Дневникът на Боян Петров: Защо не успя първата атака на Анапурна

Неочаквано силният вятър е причината Боян Петров (на снимката със Сану шерпа, най-силния от шерпите на корейската експедиция в Лагер 4) и останалите алпинисти да се върнат от височина 7800 метра без успешно изкачване на връх Анапурна (8091 м).

Петров и останалите се надяваха на 16 април да има прозорец от хубаво време с вятър до 50 км/ч, но са били изненадани от студа и прекалено силният вятър.

"От постоянния вятър, който духаше само от запад започна да ми мръзне цялата дясна страна. Колкото и да бързах, започнах да се преохлаждам. Настигнах групата и разбрах, че се колебаят дали да продължат, защото имаха само около 200 метра въже. Вятърът беше станал доста силен (70-90 км/ч) и отвяваше и най-решителните мисли да продължаваме", написа той в четвъртата част от дневника си.

"Последен поех надолу и след 200 метра по-надолу осъзнах, че сме били на около 800 метра хоризонтално от върха и на около 200 метра по-ниско. С изгрева на слънцето вятърът даже започна да се засилва и потвърди решението да слизаме", описва Боян Петров.



        Палатката ми в лагер 4 (7000 м) се намира под малък леден праг.

Въпреки неуспешната атака, алпинистите се готвят за нов опит, ако се отвори втора възможност. Засега прогнозите за добро време са на 24-25 април. Тази седмица обаче надежда няма, така че те ще използват възможността да се възстановят.

"Анапурна се оказа сериозен противник и няма да се даде толкова лесно. Борба ще има със сигурност", написа той.

Дневникът на Боян Петров

12 април: Денят, в който започнах първата си атака на Анапурна. Рано сутринта закусих в базовия лагер и на изпроводяк руснаците ми пожелаха "Спокойно и без фанатизма". За по-малко от шест часа се качих без проблеми до лагер 2.

13 април: Рано сутринта продължих нагоре към лагер 3 и успях да изпреваря шестима шерпи и да пристигна в лагера точно преди да завали следобедният сняг. Мястото е отвратително, защото се намира в една голяма цепнатина, вятърът се завихря много силно и постоянно имаш чувството, че ще отлетиш след някой от поривите. В късния следобед започна гръмотевична буря, а в улея до лагера ни непрекъснато се изсипваха лавини. Преди лягане изринах около половин кубик сняг, който се беше натрупал около палатката. Температура в 20 ч. беше -17.3 градуса.



                                 Участък от трасето към лагер 4

14 април: Преходът от лагер 3 до лагер 4 го изминах за 6.30 ч. В горната част на маршрута, шерпите с които се движех спряха, защото никой от тях не искаше да изведе един четириметров надвесен леден праг. Дадоха ми две хубави сечива, огледах обстановката и реших как ще действам. Ледът беше "захаросан" и нямаше да ме издържи, ако падна. Забих сечивата (държаха добре, защото се забиваха докрай), завъртях клин, качих още два метра, втори клин и излязох над ръба. Отгоре забих два фирнови клина, осигурих се и извиках останалите. Издърпахме раниците и продължихме да разбиваме нагоре. След около час стигнахме до щурмовия лагер 4 на 7000 метра височина. Силно наклонен терен, но беше защитен от три метра висок серак. За около 45 минути си изкопах площадка и закрепих малката си палатка. Шерпите оставиха бутилки с кислород и въжета и тръгнаха да слизат към лагер 3. Вече беше -15 градуса и целият треперих около час докато подредя всичко и почна да правя нещо за пиене. Успях да пия само бульон и заспах при -18,8 градуса. Дълъг, уморителен ден.



Ако си оставиш палатката опъната в лагер 3, почти сигурно е, че следващия път ще си я намериш напълно срутена от сняг и лед.

15 април: Днес реших да почивам и да изчакам останалите. Към 13 ч. дойдоха поне десетина човека. Водещият шерпа Норбу дойде при мен и каза, че трябва да фиксирам 200 метра въже, след което той щял да продължи с поне още 200 метра. Колебаех се дали да се включа в тази задача, но се чувствах добре отпочинал и поисках да ми дадат фирнови клиновете и въже. Над лагера следваше 30 метра 70-градусов склон, отвесно прагче два метра и нагоре продължаваше 60-градусов склон от захаросан лед. За около 40 минути успях да изведа и фиксирам около 150 метра въже. Спуснах се на рапел до лагера, Норбу се набра със самохват до най-високата ми точка и положи още около 300 метра по доста по-лесен терен. Постепенно лагерът се напълни, изградиха се още три палатки и се уговорихме, че утре ще атакуваме независимо от прогнозата за по-силни от днешните ветрове. По-късно разбрах, че испанците бяха получили прогноза, че ветровете утре ще са над 60 км/ч и от лагер 2 си бяха слезнали в базовия лагер.

16 април: Нямаше много спане, а по-скоро придремване. Всички, които бяха дошли днес един по един сложиха кислородните маски и се изнизаха нагоре между 22.30 и 23.30. Аз бях сигурен, че съм по-бърз от тях и започнах да се оправям към 00.30 ч. Бавни и мъчителни са всички сутрешни приготовления. Студено е (-24 градуса), всяко докосване до плата на палатката причинява снеговалеж от конденз върху теб, обуването на втвърдените обувки изисква напрягане, а слагането на котките без да пробиеш дъното на палатката си е направо изкуство.



                                        Ледено катерене над лагер 2

Тръгнах нагоре в 1.30 ч. Студено, но не чак толкова. Луната беше залязла и се движех само на челник. Набирах височина доста бързо. Някъде след около 40 минути засякох германеца Йост и унгареца Дейвид, които се връщаха. Бяха преценили, че се движат прекалено бавно, стигнали до 7300 м и бяха решили, че няма да успеят с тази скорост. Аз продължих с равномерно бързо темпо, видях челниците на групата, която водеше и се устремих към тях. Направи ми впечатление, че доста често спираха за по 10-20 минути и се сетих, че явно фиксират въжета и това налага да се изчакват. Забавих малко темпото, защото не исках да ги настигна и да се налага и аз да чакам. Тъй като се движех в пълна тъмнина нямах никаква идея къде съм.

Към 5 часа започна да се развиделява и видях, че съм близо до скали. От постоянния вятър, който духаше само от запад започна да ми мръзне цялата дясна страна. Колкото и да бързах, започнах да се преохлаждам. Настигнах групата и разбрах, че се колебаят дали да продължат, защото имаха само около 200 метра въже. Вятърът беше станал доста силен (70-90 км/ч) и отвяваше и най-решителните мисли да продължаваме. Последен поех надолу и след 200 метра по-надолу осъзнах, че сме били на около 800 метра хоризонтално от върха и на около 200 метра по-ниско.



                  Групата се завръща в лагер 4 след неуспешния опит на 16 април.

Прочети повече на Dnevnik.bg