Тафарел: Ако знаехме, че Дилма Русеф има български корени, отдавна да сме ви я върнали

Един от най-великите вратари в историята на футбола Клаудио Тафарел даде ексклузивно интервю за предаването "Код спорт" по TV+. Световният шампион от Мондиал'94 сега работи като треньор на вратарите в Галатасарай в националния отбор на Бразилия.

- Сеньор Тафарел, какво е да имаш 115 мача за националния отбор на Бразилия?
- Големите играчи винаги оставят следа в бразилския национален отбор. Моите 115 мача ...Това е една дълга история. А сега със завръщането ми като треньор на вратарите в "селесао“ историята продължава...

- Кой от тях е най-паметният ви двубой?
- Има няколко мача от моята кариера, които наистина изпъкват. Започваме със световното в САЩ през 94-а година. Първата ми купа решена след дузпи. 24 години не бяхме печелили световното и да го спечелим точно с дузпи... Това направи финала с Италия най-големия в моя живот.

- Имало ли е нападател, от който сте се страхувал?
- Страх не. Никога, но респект – да. Да знаеш, че трябва да бъдеш постоянно нащрек. Така беше с Марадона. Беше невероятен на терена. Абсолютно всичко можеше да се случи, когато той е в игра. Затова бях много внимателен. Знаех, че дори да мигна с едното око може да бъде фатално за отбора ми.

- Кое е спасяването на живота ви?
- Няколко са в моята дълга кариера. Едно от тези спасявания беше в Галатасарай. Във финала за купата на УЕФА срещу Арсенал. Страхотен удар с глава на Тиери Анри. Спасяването беше не само красиво, но и важно. Донесе ни купата, а освен това и беше най-силното, което съм правил.

- Твърди се, че Бразилия има страхотни нападатели, но не толкова добри вратари. Вие изключение ли сте?
- Това е някакво оправдание. Всяко поколение има добри вратари. Да, истина е, че Бразилия е фабрика за нападатели и въобще за добри играчи. Един вратар трудно става звезда. Всъщност, това не е и някаква самоцел. В момента по-важното е, че школата за вратари на Бразилия е във възход. Имаме подобрение и неслучайно на последните световни първенства се виждат класни бразилски вратари.

- Станахте световен шампион в Щатите, а това първенство е голямата гордост на България. Помните ли нашия отбор от 1994-а?
- Разбира се! Как да не си спомням! Играхте много добре. Загубихте от Италия и те дойдоха на финала срещу нас. Какво ли щеше да стане, ако ги бяхте победили и бяхме играли срещу вас? Отборът ви на това световно написа история. Играхте главна роля. С повече късмет можехте да играете и на финала.

- Гледахте ли мачове на България по време на турнира?
- Да, с Италия – хубав мач. Много ме впечатли как играете с бързина и въобще като отбор. Но на световно първенство е така. Важни са всички детайли. Изпускаш нещо малко и оставаш извън играта, изпускаш финала и плачеш.

- Спомняте ли си за двубои срещу българи?
- Играли сме със сигурност с националните отбори не помня кога обаче. Не си спомням. Виж спомням си как гостувахме в София с Парма в мач за купата на УЕФА. Тогава ме придружаваше жена ми. Много ни хареса София. Спомням си един много красив площад в центъра на града.

- Става въпрос за мачовете с ЦСКА. Бяхте елиминирани с гол в последната секунда.
- Браво, подсказахте ми, точно този мач е. Загубили сме? С гол в последната минута! Стар съм и не помня (смее се).

- Кои дузпи бяха по-трудни - срещу Италия на финала в Щатите или срещу Холандия на полуфинала на мондиала във Франция през 98-ма?
- В Щатите, определено. Беше за първи път да пазя дузпи и то на финал. Стресът е огромен. А 98-ма година не беше финал, а полуфинал. Чувствах се по-спокоен, защото имах вече опит. Но да ви призная - през 98-ма спасяванията ми бяха по-хубави.

- Много се говори за мистерията около Феномена Роналдо на финала на световното във Франция. След 18 години бихте ли разкрили какво се случи тогава?
- Винаги ще има съмнения. И въпроси от типа "Как точно преди финала?". А да ви призная той просто наистина се почувства зле. Няма мистерии и конспирации. На всеки може да се случи, нали? Случи се в много важен момент и предизвика голям шум. Световно първенство, финал! И хората не повярваха. И търсиха и други причини, но истината беше такава, каквато ви я казвам.

- Когато някой каже днес Роналдо, почти всеки споменава Кристиано. Но вие играхте с Феномена? Кой от двамата е по-добрият?
- Феномено! Кристиано днес е сред най-добрите в света. Само вижте каква статистика има. Вкарва много голове, във всеки мач, физически е много по-добър. Но нашия, бразилския Феномено, ползваше повече техника, играеше по-красиво. Кристиано обаче е по-ефективен. Излиза и вкарва 4 гола и това е.

- А какво бихте казали за Ромарио?
- Ромарио е много близо до споменатите двама идоли. Малко луда глава. Все търсеше как да привлече вниманието, но беше наистина мега играч.



- Вие сте майстор на финалите. Разкажете ни за спечелената КНК с Парма и за триумфа в турнира за Купата на УЕФА срещу Арсенал? Помните ли на кого хванахте дузпа тогава?
- На митичния "Уембли“... Много беше тежко за мен в този период. Тогава не играех редовно в Парма. Бях четвърти чужденец и имаше закон, който не позволяваше да играят повече от трима. Но имам добри спомени. Въпреки, че бях само в групата за мача.

- А за триумфа над Арсенал?
- Историческа победа за Галатасарай! Имахме не само страшен отбор като колектив, но и много футболисти от суперкласа като единици - Хаджи, Попеску, Хакан Шукур и други големи турски и чужди играчи. И така неслучайно успехите дойдоха.

- Имало ли е случай да загубите мач при изпълнение на дузпи?
- Да, за съжаление през 1995 г. загубихме Копа Америка от Уругвай след дузпи. Но е нормално да се говори повече за победите, отколкото за загубите.

- Превърнахте се в жива легенда на Галатасарай. Бихте ли ни представили какво глобално представлява този клуб?
- Когато дойдох в началото и ми казаха, че има отбор, който иска да ме вземе... Попитах: "Турция има ли добър футбол?“. И се оказа, че има! Страхотни клубове с отлична  организация и скъпи покупки на звезди за вдигане на нивото на местната лига. Добре се живее тук. Особено в Истанбул, който е страхотен град. Турците са много гостоприемни, а феновете - невероятни. Съвкупност от много компоненти, които в крайна сметка карат всеки, който дойде да играе тук, да се чувства добре.

- Спечелихте Купата на носителите на купи и Купата на УЕФА, световната титла, Копа Америка. Липсва ли ви, че не триумфирахте и в Шампионска лига?
- Трудно можеше да я спечеля с Галатасарай. В Лигата на богатите има суперотбори, които отдавна са в най-високото ниво. Вижте само кой играе на полуфиналите тази година? Много класни отбори. Ние в Галатасарай по-скоро се целим в УЕФА.

- Кой е най-добрият съотборник, който сте имал - Ромарио, Роналдо, Георге Хаджи?
- Най-много играх с Ромарио, но не станахме приятели. С много различни характери сме. Аз съм спокоен, а той луда глава. С Феномено също играхме доста, но все пак той си беше Феномено и той беше моя човек. С Хаджи беше различно. Три години заедно. Допаднахме си като характери. На терена той беше много нервен, но извън него беше спокоен тип. Приятел, брат. Той беше най-добрият ми приятел в Галатасарай.

- Каква е разликата между това да сте вратар и да сте треньор на вратари?
- Когато си треньор, мислиш за другите. Когато си играч, мислиш за себе си, подготвяш се и трябва да се представиш добре. Като треньор си по-спокоен. Нямаш притесненията на терена. Трябва да се стремиш да поддържаш вратаря си във форма, но нищо повече не зависи от теб.

- Кой е вашият идол при вратарите?
- Дасаев. Голям руски вратар. Много ми харесваше стила му. Студен, спокоен. Не се хвърляше без причина. Много ми допадаше и съм се опитвал да го следвам.

- Германецът Мануел Нойер с неговите маркови излизания до центъра на терена не е ли нещо като революционер при вратарите?
- Може да се каже, да. Отличен вратар с много силен характер. Надежден за отбора. Много добре играе с краката, което сега много се търси в нашия бранш. Освен всичко и добър модел за подражание като поведение.

- За кратко бяхте и старши треньор на Галатасарай. Имате ли амбиция вие да бъдете на тази позиция за постоянно?
- Засега - не. Искам да продължа работата с вратарите. В бъдеще може да завърша школа за старши треньор и да взема лиценз. Но това е проект. Да се подготвя и ако клубът има нужда да съм наличен.

- Кой е най-добрият треньор, с когото сте работил?
- Бразилецът Карлос Алберто Парейра. Изключително интелигентен. Велик. С него станахме шампиони през 1994-а. Има наистина уникален поглед върху играта.

- В момента сте треньор и в щаба на националния отбор на Бразилия. Звучи еретично, но "селесао“ може да пропусне финалите на световното. Какво се случва с най-големия отбор на планетата?
- Върви трудна борба за класиране. Както в почти всички квалификации напоследък. Не може да мислим, че само с името ни ще стигнем до финалите на световното. Преди реално се конкурирахме само Бразилия и Аржентина, но сега всички са на ниво. Уругвай, Парагвай, Чили, Еквадор... И вече не може само с име – трябва да се излезе на терена и да се играе много добре.

- Как преживяхте загубата с 1:7 от Германия в Белу Оризонте на световното във вашата родина?
- Невиждан провал за нас като бразилци. Огромен провал, но може би се случи и за добро. За да разберем, макар и болезнено, че не е достатъчно само името, за да побеждаваш. Трябва борба, трябва игра и много сериозна подготовка.

- Турция, Белгия, Франция - терористите уплашиха истински света! Искаха да ударят и "Стад де Франс". Какво е посланието на футболните хора към тях?
- Много е трудно да говоря за това. Не знам и какво послание да отправим. Ситуацията е сложна – политика, териториални интереси и други подобни... Странно е, че тези неща още съществуват. Посланието е, че трябва да се продължава напред и да се работи за изкореняване на това зло.

- Знаете ли, че президентът на Бразилия г-жа Дилма Русеф има български корени?
- Не знаех. Това е ново за мен. Ако знаехме, отдавна да сме я пратили обратно при вас! Тя работи много слабо за Бразилия.

- Участвате в благотворителна организация и имате 15 доведени деца. Как се гледат толкова много малчугани?
- Да, имам в Африка. Ние в моето семейство сме добре. Имаме работа,  имаме и късмет да имаме такъв живот. А те го нямат и затова имат нужда от нас. И да им помогнем е наше задължение. И аз се опитвам да го правя от сърце и душа.