Рони О'Съливан пред Sportal.bg: Не всичко е толкова мрачно, алчен съм за победи

31 март 2016 | 07:36
7999
0

Никой не се съмнява в таланта му, никой не поставя под въпрос уменията му около зеленото сукно, никой не се изненадва от на моменти непредсказуемите му действия. Именно това обаче е в основата на харизмата му, защото той е Рони О'Съливан и е големият магнит за феновете. Дори тези, които не се интересуват особено много от снукър, са чували за 40-годишния англичанин и за скоростния му стил на игра. Защото той е Ракетата и прави максимум за рекордните 5 минути и 20 секудни. Защото той може да си позволи да отсъства от професионалния снукър цяла година, след което да се завърне и да стане световен шампион.

Броени дни преди началото на първенството на планетата в шефилдския театър "Крусибъл" Рони О'Съливан даде специално интервю за Sportal.bg. В добро настроение, с желание за разговор и доста непринуден Гения от Чигуел коментира теми, свързани с кариерата, живота и съперниците. Какви промени са настъпили в личностен план за него, защо някои възприемат образа му за противоречив, удовлетворен ли е от постигнатото в кариерата си и кое го прави алчен? Кой е мачът, който никога няма да забрави, как гледа на бъдещето на спорта и на евентуалното ново лице на снукъра, което да го замени. Ракетата говори без притеснение и за големия скандал с участието на Джон Хигинс през 2010 година, както и за допинг събитията в света на спорта през последните месеци. Щастлив ли е днес Рони О'Съливан? Всички тези въпрос намират своите отговори и доукрасяват доста наситения образ на петкратния световен шампион.

- Здравей, Рони! Радвам се, че мога да говоря с теб. Имаш поздрави от всички в България.
- Благодаря, поздрави и от мен на всички приятели в България.

- Пропусна The Players Championship, a сега не участваш и на Откритото първенство на Китай, което се излъчва в ефира на "Евроспорт". Как ти се струва конкуренцията отстрани, имайки предвид, че не играеш?
- Конкуренцията сега е много голяма. За да спечелиш който и да е турнир, нивото ти на игра трябва да е много, много високо. Трябва да си на върха на възможностите си. Старая се да гледам някои мачове, но когато не съм част от турнира, се занимавам с други неща. Концентрирал съм се върху собствената си подготовка за световното първенство в Шефилд.

- Направи два максимални брейка в рамките на само седмица в демонстративни срещи (б. а. в Лестър и Копенхаген), но умишлено не реализира 147 на Откритото първенство на Уелс. Кога взимаш решението сам за себе си дали да направиш максималния брейк, или да не го направиш?
- В Уелс взех това решение на 12-ата червена. Тогава прецених, че ще направя 146. Можех да реализирам този максимум, но не го сторих и може би беше грешка.

- Как се справяш с безсънието, за което си споменавал. Още ли имаш проблем с липсата на сън?
- Определено имам проблем с това. Имам своите добри моменти и лоши такива. Мога да кажа, че липсата на сън оказва влияние. Все пак човек се учи да живее и с това. Ако успея да си легна много рано - около 22:30 часа, всичко е наред и мога да издържам. Забавя ли се обаче и легна ли в 1 часа през нощта, на следващия ден ми е много трудно. Оказва се, че най-важното е да легна максимално рано, за да мога да издържа.

- През миналата година в интервю ти заяви, че не искаш да си водещата фигура в снукъра и че не искаш да си лицето на спорта. Когато беше в София през ноември, те попитах има ли състезател, който може да те замести в тази твоя роля. Отговорът ти беше отрицателен. Към днешна дата това променило ли се е, има ли кой да заеме мястото ти?

- Мисля, че на теория има възможност това да се случи и някой да доминира в снукъра. Струва ми се обаче, че липсва човек, който да е видимо по-добър от останалите, да ги превъзхожда без каквото и да е съмнение. Да, има силни играчи, но всеки един е способен да победи останалите във всеки един момент. Не мисля, че някой може да доминира в спорта така, както го правеше Стивън Хендри, Джон Хигинс или дори самият аз.

- Значи не виждаш потенциалното ново лице на снукъра?

- Не. Няма такъв човек. Има добри момчета - Джъд Тръмп е такъв. Той притежава изключителен талант. Фантастичен е и изпълнява удари, които никой друг не може. Дали обаче той някога ще може да спечели няколко световни титли, това предстои да бъде видяно. Мога да кажа, че лично за мен той е един от тези, които наистина гледам с удоволствие. Със сигурност Джъд ще бъде един от големите любимци на публиката и занапред заради стила си на игра. Дали обаче ще успее да спечели всички турнири от "Тройната корона" - световното първенство, "Мастърс"-а и UK Championship, както и другите престижни издания от календара, не можем да кажем все още.

Рони О'Съливан и Джими Уайт в Efbet Snooker Show

- В края на миналата година, когато бяхте тук заедно с Джими Уайт, той каза, че няма друг като теб в снукъра и че едва ли някога ще се появи.

- Много е мило, че го е казал. Той не прави много лесно комплименти на другите. През годините се е срещал и е играл с много големи звезди, така че съм му признателен за тези думи. Те означават много за мен.

- Този човек наистина те обича!

- Да, обича ме и аз го обичам! (смее се)

- В колекцията си имаш 28 ранкинг титли, това е впечатляващ брой. Достатъчни ли са за теб като човек с 28 трофея, а също така и в чисто състезателен план?

