Тони Дечев: Тежко е да тренираш хора с наведени глави

Въпреки че Лукойл Академик вдигна суперкупата, треньорът на тима Тони Дечев не изглеждаше доволен. След края на мача с Рилски спортист той говори открито за проблемите и целите пред неговия отбор.

- Очаквахте ли мачът с Рилски спортист да се развие толкова драматично?

- Честно да ви кажа, все още не знам какво да очаквам от моя отбор. Мачът не се разви по сценария, който аз си представях. Мислех, че първото полувреме ще ни бъде по-тежко от психологическа гледна точка. Стана обратното. Ние първото полувреме играхме добре, с много висока успеваемост, а когато след почивката се получиха някои грешки, отборът се паникьоса.

- С какво си го обяснявате?

- Не е мястото пред медиите да се коментира това. Ние ще анализираме ситуацията. Иначе смятам, че мачът поне беше интересен. Не беше качествен, но пък беше интересен за публиката.

- Какви мисли ви минаха през главата, когато изгониха капитана на тима Филип Виденов от залата?

- Бях сигурен, че тази случка ще събуди отбора, и то се случи. Нищо повече. Знаех, че момчетата ще се справят. Може Филип нарочно да го е направил.

- А това прекъсване на мача заради счупеното табло повлия ли на играчите?

- Не знам (смее се). Няма как да вляза в главите на момчетата, не съм ги питал. Това е част от нашата работа и ние трябва да се справяме с подобни ситуации. За първи път се случва да играем баскетбол без табло за 24 секунди, но и това направихме. За съжаление вече, освен че няма отбори в София, няма и къде да играем баскетбол Страшно съжалявам за тази ситуация, заради хората, които бяха понапълнили залата и трябваше да изтърпят това нещо.

- Да се върнем към играта на Лукойл Академик. Колко време ви е нужно, за да изчистите грешките?

- Със сигурност имаме нужда от време, но въпросът е колко сме си купили с този мач.

- В коя зала ще играете домакинските си мачове от турнира ФИБА Европа?

- Не знам. Ако ситуацията със зала „Универсиада” продължава да бъде същата, трябва да мислим за друг вариант. Бомбардирате ме с много сложни въпроси, които изискват размисъл.

- Какви са целите в турнира?

- Съвсем нормално е да говорим за задължително преминаване на първата фаза, а защо не и на втората. В този турнир ние трябва да си поставим такава цел, каквато миналата година не сме успели да изпълним и да надградим. Аз не виждам за какво друго можем да играем в този турнир (б.р., ФИБА Европа е четвъртият по сила евротурнир). Докъде ще стигнем, зависи колкото от нас, толкова и от противниците. Всички казват, че това е най-слабият турнир, но нека да почакаме, да видим какъв баскетбол играят другите.

- Като че ли се очакваше повече от чуждите играчи, които привлякохте. С какво си обяснявате тяхното представяне?

- Ами, може да не им пасва да играят в България, може ли да знаете?! Трябва да говорим с тях, да видим кой как се чувства и какво му липсва, след като не показват това, което са показвали преди 6 месеца. Ние не сме ги взели от Луната. Гледали сме ги в други първенства и там те са играли добре. Тук не го правят и най-голямата вина е моя. Аз съм ги избирал, аз съм ги тренирал и трябва или да имаме търпение, или да се вземат кардинални решения. Това ще го решим съвсем скоро. Но след пет дни имаме мач. Не можем да ги освободим и да играем с юношите, защото Лукойл се бори винаги за победа.

- Изглеждате огорчен. Каква е причината?

- Огорчен съм заради отпадането от Шампионската лига. Иначе тази инициатива със суперкупата е много хубава, но когато е направена както трябва. Нито й е времето в момента, нито й е мястото. Има много неща, с които не съм съгласен, затова не съм щастлив. Единственото, което ме радва, е, че момчетата могат да се усмихнат и да вдигнат глави, защото спечелиха първия трофей за сезона. Много е тежко да тренираш играчи с наведени глави, които нямат усмивка, нямат настроение и знаят, че не са изпълнили една от задачите за сезона.

Мая Димитрова, "7 дни спорт"