Интервюто с Жезуш: Кристиано е добре дошъл в Спортинг

Той остана на пет минути от победата на „Сантиаго Бернабеу”. Жорже Жезуш обвинява липсата на опит за това, че планът му за побеждаване на европейския шампион не завърши с успех. На косъм, по-конкретно на косъм от главата на Алваро Мората, когато доста от мадридистите по трибуните вече бяха преглътнали равенството. Сега, с още няколко мача от Шампионската лига зад гърба си, треньорът на Спортинг Лисабон се надява играчите му да не се прегънат като новаци.

-         В Лисабон пристига Реал Мадрид. Как анализирате мача?

-         Както онзи, който изиграхме в Мадрид. Ние знаем, че към момента това е най-силният отбор в света, затова и спечели ШЛ, ала Спортинг има желанието, има самочувствието и ще изиграем мача както онзи на „Бернабеу”: с много качество и самоувереност. Той е много важен за нас не само поради нуждата от точки и престиж в ШЛ, а и за да ни даде спокойствие за мястото в Лига Европа.

-         Спортинг печелеше мача на „Бернабеу”, и то с доминация, в течение на 89 минути. Какво се случи след това?

-         Трябваше ни само мъничко опит, който е задължителен за ШЛ, в последните пет минути. Играчите на Мадрид го имаха. Трябваше да изкараме по-добър резултат. Когато водиш с 0:1 89 минути, може и да не спечелиш, но не може да загубиш. Момчетата научиха много.

-         В Испания наричаме това „новобранско огъване”…

-         Да, точно това е. Това са много млади момчета, които са в процес на обучение и трупат опит капка по капка с мачовете. Имаме същата увереност, че ще направим нов голям мач като в Мадрид.

-         Президентът ви Бруну де Карвалю бе силно възмутен от съдията тогава. От разстоянието на времето Вие как виждате нещата?

-         Фаулът на Кристиано Роналдо е пример: той е много интелигентен играч, с огромен опит, и си изкара това нарушение, което се оказа решаващ момент. Когато казваме, че той е най-добрият играч на света, го казваме заради съвкупността от качества. Ние не изгубихме заради съдията, а защото нямахме опита, който е основополагащ за онези пет минути. Последните минути на мача се играят другояче.

-         Е, сега е ред на същото, но на вашия стадион. Извън очевидното – подкрепата на публиката и познатия терен – какво ви дава „Жозе Алваладе”, за да увеличи шансовете ви с поне 20% да биете Мадрид?

-         Съгласен съм, че имаме 20% по-големи шансове да бием Мадрид тук. Те са свикнали да играят пред нажежени трибуни с публика като нашата, но тази обстановка и дава самочувствие на нашите момчета. Ако искаш да изкараш добър резултат срещу Мадрид, трябва да вкарваш голове, защото те винаги вкарват. Ние имаме нагласата, че ако искаме да бием, трябва да сме отбор, който излиза без страх и завист. Трябва да се играе с много рискове и си зависим от това да не би геният на някой от играчите на Мадрид да ти съсипе целия труд.

-         Вие изучавате вманиачено всички детайли около даден мач, в това число дори температурата на терена. Тревожите ли се, че „Алваладе” ще посрещне прекалено обичливо Кристиано?

-         Не. Тази тема няма да е важна за играчите ни. Публиката трябва да иска да аплодира създалото се тук момче, обичат много специално този син на Спортинг, но само преди първия съдийски сигнал. Щом започне мачът, феновете вече няма да си спомнят за Роналдо, а само за своите играчи.

-         Каква главоблъсканица за вас: всяка година изпъкват играчи и ги губите, та трябва да градите наново. Този сезон без Жоао Марио и Ислам Слимани. Следващия може би без Желсон Мартинш, Уилям Карвалю или Руи Патрисиу...

