)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Пламен Константинов смята за гений любимата жертва на хейтърите
Той е скрит гений. Така твърди селекционерът на волейболистите Пламен Константинов, който рядко се отпуска в хвалбите. За Любо Агонцев обаче го каза. През лятото на 2015 г. Константинов повика в националния отбор 184-сантиметровия особняк от с. Баланово и хейтърите по форумите го направиха на бербат. Широката публика не беше чувала за мълчаливия разпределител на Монтана, а волейболната общественост си имаше едно наум.
"За първи път ми подхвърлиха в съблекалнята в Монтана, че ще получа повиквателна, но бях сигурен, че ме бъзикат - спомня си Агонцев. - На тази възраст и с този ръст - не беше за вярване. Нали знаете как е във волейбола, гледат се високите".
След няколко дни повиквателната наистина пристига. Първите коментари са гаднички - от
"Кой му е казал на Пламен, че този е волейболист?" до "Агонцев минава прав под мрежата, откъде го измислиха?". Започват мачовете от Световната лига. Нашите губят 0:2 от Канада и Константинов пуска Агонцев. Играта се преобразява и в крайна сметка България стига до пълен обрат с 3:2.
По време на телевизионното излъчване се вижда как капитанът Владимир Николов на няколко пъти поздравява разпределителя с "Браво бе, момче!". Любо обаче трябва да изиграе още много такива мачове, за да получи признание от красивите и високите. Минава цяла година, преди Константинов да обяви: "Агонцев притежава скрита гениалност. Понякога той търси прекалено нестандартни решения и остава неразбран от нападателите си."
Когато шестокласникът Агонцев влиза за първи път във волейболната зала в Дупница, той е много далече от мечтата за националния отбор. "Заведе ме вуйчо ми - връща лентата той. - Предишния ден ходихме до Симитли, исках да съм футболист, ама не ме приеха и решихме да опитаме във волейбола." Първият му треньор е Христо Райчев, човекът, дал път в големия волейбол на звездата Цветан Соколов. Цецо е от с. Ресилово, съсед е на Братя Галеви, а Любо е от с. Баланово, чийто най-известен жител е дългогодишният капитан на националния отбор по волейбол Борислав Кьосев. По ирония на съдбата Кьосев и Агонцев са роднини. "Моята майка е от Агонцевите. Тя и бащата на Любо са първи братовчеди, ние сме втори - близка рода сме", внася уточнение легендарният волейболист.
Любо играе в Марек до старша възраст. Не го взимат в мъжкия отбор, защото го намират за безперспективен. Нито един отбор в "А" група не проявява интерес към него и той отива във втора дивизия, в Казанлък. Остава там 4 години, но отборът свършва парите и се разпада. Агонцев заминава за Франция, играе там 7-8 месеца и се прибира. "Никой не ме потърси, нямаше къде да играя и бях решил да се отказвам от волейбола", разказва той. По същото време обаче втородивизионният Каварна си търси втори разпределител. От дума на дума треньорът Петър Дочев разбира, че има някакъв Агонцев, който пипал добре топката, но бил нисък, освен това напоследък не бил играл. Решава да го види. Само след два месеца Любо вече е основен разпределител, а с него Каварна влиза във волейболния елит за първи път в своята история.
Когато две години по-късно Дочев поема Монтана, поставя само едно условие - да вземе Любо. Оттогава джобният магьосник не е напускал отбора и града. Вече пет години. Първия сезон в Монтана дели една стая с либерото Деян Боюклиев, с когото са приятели и до днес. "Първото ми впечатление беше за скромен и много затворен човек - спомня си Боюклиев, който сега е треньор в Казанлък. - Баща му почина, а ние не разбрахме - до такава степен не изразяваше емоции. Просто помоли да отсъства от тренировката и това беше. Много по-късно стана ясно каква е причината. Иначе е страшно подреден, стаята беше като аптека. И не излизаше никъде. Ние ходехме по дискотеки, висяхме по кафенетата, той си стоеше сам." Характерът му обаче е серт. Веднъж спортният директор на Монтана влиза в съблекалнята и започва да критикува Любо след някакъв мач. Агонцев сваля анцуга, хвърля го в краката на шефа и си тръгва с думите: "Щом аз съм проблемът, считай, че няма проблем!". Връща се след два дни, но мълчи още две седмици.
Това лято той стана баща. Новината, че тихият гений има син, шокира националите. И този път почти никой не беше чул, че такова събитие предстои. Жена му Диляна също е от с. Баланово. Работи като учителка в детска градина. "Не сме правили сватба, само подписахме - признава Любо. - Диляна така искаше - без шумни тържества и без бяла рокля."
