Един мъж стиска живота със зъби

Роден е на 14 май 1975 година в Айтос. Още 17-годишен започват да го викат в националните отбори.
Идва в София на 20, за да облече екипа на Славия. След година вече е в Компакт Димитровград, където изкарва 2 сезона под ръководството на Петко Маринов.

През 2000/2001 мениджърската агенцията на Лучано Капикьони "Интерперформансис" го праща в Белгия.
Дечо е един от първите българи, подписали в чужбина - с Атомикс Брюксел.

От 2001 до 2005 г. играе в Лукойл Академик. Привлечен е по настояване на Петко Маринов. Коешинов е основна фигура в отбора заедно с Тодор Стойков и Борис Стоянов, които тогава са сред най-близките му приятели. Заедно с тях Дечо става шампион в Южната конференция на ФИБА през 2002 г., печели три титли на България и три купи.

- Добро момче и отличен баскетболист - казва за него Петко Маринов, един от хората, които го познават най-добре.

Легендарният треньор преживява драмата на Дечо тежко. По ирония на съдбата преди 40 дни Петко Маринов загуби съпругата си Нели, която също страдаше от онкологично заболяване.
Коешинов напуска Лукойл през лятото на 2005 г. и подписва с Тунджа Ямбол, където треньор му е Иван Чолаков. Приключва състезателната си кариера през 2009 г., когато е на 34.
Почти веднага се впуска в треньорската професия. Води родния Черноморец, минава през кадетите до 16 г., преди да поеме жените на Нефтохимик 2010, където наследява ментора си Петко Маринов, който остава в клуба като консултант.

Именно в Бургас това лято Дечо за първи път прави гърч и припада

Правят му рентгенова снимка, която показва проблема. Хора от клуба му помагат по най-бързия начин да замине на лечение в София. По това време Дечо вече е селекционер на националния отбор за жени до 20 г. Заради здравословните си проблеми той не пътува с тима за европейското в Черна гора. Сменя го Георги Божков. Момичетата обаче правят трогателен жест към Коешинов. Строяват се в залата и с флашмоб му изпращат послание: “С вас сме, тренер! Обичаме ви!”

След химиотерапията Коешинов казва, че се чувства по-добре и започва да работи с 18-годишните девойки. Наскоро обаче той отново споделя пред познати, че не се чувства добре, а ръката му изтръпва. В момента Дечо не излиза от дома си в родния Айтос. Има лекарска забрана да шофира. Вечер минава да го види брат му Иван, който е анестезиолог.

За личния му живот се знае малко, защото никога не е бил приказлив. Жени се за дългогодишната си приятелка Златина, с която са заедно от ученическия чин. Съпругата му е нотариус в Бургас. Двамата нямат деца. Това е другата му голяма драма. Преди две години Златина забременява с близнаци след поредния опит. Ражда преждевременно, само едно от бебетата оцелява, но три-четири месеца по-късно онази с косата прибира и него.

Въпреки трагедията Дечо и Златина имат много силна връзка и остават заедно. Надеждата на всички е, че след операцията в Турция те ще продължат да се усмихват.