-         Така е било винаги в живота ми като треньор. Вече ми се случи в Бенфика, вижте дори и в Мадрид сега е Николас Гайтан, играещ за Атлетико. Това е работата ми и признание за свършеното с играчите. Доволен съм, когато някой от тях напусне към европейски гранд – и защото има нужните качества, и защото за нас парите са добри.

-         Приписвате ли си част от заслугите за европейската титла на Португалия? Скелетът на отбора – Руи Патрисиу, Уилям Карвалю, Адриен Силва и Жоао Марио, бе от Ваши играчи…

-         Да, те бяха фундаментални. Заслугата е на всички. Националните отбори зависят от работата в клубовете. Юлен Лопетеги зависи от добрата работа в Мадрид, Барселона и Атлетико. Селекционерите нямат времето за тактическа, физическа и психическа работа с играчите. После Фернанду Сантуш пуска онези в най-добро състояние и се справя блестящо – извади най-доброто от всеки от представителите на Спортинг, които бяха в много силен момент. От Бенфика нямаше такъв. Може би само Ренату Саншес, но останалите бягат в чужбина и остават там. От Португалия бяха само нашите.

-         Вашият „приятел” Лопетеги… изненада ли Ви назначението му за селекционер на Испания?

-         Не, винаги съм го имал за добър треньор. Лопетеги свърши добра работа в Порто в период на две много силни години на Бенфика. Той трябваше да прави нов отбор, което сега върша и аз в Спортинг, срещу един съперник, който от години работи с едни и същи играчи.

-         Вие бихте ли искали да сте селекционер, въпреки че обичате всекидневната работа с изпипване и на последния детайл?

-         Не, поне към момента не. След години може би, но сега важна за мен е страстта от тренирането на играчите, а нея получаваш само в клуб.

-         В Испания ни впечатли гледката от клубния президент на пейката. Не се ли чувствате все едно шефът Ви стои на главата?

-         На пейката шефът съм аз! Президентът не ми е проблем там.

-         Но не говори ли по време на мач?

-         Не. Гледа само като зрител. Президентът знае какво прави, а на пейката треньорът е главата. Това не е прецедент в Португалия, преди го правеше и Пинту да Коща (б.р. – президентът на Порто). Със сигурност Бруну няма да иска след няколко години да е на пейката, той вече дойде, видя и разбра каквото искаше. Ще иска да е на трибуната. На мен въобще не ми пречи.

-         Той каза при първия мач в Мадрид, че една от мисиите му е да накара Роналдо да се оттегли в родния си клуб. Вярвате ли го?

-         Всеки треньор иска да работи с човек като Кристиано. Никога не съм имал това щастие.

-         Но направляването на съблекалня с играч като него или Лионел Меси не ограничава ли властта на треньора?

-         Естествено, че променя нещата. Манталитетът, качеството, страстта – всичко се променя за добро. Големите играчи никога не са проблем, точно напротив: отнемат ти от проблемите. Според мен Кристиано изпитва огромна страст и не бих се учудил да играе до 40 години. Впрочем сега на колко е?

-         Ще навърши 32…

-         Така както се поддържа, му остават пет години в Мадрид – тогава ще е на 37. Заради страстта си ще играе до 40, все му е тая дали банковата му сметка е напомпана. Има талант и винаги ще играе добре, докато е във физическа кондиция.

-         Спортинг върви 2-ри в Примейра лига, а миналия сезон бяхте много близо до титлата. Какви са шансовете ви сега?

-         С пет точки сме зад лидера. Ние вярваме много в нашата стойност и сме на път да надживеем логичния преходен период след загубата на няколко титуляри, по-точно четири. Новите играчи трябва да се приспособят към идеологията на клуба и на отдадеността към отбора – това не се постига за един месец. Едва сега започват да разбират културата на Спортинг.

-         А Вас кога ще Ви видим на пейка в Испания? Всяка година излиза някой кандидат да Ви измъкне от Португалия. Спекулира се, че в Атлетико Мадрид мислят за Вас като заместник на Диего Симеоне, когато реши да си тръгне…

Серхио Фернандес, „Марка”

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe