Мартин Чой: Победата е като наркотик, пристрастяваш се

„Победата е като наркотик, пристрастяваш се - казва Мартин Чой, който в колекцията си има 24 титли - от първенства на България, от шампионат на Стария континент и на Източна Европа по мотоциклетизъм на писта. - Не омръзва, а те кара да ставаш все по-добър и по-бърз.”

Наскоро той стана първият наш пилот в дисциплината, карал в едно от най-трудните състезания - „24 часа на Льо Ман”.

„Това беше една сбъдната мечта - да се докосна и да намеря място в световния елит”, признава 32-годишният състезател, който във Франция кара за отбора на БМВ.

Българинът разкрива, че на 30-ата минута след старта тимът понесъл най-големия удар - един от тримата пилоти - словенецът Прошеник, получава тежка контузия и отпада от надпреварата. Отборът е на последното 57-о място. Така изходът на състезанието е в ръцете на останалите двама.

„В началото бяхме със свежи сили, ентусиазирани и не обръщахме внимание на този факт - споделя шампионът. - Но получихме указания от бокса, че трябва да завършим. С австрийския ми съотборник Реш дадохме всичко от себе си - често се редувахме на пистата и по-малко почивахме.”

Силите на Реш обаче не стигат и след полунощ той прекратява участието си. Така отборната кауза е поверена на единствения останал състезател - Мартин Чой. За да изпълни мисията той максимално намалява времето за почивка за сметка на карането. След 13-ия час воденият от него тим вече е 44-ти, а след още няколко часа със сетни сили успява и да финишира.

„Проблем със съня изобщо не сме имали, защото адреналинът и напрежението не ти позволяват”, казва Чой за 24-часовото състезание, в което по регламент всеки от тримата пилоти кара по 60 минути, а почивката е 2 часа, докато съотборниците извъртят своите обиколки.

Страстта към моторите Чой наследява от баща си Гинам, голям почитател на бензиновия спорт, но мечтата му да стане състезател не се сбъдва. Затова е амбициран да види сина си пилот от най-висок ранг. Още на 6-годишна възраст той качва малчугана на мотоциклет и му дава първите уроци. А след още 7 г. идва и първото състезание за Мартин - републиканското на Околовръстното шосе на София, за което разбира случайно. Но Гинам решава да пробва уменията на сина си.

„Бях с едно моторче 125 кубика, с което се учех да карам по кварталните улици - спомня си Мартин, в чиито вени тече южнокорейска кръв по бащина линия. - Изобщо не бях тренирал, нямах екипировка. Но баща ми успя да намери кожени ръкавици, каска... И така стартирах. За мое голямо разочарование останах последен. Тогава му казах, че повече никога не искам да се състезавам.”

Това обаче още повече амбицира Гинам. Купува на сина си голям мотоциклет 600 кубика и пълна професионална екипировка. А резултатите не закъсняват. Още на следващата година Мартин става първи на републиканското в Долна Митрополия.

„С баща ми имаме много силна връзка - разкрива пилотът. - Разбира ме се само с поглед. Винаги знае какъв е проблемът и какво трябва да коригирам в карането си. Той ми е личен треньор и до днес.”

Шампионът признава, че през годините невинаги е бил съгласен с ограниченията, които му налага Гинам. Особено в тийнейджърска възраст, когато тренировките и училището са били повече за сметка на развлеченията. Но като поотраства, започва да оценява направеното от баща си, който влага в него и много лични средства.

„С майка ми Зоя също имаме много силна връзка - казва пилотът на „Еко рейсинг тийм”. - Изцяло ме подкрепя в това, което правя. Знам, че се притеснява за мен, но не го показва. Затова след всяка тренировка винаги й се обаждам да й кажа, че съм добре.”

Но най-страстният фен на Мартин е неговата 6-годишна дъщеря Киара, която е наследила адреналина от баща си. Още на 3 г. малката принцеса се научава да кара скутер, и то с лекота. Таткото обаче засега я държи далеч от моторите, като й избира по-женствено занимание - спортна гимнастика, която доста й се удава.

Въпреки че е завършил банково дело, Чой засега няма намерение да сменя професионалните си увлечения. Напротив, сред мириса на бензин се чувства най-добре. А най-голям комфорт изпитва на пистата „Серес” в Гърция, където тренира най-често. Там сякаш е у дома си. Именно на „Серес” пилотът провежда и часове по безопасно шофиране от кампанията „Обади се, като стигнеш!” на бензиностанции „Еко”.

„Все повече хора проявяват интерес към школата - казва Мартин. - Именно пистата е мястото за всеки, който иска да се състезава, а не пътят. И това е първото нещо, за което говорим. Самият аз съм шофьор, спазвам всички правила - не карам бързо, но динамично. Все пак адреналинът е в кръвта ми.”

Независимо че сбъдна поредната си мечта - да кара в световния шампионат, и интересът към него е огромен, Чой не смята да продължава кариерата си в чужбина. И то в държави, където моторният спорт е на голяма почит.

„В България се чувствам най-добре - казва шампионът. - Още повече че в момента зад гърба ми стоят мощни компании като „Армеец”, „България еър”... С тях имам професионални договори, които ми позволяват да се готвя и да участвам на състезания от най-високо ниво.”

И още през следващата седмица Чой ще се пусне на поредното предизвикателство - първия старт за сезона от източноевропейския шампионат в Серес. Успех!

"Труд"