Интервюто с Чичарито: Във всяка лига съм различен нападател

Сериен голов убиец последователно с екипите на Манчестър Юнайтед, Реал Мадрид, Байер (Леверкузен), както и с националния отбор на Мексико, Хавиер Ернандес остави своя отпечатък върху повечето от най-големите първенства в Европа. По-добре познат с прякора си Чичарито, в превод Грахчето, нападателят е сред най-добрите футболисти, които някога Мексико е давал на света. В интервю за FIFA.com 28-годишният стрелец говори открито и доста детайлно за тайните на своя пост на терена, който е доста по-изискващ отколкото изглежда, както и за своето минало, настояще и бъдеще в играта на клубно и международно ниво.

-         Професионален футболист сте вече десет години. Очаквахте ли в началото да имате днешната си кариера?

-         Факт е, че тя е по-добра в сравнение с всичко, което съм си мечтал някога. Моята мечта бе да играя в първата мексиканска дивизия и да вкарам гол в дебюта си. После исках да съм шампион с най-добрия клуб в Мексико и успях да осъществя и това. Представях си се като важен играч за своя клуб и за националния си отбор и накрая спечелих титлата, бях голмайстор на първенството и отидох на Мондиал 2010 в ЮАР. Удивително! Наистина удивително!

-         Освен това отидохте и в Европа…

-         Да, но преди това вкарах гол на световните финали срещу Франция – същия отбор, срещу който и дядо ми е вкарвал (б.и. – Томас Балкасар на Мондиал 1954 в Швейцария). После отидох в Манчестър Юнайтед, където спечелих две титли в Премиър Лийг и играх финал в Шампионската лига. После дойде Реал Мадрид – клуб, за който всеки би искал да играе – и вкарах победния гол в дербито с Атлетико Мадрид. Сега играя в Бундеслигата в Германия и не мога да се оплача от нищо.

-         Как е животът Ви в Германия, след като преди това играхте за два от най-големите клубове на планетата?

-         Бундеслигата винаги много ме е привличала. Това е първенство, което комбинира най-доброто от английското и испанското. Не е толкова физическо като първото или толкова атрактивно като второто, ала е смесица от двете. И трябва да кажа, че тук към мен се отнасяха и се отнасят удивително добре. Завършихме трети миналата година и макар че този сезон не започнахме толкова добре, пак сме в групата отбори, които могат да атакуват подножието на върха.

-         В тактическо отношение какви са разликите между тези лиги за нападателите?

-         И лигите, и моите отбори в тях са много различаващи се едни от други, така че се налагаше да се приспособявам. Навсякъде бях различен нападател. Например в Манчестър Юнайтед играехме 1-4-4-2 с две крила, които центрираха в наказателното поле, а от „деветката” не се очакваше да създава положения, затова станах повече реализатор. В Реал Мадрид бе напълно различно – до такава степен, че първите ми два гола дойдоха с удари извън наказателното поле, което никога не ми се бе случвало преди в Премиър Лийг. В Примера получаваш повече време да обработиш топката и имаш повече свобода да опитваш разни отигравания. Тук в Леверкузен философията на треньора е, че всички трябва да участваме в спечелването на топката обратно в наше притежание и всички трябва да даваме своя дан в създаването на положения. Добрите играчи трябва да работят върху всичките си качества, защото играеш не както ти се ще, а за отбора.

-         Напоследък минахте през голова суша. Като нападател чувствате ли напрежение в такива моменти?

-         Наистина не позволявам на това да ме тормози. Вкарвах на практика по гол на мач в продължение на десет години и както тогава не се имах за най-добрия в света, така и сега не се потискам заради продължителна суша. Онова, което най-много ми харесва, е да играя футбол. В тези последни мачове трябваше да полагам труд за отбора на други позиции и гледам на това като на процес на обучение, след който да стана по-завършен футболист – не просто реализатор, а някой, който може да отиграва, да преминава съперници, да се обръща и да прави различни неща с топката.

-         Бъдете честен – наистина ли не Ви липсва все пак усещането да сте сред голмайсторите?

-         Че кой не обича да вкарва?! Мисля, че и вратарите да ги питате, и те ще искат да забият гол или два (б.и. – смее се). А и все пак точно по този показател се оценяват нападателите. Може и да играеш лошо, но ако вкараш три гола, всички ще те поздравят. Обичам да излизам от терена с чувството, че съм дал всичко от себе си. Може и да звучи като клише, но единственото ми желание е да помогна на моя отбор. Ако вкарам и паднем, какъв е смисълът? Вижте Кристиано Роналдо, който бе обявен за Играч на годината за цялостната си игра, ала освен това спечели европейското първенство и Шампионската лига. Ако не бе сторил това, нямаше да получи подобно признание. Головете са глазурата на тортата, наградата за цялата свършена усилена работа и ако играеш добре, головете ще дойдат. Ако обаче играя зле и не вкарвам, тогава не се чувствам толкова щастлив (б.и. – смее се).

-         Разказахте ни за Вашия опит като нападател в Европа. Можете ли да ни кажете какво е чувството да водите атаката на Мексико?

-         Велико е! Нашият треньор Хуан Карлос Осорио има много авантюристичен подход към играта, обича атаката и иска от нас непрестанно да натискаме съперника назад. Тази дързост значи, че у играчите на Мексико днес има огромно доверие към селекционера и това се вижда на терена, защото ни дава голяма свобода. Осорио върши огромна подготвителна работа и така предпоставя мачове по начин, който ни позволява да се чувстваме уютно на игрището и да сме силно нападателни.

-         Оставайки на темата за Ел Триколор, отборът наскоро приключи серията си от загуби от САЩ. Това освободи ли ви от огромен психически товар?

-         Въобще не е такъв случаят. Може и да ви бъде трудно да го повярвате, ала дори не отваряме дума за подобни неща. Знаехме, че се изправяме срещу добър отбор, и то на негов терен, както и че се нуждаем от трите точки, за да направим добър старт в Хексагонал (б.и. – финалната фаза от шест тима в квалификациите за световните финали в зона КОНКАКАФ). Затова просто се съсредоточихме върху конкретния мач, а не върху всички неща, които го заобикаляха. Работихме върху тактическата, физическата и психическата страна на нещата, за да можем да спечелим един много важен мач за нас. И точно това направихме, без да се тревожим за неща извън терена.

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe