›› Анкета

Кой е с най-голяма вина за слабите резултати на Байерн?

›› Булевард

Кой теши румънски национал (снимки)

Румънският футболист Габриел Тамаш има за какво да съжалява след последния мач на националния отбор в Лигата на нациите, но пък с такава утеха, той със сигурност бързо преживява неприятните моменти. Плътно до него ...

Виж още
Европейски футбол

Карлос Валдерама: Правя това, което ми харесва и се радвам на живота

09 октомври 2016 | 15:01 - Обновена
Карлос Валдерама: Правя това, което ми харесва и се радвам на живота
Карлос Валдерама е футболна легенда не само в родината си Колумбия, но и в целия свят. Той даде ексклузивно интервю за предаването "Код спорт" по TV+. В него той говори за най-великата игра и приятелството си с Христо Стоичков. Валдерама бе сред звездите, които взеха участие в незабравимия мач в чест на Камата "50 години номер 8".

- Кралят на Футбола Пеле Ви обяви сред стоте най-добри футболисти на миналия век, заедно със Христо Стоичков, какво означава това признание за Вас?
- За мен означава много радост, удовлетворение и гордост че представям Колумбия по този начин. Това признание от устата на Краля Пеле няма цена, наистина. Дори само тази негова оценка е достатъчна да разбереш, че си направил нещо в най-великата игра. А за мен, повярвайте, по-важното е, че съм представил възможно най-добре пред света моята страна.

- Как във времето се сприятелихте толкова много със Стоичков, който ви покани на 50-годишния си юбилей в София?
- Ааа, дори вече не помня от колко много време сме близки. Следях кариерата на Христо в отбора на България, в Барселона, после когато игра в Италия. Винаги ми е импонирал начина на игра на Христо. И неговият неповторим характер също. Във времето имахме възможността да се опознаем добре и да имаме едно страхотно приятелство. И да, благодаря на Бога за това.

- С какво се занимавате в момента?
- Сега имам футболно училище, това е моят приоритет. Правя това, което ми харесва и съм независим. Това е най-важното за мен и към това съм се стремил в живота. Често коментирам и мачовете на отбора на Колумбия за Копа Америка, на световни първенства и други големи форуми. Изобщо мога да ви призная, че се радвам на живота, това е.

- Защо след края на спортната кариера не станахте треньор, мениджър или спортен директор?
- Защото не го искам. Не желая да съм зависим от стреса във футбола. И защото сега живея щастливо. Живея така, както искам.

- Много е известен случая, в който обвинихте един съдия в корупция по време на мач и развяхте пари срещу него, какво се случи тогава? Бихте ли ни разказали?
- Имаше едно разиграване, което аз счетох, че е погрешно отсвирено и тогава реагирах по този начин. Очаквах да стане така, но въпреки това когато се случи емоциите ми удариха тавана. Да, такива неща стават понякога във футбола, но не всеки има сили да реагира като мен. Но в онзи момент реагирах така бурно, защото не можех да търпя да гледам безучастно как грубо ощетяват моя отбор.



- Как получихте прякора "Ел Пибе" (в превод на български Детето) и харесвате ли си го?
- Да, винаги съм го харесвал. Получих го от един приятел на моя баща. Татко също беше футболист навремето, а въпросният приятел беше аржентинец. Баща ми винаги ме водеше на тренировките, но един ден не ме беше взел и тогава приятелят му го попитал: "А? Къде е "Ел пибе"?". А "Ел Пибе" е обръщение към дете в Аржентина. И така тръгна. Къде е Ел Пибе, ето го Ел Пибе... И да, на мен ми харесва този прякор.

- Вие бяхте един от най-типичните и забележими плеймейкъри в най-великата игра. Смятате ли обаче, че в днешния футбол те са изчезващ вид?
- А, не. Винаги ги има и ще ги има! Във футбола постоянно се появяват важни играчи, с дефинирани марки. Без тях не може. Благодаря, че оценявате, че и аз съм бил един от тях и съм представял по добър начин моята Колумбия по такъв начин.

- На мача на Стоичков се събрахте Вие, Красимир Балъков, Георге Хаджи. Все много известни футболисти, които са играли с номер десет. Кой блести в момента на тази позиция във футбола?
- Футболът днес е по-различен. По-силов, по-схематичен и на моменти малко еднообразен. По наше време породата на футбола беше малко по-друга. И имаше шанс отборите да зависят много от играча с номер 10. И всяка страна донякъде се идентифицираше със своя номер 10. С таланта на своя плеймейкър. В настоящия момент има играчи с такова качество, но са много малко. Не искам да споменавам имена и да обидя някого. Искам да съм приятел с всички.

- Какви качества трябва да притежава един плеймейкър и кои футболисти на този пост най-много сте харесвал във вашия живот?
- Качествата са комплексни. Няма как да си номер 10 и да не си универсален. Да разбирам, че настоявате да спомена имена и... добре, ще ви кажа. Андрес Иниеста много ми импонира. Много. Притежава качества на лидер. Нищо майсторско не му е чуждо за тази ключова позиция. Сънародникът ми Хамес Родригес, също е един класически номер десет. Футболист с безспорни качества за десетка. Двамата обаче са и различни играчи като детайли в играта. Но едно е важно – и двамата са в най-големите отбори.



- Вие какво повече обичате: да вкарате гол или да подадете за гол?
- Аз винаги съм се идентифицирал с подаването на пас за гол. Паса на смъртта. Това беше моята характеристика и това е което ми харесваше най-вече във футбола. И съм щастлив, че имах възможност да играя дълго време по този начин.

- Защо един толкова голям футболист като Вас игра за съвсем кратко в Европа, във френския Монпелие и испанския Валядолид?
- Така реши съдбата. Това ми се падна от лотарията на живота... Не съжалявам. Аз се наслаждавах на престоя си в Европа. И с голямо удоволствие си спомням за кариерата си в Монпелие, където създадохме един силен отбор и хората много ме обичаха. А аз пък също много обичам тях и този отбор. Винаги го следя и поддържам контакт с президента на клуба. И ще ви призная искрено, че аз съм много благодарен на съдбата, защото каквото и да се случваше в този период, аз не спирах да изпитвам удоволствие от играта в Европа.

- Нямахте ли предложения от някои от големите грандове на европейския футбол?
- Каквото и да е имало, падна ми се да играя в Монпелие.

- Тогава разкажете за Вашата купа, която спечелихте с Монпелие?
- О, беше нещо незабравимо, един невероятен триумф, защото отборът никога не беше ликувал с трофей. Влязохме в историята на Монпелие, защото това беше един малък отбор. Един отбор от втора група влезе убедително в първа дивизия и впоследствие направи история като спечели Купата на Франция. Постепенно тимът се изкачваше нагоре и с течение на времето се видя - Монпелие става фактор в Първа дивизия. И нещо много важно - играе красиво, играе за публиката, но и печели. Аз бях част от тази приказка и по-щастлив от мен тогава беше само клубният президент, който от всичко на света най-много обичаше футбола.

- В Щатите твърдят, че Вие сте един от футболистите, които най-много са повлияли за развитието на сокъра там. Така ли е наистина?
- Да, ние имахме възможността да инициираме през 1996 г. шампионата на MLS. И да – направихме го! Доказателството се вижда сега. Това, което искахме беше сокърът да расте и ето днес вече го виждаме пораснал. Сега вече е голям. MLS има 22 отбора, а те пък имат собствени стадиони. Много фенове ходят на стадионите, така, че мисля, че допринесохме с нашата малка капка класа и ентусиазъм, за да може футболът в САЩ да се развие и да продължава да върви напред.

- Как се е променил футболът в Щатите от Ваше време и сега?
- Много голяма е промяната. Но повтарям го пак - променил се е за добро. По наше време нямахме стадиони. Арените само се наемаха мач за мач. Сега отборите вече имат собствени стадиони, конкуренцията е много по-голяма. Преди в MLS участваха 9 отбора, сега са 22 отбора. Дори само този факт е доказателство, че футболът в Съединените Щати върви нагоре.



