Методи Ананиев: В Египет всичко става много бавно

През новия сезон волейболният национал Методи Ананиев се впусна в ново предизвикателство. Той продължи кариерата си в египетския Гиза. 30-годишният посрещач говори пред BGvolleyball.com за живота си в Египет и до къде е стигнал с изучаването на арабския език.

С какви очаквания замина за Египет?

Пирамидите бяха единственото нещо, свързано с Египет, което знаех преди да тръгна. Имах наблюдения за нивото на волейбола, защото страната има традиции в този спорт. Националните отбори на Египет постоянно участват в световни първенства, както и на почти всички турнири, организирани от ФИВБ. Отборът ми е добър и с големи традиции. Все още нямаме загуба, така че очакванията ми се оправдават.

Лесно ли свикна с живота там?

Беше ми лесно да се климатизирам. Единствените неща, с които трябваше да свикна, бяха прахолякът и трафикът, които подхождат на този мегаполис.

А как минава един твой ден?

Обикновено нямаме тренировка сутрин, защото е изключително трудно всички играчи да се съберат. Заради огромните разстояния, понякога на някои от съотборниците ми им отнема по два часа, за да стигнат до залата. Ако все пак имаме две тренировки, първата е в 14:00 часа, а втората започва в 20:00 часа и приключва към 23:00 часа. Разбирането за сутрин и вечер в Египет е малко различно. За сутрин се приема до 14:00 часа.

Свикна ли с храната?

Храната е предимно барбекю и е страхотна. Разбира се, няма свинско месо, но то изобщо не ми липсва.

Какво те впечатлява най-много откакто си в Египет?

А какво те дразни?

Много неща ме дразнят, но гледам да не обръщам внимание. Тук в Египет, манталитетът на хората е доста различен от нашия. Навиците им също. Те гледат доста по-отвисоко на нещата.

С какво се различава техният манталитет от този на българите?

На първо място, огромната незаинтересованост към свършването на каквото и да е навреме. Всичко става изключително бавно. За тях е важно да се работи на няколко места. Няма значение обаче каква работа вършат. А в повечето случаи работата им или е наполовина свършена или въобще не е свършена. Много популярен е изразът „Ако е рекъл Господ”, който като го чуеш и знаеш, че по-вероятно е нищо да не се случи или че могат да ти свършат работата, ако не ги мързи. Не визирам абсолютно всичко, но в повечето случаи е така. Има още куп други неща, по които се различаваме, но трябва да напиша роман (смее се).

Трудно ли ти е да си сам там?

Определено ми е по-трудно без семейството ми, но професионалният спорт изисква жертви. През следващите три месеца ще ми бъде много натоварено и щеше да е хубаво семейството ми да е тук. За съжаление няма как, жена ми работи, а дъщеря ми ходи на детска градина.

Как прекарваш свободното си време?

Чета книги и играя на Плейстейшън. Нямам чак толкова много свободно време, затова винаги се възползвам да правя нещо ново и интересно. Ходя на кино или разглеждам някоя от безбройните забелжителности в Кайро.

Кой е най-близкият човек около теб в момента?

Диагоналът в отбора Реда Хейкал ми е най-близък, както и всички останали в отбора, които говорят английски. С останалите просто се разбираме малко трудно, защото арабският език е доста труден като произношение за мен.

А правиш ли опити да говориш арабски?

Правя, но е много трудно. Опитвам се да казвам по някоя дума. Първото, което научих, беше „шукран”, което означава „благодаря”.

Мая Димитрова