметровото крило влезе при професионалистите като най-добър реализатор и играч №1 на предходния сезон в колежанското първенство, където изкара две години в Пърдю.

Изкара единадесет сезона в Асоциацията и си тръгна от нея на 32-годишна възраст, със средно 20.7 точки, 6.1 борби и 2.7 асистенции, както и с шампионско сбогуване - последната му спирка бе Сан Антонио, а в единствената си година със Спърс, за които игра едва 22 мача, вдигна над главата си трофея “Лари О’Брайън” и си гарантира шампионски пръстен и си тръгна от играта заради хронични проблеми с коленете.

По-малко от десетилиетие след края на никак нелошата кариера на Робинсън, на баскетболния хоризонт се появи друг играч със същото име. Глен Робинсън, който носеше наставката III след фамилното си име. С перфектната баскетболна физика - 198 сантиметра и 100 килограма.

Макар че при появяването си на бял свят, през януари 1994 година, шест месеца преди татко му да стане №1 в Драфта, Глен-младши, който по-късно става известен с прякора Трей, се бори за всяка глътка въздух и се вкопчва в живота с малките си ръчички. Той се ражда преждевременно, в шестия месец, като тежи едва 1.5 килограма. Толкова е мъничък, че баща му може да го държи с едната си ръка.

Дали баскетболният му талант се заражда още докато Робинсън-старши го милва с масивните си длани, или просто волята му за живот е толкова силна, че години по-късно той ще продължи да лети само нагоре така и не става ясно. Но лека-полека Трей се стабилизира и започва да води нормалното за всяко едно хлапе ежедневие, а едва тригодишен вече е влюбен в оранжевата топка.

В седми клас е висок само 167 сантиметра, а година по-късно се извисява до 185! В гимназията залага главно на физиката си, а след това не спира да развива различните аспекти на играта си и след две години в Мичиган попада в баскетболния рай, бивайки избран под №40 в Драфта от Минесота.

Един непълен сезон в Минеаполис (2014/21015) обаче е достатъчен за него и той преминава за кратко през Филаделфия, за да се озове в родния си щат Индиана. Търпеливо се бори за мястото си в ротацията на Пейсърс и през настоящия сезон - 2016/2017 записва най-добрите си цифри откъм статистика със средно 6.2 точки, 3.7 борби и 0.7 асистенции. Да, те са далеч от това, което старши прави през кариерата си, но въпреки това младши намери своето място под слънцето.

Доказа се миналия уикенд, когато бе един от двата светли лъча в тазгодишния Конкурс по забивки, част от Звездния уикенд. ДеАндре Джордан тотално разочарова, но и очакванията към него не са били кой знае колко високи, а Аарън Гордън също излетя още в първия кръг. Финалът бе битка на неособено известните, която Робинсън III спечели срещу Дерик Джоунс-младши.

Прескочи Пол Джордж и още няколко души. И излезе от сянката на Голямото куче.