- Феновете Ви обожават и сте разпознаваем по целия свят с Вашата колоритна прическа. Как си я избрахте?
- О, избрах я още от малък. Още като бях дете, в квартала "Пескадито". Хареса ми като любов от пръв поглед и ето все още сме заедно. Поддържам я старателно, защото ми харесва. И съм благодарен че през годините ми помага хората винаги да ме разпознават, въпреки че слязох от голямата сцена. И все пак. Едно уточнение за цялата тази история. Разпознават ме преди всичко заради начина ми на игра, който съм имал във футбола и за поведението ми като като човек, все пак! Прическата само помага всичко да стане по-лесно и естествено.

- Два пъти станахте футболист номер 1 на Южна Америка в конкуренцията на супер звезди от Бразилия и Аржентина. Как успяхте да ги победите?
- С добра игра преди всичко. Отборът на Колумбия през 1987 г. и 1993 г., когато спечелих Златната топка на Южна Америка, играеше много силно. Конкуренцията беше невъзможна. Избираше се само един от многото магьосници с топка на Латинска Америка. Но гласуването определи мен. Съдбата ме целуна! Влязох в историята на световния футбол и то два пъти. Може би като доказателство, че моят триумф не е случаен. Щастлив съм безкрайно от това признание. Защото всичко в живота отминава, но все пак, във времето за хората, които обичат футбола ще остане една информация. И в нея ще пише, че "Ел Пибе" Карлос Валдерама от Колумбия е спечелил две Златни топки на Южна Америка.

- Кои футболисти останаха след Вас в класацията?
- Бернардо Редин, също колумбиец, беше в класацията, оспорвахме си Златната топка, това беше през 1987 г. Голямо признание за страната ни. Това е важно. А през 1993 г. бяха Ечевери, Кафу, Ринкон. Вратарят на аржентинците Серхио Гойкоечеа спаси дузпа за победата на своите на финала на Копа Америка и също имаше шанс, но накрая Златната топка беше за мен.

- Споменахте Редин. Знаехте ли, че той е играл в България? Разказвал ли е за България някога? Той беше първият чужденец, играл в България.
- Да, аз знаех историята от самото начало, защото той беше мой много близък приятел. Играхме в "Кали" много време и след като си тръгнах, разбрах, че са го трансферирали в България. И за мен беше удоволствие чрез него да се запозная с вашия начин на живот. И както видях от престоя ми в София той не е преувеличавал и наистина е видял хубави неща.

- Какво Ви каза за ЦСКА, за неговия отбор тогава?
- Сподели, че е имал много хубав престой тук. Изживял е приключението по най-добрия начин, защото както казвахте е бил първият чужденец в отбора. И най-важното – свършил е работа и престоят му във вашата хубава страна му е доставил голямо удоволствие.

- Вечното съперничество между Европа и Южна Америка. Откъде идват по-добрите футболисти?
- Не знам, нямам отговор, наистина. Ние имаме таланта, а Европа има възможността да ни наема. Това е положението. Явно има причина да ни наема. И аз мисля, че южноамериканският играч идва в Европа, не само защото има много голям квалитет. Той идва и защото е различен и зрелищен. Затова и го привличат с много пари в Европа.

- Смятате ли, че съперничеството между Меси и Кристиано Роналдо е олицетворение на тази вечна битка между двата континента?
- И двамата са суперфутболисти, много класни играчи. Мога смело да ги нарека велики играчи, които аз лично гледам с огромно удоволствие през уикендите. И вкъщи например и на двамата много им се радваме. Носят ни страхотни емоции, защото и двамата правят разликата. Веднъж са гладиатори, друг път художници на терена. А тяхното съперничество ги зарежда със свръхсили. Накрая на годината идва тъжния момент за мен. За Златната топка трябва да се гласува само за един от двамата феномени. И аз лично приемам, че който от тях да спечели е било абсолютно заслужено.



- Чили спечели Копа Америка. Не е ли време и за Колумбия?
- Да, ние и сега имаме един страхотен отбор. През годините класата ни расте, ставаме все по-опасни. Надявам се селекционерът да успее да направи тима достоен да ликува с трофей. Да сме спокойни и уверени и да намерим себе си в точния момент и на точното място като чилийците. Продължавам да вярвам, че моята Колумбия има класата, характера и силата да спечели Копа Америка.