Той е скрит гений. Така твърди селекционерът на волейболистите Пламен Константинов, който рядко се отпуска в хвалбите. За Любо Агонцев обаче го каза. През лятото на 2015 г. Константинов повика в националния отбор 184-сантиметровия особняк от с. Баланово и хейтърите по форумите го направиха на бербат. Широката публика не беше чувала за мълчаливия разпределител на Монтана, а волейболната общественост си имаше едно наум.
"За първи път ми подхвърлиха в съблекалнята в Монтана, че ще получа повиквателна, но бях сигурен, че ме бъзикат - спомня си Агонцев. - На тази възраст и с този ръст - не беше за вярване. Нали знаете как е във волейбола, гледат се високите".
След няколко дни повиквателната наистина пристига. Първите коментари са гаднички - от
"Кой му е казал на Пламен, че този е волейболист?" до "Агонцев минава прав под мрежата, откъде го измислиха?". Започват мачовете от Световната лига. Нашите губят 0:2 от Канада и Константинов пуска Агонцев. Играта се преобразява и в крайна сметка България стига до пълен обрат с 3:2.
По време на телевизионното излъчване се вижда как капитанът Владимир Николов на няколко пъти поздравява разпределителя с "Браво бе, момче!". Любо обаче трябва да изиграе още много такива мачове, за да получи признание от красивите и високите. Минава цяла година, преди Константинов да обяви: "Агонцев притежава скрита гениалност. Понякога той търси прекалено нестандартни решения и остава неразбран от нападателите си."
Когато шестокласникът Агонцев влиза за първи път във волейболната зала в Дупница, той е много далече от мечтата за националния отбор. "Заведе ме вуйчо ми - връща лентата той. - Предишния ден ходихме до Симитли, исках да съм футболист, ама не ме приеха и решихме да опитаме във волейбола." Първият му треньор е Христо Райчев, човекът, дал път в големия волейбол на звездата Цветан Соколов. Цецо е от с. Ресилово, съсед е на Братя Галеви, а Любо е от с. Баланово, чийто най-известен жител е дългогодишният капитан на националния отбор по волейбол Борислав Кьосев. По ирония на съдбата Кьосев и Агонцев са роднини. "Моята майка е от Агонцевите. Тя и бащата на Любо са първи братовчеди, ние сме втори - близка рода сме", внася уточнение легендарният волейболист.
Любо играе в Марек до старша възраст. Не го взимат в мъжкия отбор, защото го намират за безперспективен. Нито един отбор в "А" група не проявява интерес към него и той отива във втора дивизия, в Казанлък. Остава там 4 години, но отборът свършва парите и се разпада. Агонцев заминава за Франция, играе там 7-8 месеца и се прибира. "Никой не ме потърси, нямаше къде да играя и бях решил да се отказвам от волейбола", разказва той. По същото време обаче втородивизионният Каварна си търси втори разпределител. От дума на дума треньорът Петър Дочев разбира, че има някакъв Агонцев, който пипал добре топката, но бил нисък, освен това напоследък не бил играл. Решава да го види. Само след два месеца Любо вече е основен разпределител, а с него Каварна влиза във волейболния елит за първи път в своята история.
Когато две години по-късно Дочев поема Монтана, поставя само едно условие - да вземе Любо. Оттогава джобният магьосник не е напускал отбора и града. Вече пет години. Първия сезон в Монтана дели една стая с либерото Деян Боюклиев, с когото са приятели и до днес. "Първото ми впечатление беше за скромен и много затворен човек - спомня си Боюклиев, който сега е треньор в Казанлък. - Баща му почина, а ние не разбрахме - до такава степен не изразяваше емоции. Просто помоли да отсъства от тренировката и това беше. Много по-късно стана ясно каква е причината. Иначе е страшно подреден, стаята беше като аптека. И не излизаше никъде. Ние ходехме по дискотеки, висяхме по кафенетата, той си стоеше сам." Характерът му обаче е серт. Веднъж спортният директор на Монтана влиза в съблекалнята и започва да критикува Любо след някакъв мач. Агонцев сваля анцуга, хвърля го в краката на шефа и си тръгва с думите: "Щом аз съм проблемът, считай, че няма проблем!". Връща се след два дни, но мълчи още две седмици.
Това лято той стана баща. Новината, че тихият гений има син, шокира националите. И този път почти никой не беше чул, че такова събитие предстои. Жена му Диляна също е от с. Баланово. Работи като учителка в детска градина. "Не сме правили сватба, само подписахме - признава Любо. - Диляна така искаше - без шумни тържества и без бяла рокля."
Последвайте каналите ни в:
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)