Ивелина Монова цяла година се дърпала за волейбола

Продължаваме да ви представяме момичетата на волейболната Марица, които тази година донесоха толкова много емоции на Пловдив. След като дублираха титлата си, станаха първият български отбор - участник в Шампионската лига, където играха със световния клубен шампион Еджзаджъбашъ ВитрА (Истанбул) и напълниха Колодрума с над 3000 човека. През януари Жълто-сините продължават участието си във втория по сила клубен турнир - този за Купата на ЦЕВ. Следващата в списъка е Ивелина Монова.

Тя е сред най-опитните състезателки в Марица (Пловдив), част от Жълто-сините още от девойките младша възраст с един сезон прекъсване, в който играе за германския Алианц МТФ (Щутгарт). Ивелина Монова е родена на 17 януари 1986 г. в Лвов, Украйна. В корените обаче няма нищо украинско. Просто по онова време майка и и баща и са студенти в този град. Когато е на 4 години, семейството и се завръща във Враца, родния град на баща и. В началото Ивелина започва с тенис и играе доста сериозно в детските си години. Тенисът обаче е спорт, който изисква много, и постепенно други неща започват да вълнуват бъдещата волейболистка. Родителите и поставят въпроса дали ще продължи с тениса и Ивелина се отказва, когато е в шести клас. Братовчедка и обаче ходи на волейбол и редовно я кани да отиде с нея в залата. Ива се дърпа в продължение на цяла година, докато най-накрая склонява и така започва всичко. Влечението към този спорт обаче явно се дължи и на гена на майка и, която е бивша волейболистка и е учила и тренирала в спортното училище в Пловдив под ръководствотона покойния Кольо Диманов. Ивелина тръгва по нейните стъпки и следващата година също постъпва в пловдивското спортно училище. Тук живеят доста нейни роднини, така че бързо привиква и не се чувства на чуждо място. Става шампионка с Жълто-сините за девойки младша възраст, при старшата се разминава с титлата.

През сезона 2012-2013 г. играе за германския Алианц МТФ (Щутгарт) заедно с Лора Китипова и Ралица Василева. От престоя си там Ивелина пази много добри спомени. Хората са спокойни, доверчиви, никой не бърза и не те пришпорва за нищо. Можеш да си оставиш чантата на публично място - никой няма да ти я пипне, разказва Ива. Тя обаче изпитва на гърба си стриктните германски закони за движение по пътищата. Веднъж с колата влязла на забранено за няколко метра, но веднага изпратили снимка. Една грешна стъпка да направиш, всички те погват, спомня си Монова. В Щутгарт Ивелина се класира на пето място в силен шампионат с 12 отбора и играе полуфинал за купата.

Връща се в Марица и става част от шампионския период в последните две години. Междувременно минава през всички национални гарнитури, играе с успех и при жените. Има участие на Европейско и Световно първенство в Италия, печели Световното Гран При в трета дивизия в Самоков, както и силния турнир за Купа Ельцин.

- Според теб на какво се дължи успехът на проекта Марица?

- Това е много сложен въпрос. Причините са толкова много, че със сигурност ще изпусна нещо или някого. Като се започне от президента Илия Динков и се мине през цялото управление, мениджърите. Трябваше да си пречупим мозъка, че това не е нещо за един ден. Малките неща правят голямото, като например това дали сега ще отида да пия кафе или ще се прибера да си почина. Или дали ще си легна в 11 или 2 през нощта. Опитваме се да подражаваме на големите - зала, условия, правилните хора, събрани на едно място. Женският състав е около 25 души, но всъщност сме много повече.

- Сигурно ви е трудно да развивате отбора при тоталната липса на конкуренция през този сезон?

- В последния мач със Славия (София) се видя, че имаме още много да чистим и да градим. Искаме да има 20 клуба като нас в България, но това е положението. Опитваме се да компенсираме и да държим ниво с вътрешна конкуренция. Играем и много контролни срещи. И да седнем да се оплакваме - няма да променим нищо. Нито Левски (София), нито ЦСКА (София) или който и да било друг, не искат да са в това положение, но всичко опира до финанси. В една Италия или Германия всеки помага на клуба с каквото може. Има отбори с по стотина спонсори, нищо че има двама или трима, които дават основните средства. Не може един човек да се грижи за всичко и не би трябвало да е така. Друг е въпросът, че в Италия и Германия законът за спорта е съвсем различен и осигурява преференции за фирмите, които дават за спорта. Затова и там нивото е различно. А в България има много богати хора.

- Докоснахте се до това високо ниво - в мачовете срещу световния клубен шампион Еджзаджъбашъ ВитрА (Истанбул)...

- Беше огромно удоволствие, особено мачът в Колодрума. Не виждам какви претенции имат някои към залата. Няма какво да се лъжем - разликата е голяма. Иначе мачът беше много стойностен - и като разигравания, и като елементи не стояхме лошо, но малките неща дават голямата разлика.

- Какви са впечатленията ви от следващия съперник в турнира за Купата на ЦЕВ - италианския Унет Ямамай (Бусто Арсицио)?

- Не обичам да давам прогнози. Изгледали сме 5-6 мача. Този отбор си има и силни, и слаби страни. Докато в Еджзаджъбашъ няма слаби страни. Смятам, че, ако дадем всичко, можем да вземем срещата.

- Как се разтоварваш от волейбола?

- Най-добре се разтоварвам със семейството си, особено когато сме всички, може би заради ограничената ми възможност да отделям повече време на близките си. Също така обичам да чета книги - от Дан Браун до по-леки любовни романи. В музиката съм същата - от Лили Иванова до Фифти Сент. Разбира се, излизам да се разхождам, ходя на кино. Все още играя и тенис, когато мога. Но това се случва основно през лятото.

- Мислиш ли вече за семейство?

- Разбира се, кой не мисли. Но това ще стане, след като спра с волейбола.

Георги Анастасов, в. Марица