- Кой е най-паметния мач в живота Ви?
- Първият път, когато се класирахме на финали на световно първенство с моето поколение. Това беше баражът през 1989 г. срещу Израел. У дома победихме с 1:0 с гол на Усуриага. А в Тел Авив беше невероятна битка. Удържахме положението с 0:0 и се класираме за финалите на световното първенство в Италия. Това беше един незабравим момент за нас!

- А кой е най-паметният Ви гол?
- Най-паметният ми гол? О, да. Вкарах го не на кого да е, а на Рене Игита! От центъра в колумбийското класико Депортиво (Кали) - Атлетико Насионал.

- А кой треньор повлия най-много за кариерата на Карлос Валдерама?
- Хосе Пекерман. Казвам го без никакво колебание.

- А имате ли любим съотборник?
- Имам, дори са двама. Бернардо Редин и Диди Валдерама.

- Имате статуя на стадион "Едуардо Сантос" в Санта Мария. Кой Ви я направи и как се случи?
- Санта Марта е моят любим град, там съм роден. Мисля, че беше през 2003 г. Тогавашният кмет на града покани цялата общественост да гласува дали аз заслужавам да имам статуя. И въпросната общност гласува с "да" и затова я направиха. Просълзиха ме. Получих невероятно признание за цялата ми спортна кариера и за прославата на моя град Санта Марта, и на квартала ми "Пескадито".

- Христо Стоичков е Ваш приятел, имате ли други спомени и впечатления от българския футбол?
- Да, ние колумбийците много следяхме българския отбор, когато бяхме на Световното първенство в САЩ през 1994 г. и когато вие пък бяхте много близо да стигнете до финала. И да, там Христо беше най-важна фигура като водач на едни смели негови приятели. И да ви кажа честно – в Колумбия много го обичат! Наясно са какво Христо направи в световния футбол, в славната Барселона. Той спечели и Златната топка след паметни мачове, които сме гледали. Знаем неговата велика кариера и се радваме, че той осъществи мечтите си и прослави България. Пожелах му на неговата 50-годишнина здраве и благополучие! Да продължава напред и да не се променя. И чак като стигне до 80 години, тогава да намалява оборотите и емоциите! Ако може!

Още по темата
SPORTAL.BG
Спортни новини
Прочетена 2707

Добави коментар ›› Коментари (1)

СИГУРНИ МАЧ0ВЕ >>>>
(Гост)
1
отговор
09 октомври 2016 | 20:19

PROGNOZITE1X2. C0M >> ВИЖТЕ ТОП 10 НА НАЙ-ЗАЛAГAHИTE МAЧ0BE ВСЕКИ ДЕН !!!! Рейтинг: 0 0


							
						

›› Live Scores

Календар

calendar_icon
календар затвори

Всички мачове

Как адвокатите на CR7 се оправят с бедствието 10 октомври 2018
Те го наричат „хлапето”. А то – името му е Кристиано Роналдо, има проблем в резултат на ваканция в Лас Вегас, прекарана в скъп апартамент в тузарския хотел „Палмс Плейс”. През лятото на ...
Ашли Йънг: Стилиян Петров би бил успешен треньор 07 октомври 2018
Ашли Йънг, универсалното крило на Манчестър Юнайтед и на английския национален отбор, даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Наложи се в "Театъра на мечтите" още по времето на великия ...

Левски | ЦСКА | Лудогорец | Първа лига | Втора лига | Национални отбори по футбол | Купа на България | Англия | Испания | Италия | Германия | Франция | Русия | Шампионска лига | Лига Европа | Мачове на живо | Волейбол | Тенис | Формула 1 | Баскетбол

Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на Агенция Спортал, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на Агенция Спортал, посочване на източника и добавяне на линк към www.sportal.bg. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.

Този уебсайт е собственост на Sportal Media Group

Sportal.bg is part of the Sportal Media Group network
ЕВРО2016 | Мобилни телефони | Бизнес новини | Лайфстайл | Woman.bg | Men Only | Новини | Shopping.bg Мобилен Портал

Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?