Прекалено рано е да се говори за титла на Ливърпул

Прекалено рано ли е да вълнуват феновете на Ливърпул от възможността за титла във Висшата лига? Трудно е те да не се увлекат от мисълта, че в края на сезона може да вдигнат трофея и да сложат край на 27-годишно чакане.

Отборът на Юрген Клоп е вълнуващ и притежава блилянта атака. Движението по терена и апетита за работа са омагьосващи, а Филипе Коутиньо се превръща в един от най-добрите футболисти в света.

Необяснимо е, че клуб от размера и статута на Ливърпул не е печелил титлата от 1990 г. Особено поради факта, че преди последния си успех "червените" станаха шампиони 11 пъти за 18 сезона.

Тогава, в славните години, мърсисайдци се присмиваха на съперниците си, които започваха да мислят за титлата през есента. "Трофеи не се печелят през ноември", бе послание, което произлезе от "Анфийлд". Сега те трябва да си спомнят за него. Имало е далеч по-силни стартове на сезона, които постепенно са се превърщали в разочарования през зимата и пролетта.

Най-близкият паралел идва от най-големият съперник на Ливърпул Манчестър Юнайтед, който е друг клуб необяснимо прекарал 26 години без титла. През 1985 г. Юнайтед стартира сезона като бърз влак. Те започнаха с 10 поредни победи и във втората седмица от ноември бяха с 13 победи и 2 равенства с преднина от 10 точки на върха на класирането.

"Червените дяволи" изглеждаха непобедими. Те бяха водени от Брайън Робсън, най-добрият английски футболист по това време, чиито бързина и агресия бяха допълнени от уменията на Гордън Страхън, а отпред Марк Хюз им даваше мощ в атака. Сутринта на 9 ноември преди мача им от 16-ия кръг един от вестниците излезе със заглавие "Дайте им я сега". Титлата изглеждаше, че ще замине за "Олд Трафорд". Този следобед Юнайтед отиде на "Хилзбъро" за мач с Шефилд Уензди и загуби с 0:1, а в края на сезона завърши на четвърто място, на 12 точки зад Ливърпул.

За колапса имаше много причини. Контузии на Робсън лишиха тима от най-добрия им играч. Те не бяха в същата форма в тежките зимни месеце и не се справиха с очакванията на медиите и феновете, които от дълго време чакаха титлата. И те трябваше да чакат още седем години преди Юнайтед да сложи край на дългия период без този трофей.

Това може да звучи като история от далечното минало, но уроците за Ливърпул са ясни. Има толкова много неща, които могат да се объркат между ноември и май, че би било глупаво да се мисли за нещо друго освен за следващите три точки.

Клоп знае това. Той вече трябва да спира разговорите за титла. Ливърпул е работа в прогрес, вдъхновяваща, вълнуваща работа, но няма съмнение, че това е отбор в преход.

Мениджърът е имаше възможността да направи само една пълна предсезонна подготовка с този състав и тя се оказа по-продуктивна, отколкото се очакваше. Клоп вече наложи принципите си сред играчите поне щом се отнася до играта в атака и вече изглажда един впечатляващ отбор.

Набезите му на трансферния пазар през лятото бяха относително консервативни, но разумни. Агресивният подход към привличането на играчи през последните сезони бе заменен от доста по-концентриран процес под контрола на 49-годишния германец.



Способността на Клоп да изгради подходящата смес от един дисбалансиран състав е забележителна. Тя е в основата на това Майкъл Едуардс да бъде повишен до новосъздадения пост на спортен директор. Едуардс е късметлия. Под ръководството на Брендън Роджърс собствениците от "Фенуей Спорст Груп" вярваха, че тяхната трансферна политика е правилна и проблемите са в управлението на ресурсите.

Клоп сякаш вече доказа това. Един от най-добрите мениджъри в света съумя да изведе до неочаквани висини играчите, които са на негово разположение. Да изведе тима до титлата обаче му трябват три или четири нови попълнения. Още едно лято на разумни покупки ще доближи мърсисайдци много до мястото, на което трябва да бъде.

За да спечели Висшата лига в Ливърпул не трябва да има контузии. Отсъствието на Коутиньо, Роберто Фирмино или Адам Лалана ще се отрази на тази атакуваща игра, която в момента оставя с пръст в устата съперниците на тима. Садио Мане също трябва да е здрав, а неговата загуба в началото на следващата година, когато ще участва на Купата на африканските нации, ще остави дупка в тима. Бързината на Мане създава съотборниците му пространства, в които те процъфтяват.



Най-големите притеснения при "червените" без съмнения са в защита. Очевидно, ако се налага Лукас Лейва да запълва позицията централен защитник, това ще е проблем. На другия полюс е Джеймс Милнър, който се представя изключително като ляв бек, като добави мисъл и лидерство към четворката в отбрана. На Лорис Кариус пък ще му трябва време да се адаптира към Висшата лига, но 23-годишният вратар би трябвало да се научи бързо. Мачове без допуснат гол ще бъдат рядкост за Ливърпул, но безмилостната атака ще обезмисли много от попаденията на съперниците.

Има много причини за оптимизъм на "Анфийлд". Революцията на Клоп е с крачки пред планираното. С този темп на развитие мениджърът ще спечели Висшата лига с Ливърпул. Може да не е този сезон, но за момента първото място в класирането е достатъчно вдъхновяващо. Дори да е само ноември.

Тони Евънс, ESPN