)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Годината е 2006-а и един от добрите български волейболисти прекратява кариерата си. Изглежда логичен край на успешен състезателен път - Ивайло Стефанов вече е на 33 години, бил е световен шампион за младежи, играл е в националния отбор на България, ставал е шампион на Австрия и Турция и е преценил, че е дошло времето да сложи точка.
Точката обаче се оказва многоточие с продължение. Защото десет години по-късно посрещачът отново играе и както винаги е устремен към върха. Защо го прави? Защото го иска и може.
"В моя случай много неща са преплетени в едно. Интересно ми е да стигам до места, за които според мен
никой не може да даде реален отговор на въпроса какво е след някаква определена възраст да играеш
как ще се чувстваш. И аз си бях казал, че прагът е 32-33 г. - и 2006 г. се отказах от волейбола. Но след малко прекъсване се върнах. Сега ми е интересно, чувствам се добре, не усещам нещо да ми тежи. Плюс това хората трябва да правят това, което най-добре умеят. А аз най-добре умея да играя волейбол - приятно ми е, свикнал съм, цял живот го правя - от 13-годишен играя волейбол", разказва Стефанов пред "Дневник".
След прекратяването на кариерата си три години стои встрани от волейбола. През 2009 г. решава да се завърне и се присъединява към ЦСКА. От тогава с червените той преминава през всякакви моменти - от върха, в който са победите срещу водещи отбори в Шампионската лига и полуфиналът в CEV Cup, до безпаричието и нищетата само две години по-късно.
Точката обаче се оказва многоточие с продължение. Защото десет години по-късно посрещачът отново играе и както винаги е устремен към върха. Защо го прави? Защото го иска и може.
"В моя случай много неща са преплетени в едно. Интересно ми е да стигам до места, за които според мен
никой не може да даде реален отговор на въпроса какво е след някаква определена възраст да играеш
как ще се чувстваш. И аз си бях казал, че прагът е 32-33 г. - и 2006 г. се отказах от волейбола. Но след малко прекъсване се върнах. Сега ми е интересно, чувствам се добре, не усещам нещо да ми тежи. Плюс това хората трябва да правят това, което най-добре умеят. А аз най-добре умея да играя волейбол - приятно ми е, свикнал съм, цял живот го правя - от 13-годишен играя волейбол", разказва Стефанов пред "Дневник".
След прекратяването на кариерата си три години стои встрани от волейбола. През 2009 г. решава да се завърне и се присъединява към ЦСКА. От тогава с червените той преминава през всякакви моменти - от върха, в който са победите срещу водещи отбори в Шампионската лига и полуфиналът в CEV Cup, до безпаричието и нищетата само две години по-късно.
Последвайте каналите ни в:
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)