- Винаги съм смятал, че съм надминал себе си и очакванията си. Когато започвах да играя, а след това и когато станах професионалист, желанието ми бе да спечеля един турнир. Сега имам 28 титли, 5 световни титли, 5 "Мастърс"-а (б. а. титлите му от "Мастърс" всъщност са 6), 5 купи от UK Championship. Наистина не съм вярвал и не съм мечтал, че подобно нещо ще ми се случи. Иска ми се да остана здраво стъпил на земята и се надявам никога да не забравя, че снукърът е бил добър към мен, че имам фантастична кариера. Искам да продължа да играя, да се наслаждавам на всяка минута и да се състезавам.

- Слушайки думите ти, не мисля, че тези 28 титли са ти достатъчни. Искаш още.

- Така е, разбира се, че искам още. Аз съм алчен и жаден за победи.

- Бил си в България вече няколко пъти, а стана ясно, че през есента отново ще ни посетиш за два демонстративни мача срещу Марк Селби. Преди няколко години той не беше сред любимците ти, стилът му определено не ти допадаше. Кое доведе до промяната в отношението ти към Селби, защото напоследък се изказваш ласкаво за него?

- Истината е, че изгледах доста мачове на Селби на UK Championship. Тогава имах ангажимент към "Евроспорт" и гледах много двубои. Коментирах случващото се в турнира. Дадох си сметка, че това просто е стилът му на игра. Обезсърчаващ е, накъсва собствената ти игра, но той просто е такъв. Винаги съм си мислел, че това е тактиката му срещу мен, но той го прилага срещу всички. Осъзнах, че стилът му е такъв и приех факта. Спрях да приемам лично начина му на игра. Защото до този момент мислех, че това е насочено само и единствено към мен - че иска да влияе на моето представяне, да накъсва моята игра. Той не се опитваше да руши играта ми, просто стилът му е такъв и е ефективен.

- Съвсем скоро гледах твое интервю с Джо Джонсън, в което той ти разказваше за финала си на световното първенство през 1986 година срещу Стив Дейвис. Двамата направихте своеобразно преиграване на някои от ключовите удари. Има ли конкретен мач с твое участие, който би искал да бъде преигран по подобен начин и който е оставил ярък спомен за теб?

- Ако трябва да се спра наистина на един-единствен мач, то бих избрал финала срещу Джон Хигинс на "Мастърс"-а през 2006 година. Резултатът беше 9:9 фрейма и имах преднина от 60:0 точки в решаващия фрейм. Имах няколко възможности да затворя двубоя, но ги пропуснах. Джон направи едно невероятно разчистване и с брейк от 64 точки ме победи. Ако можех да върна времето, щях да преиграя този финал и щях да вкарам още няколко топки в този последен фрейм, за да грабна титлата. Джон е невероятен шампион и няма спор в това. Именно този мач се е запечатал в съзнанието ми през годините.

- Винаги говориш с уважение за Хигинс и не пропускаш да кажеш добри думи за него. Никога обаче не съм срещала твой коментар за онзи неприятен скандал с него и мениджъра му, когато през 2010 година бяха заснети със скрита камера и обвинени в уреждане на мачове. Какво мислиш по този въпрос?

- Не съм коментирал темата, защото не мисля, че обществеността бе запозната с всички подробности по случая. Честно казано съчувствах на Джон в онзи момент, защото ми се струваше, че в някакъв смисъл той попадна в капан. Не вярвам, че би се съгласил да стори такова нещо. Мисля, че тогава медиите във Великобритания имаха своята голяма заслуга за случилото се, а за Джон нещата просто не се развиха по най-добрия начин. Той обаче показа характер и след това спечели UK Championship, световното първенство, видя се, че е истински шампион. Целият този скандал според мен помогна на спорта ни, на това да имаме "чист" снукър. Бари Хърн и World Snooker обърнаха по-сериозно внимание на проблема и това бе важното в случая. За мен Джон Хигинс си остава голям шампион.

- Знам, че се интересуваш от тенис. Камерите често те засичат сред зрителите на финалния "Мастърс" на ATP в "О2 Арина" в Лондон. През последните седмици тема номер 1 в тениса е допинг скандалът с Мария Шарапова. Смяташ ли, че има опасност и снукърът да се сблъска с нещо подобно вбъдеще?

- Човек никога не може да бъде 100% сигурен в нито един състезател. В снукъра има много строги правила по този въпрос. Проверките се правят на произволен принцип и никой не знае кога и къде ще бъде тестван. Всеки е наясно какво може да се случи, ако използва непозволени стимуланти и бъде хванат. Снукърът е "чист" спорт. В тениса, леката атлетика, някои други спортове физическото натоварване е много по-голямо и съответно изкушенията със забранените вещества са по-големи. В нашия спорт тези изкушения липсват и ми се иска да вярвам, че нямаме повод за притеснение в това отношение. Не съм чувал за някой състезател в тура, който да използва стимуланти.

- Изглеждаш много спокоен и балансиран. Дали това има връзка с факта, че се изявяваш в различно амплоа напоследък - правиш свое телевизионно предаване, а освен това имаш и радиошоу. Доколко отдалечаването от чисто състезателната част на снукъра ти оказва влияние?

- Да, това има значение и съм по-спокоен. Мисля, че намерих това спокойствие за себе си през 2011 година. Вече съм на 40 и работя с "Евроспорт" от две години. Старая се да се занимавам с различни неща. Искам да съчетавам играенето и работата ми в телевизията. Това е важно за мен. Искрено се надявам това разнообразие да внесе още повече спокойствие, да няма напрежение, когато съм около масата и да не мисля за това, че на всяка цена трябва да печеля турнирите. Близостта ми с медийната среда ми помага да наблюдавам от друг ъгъл играта, както и да виждам съвсем различни неща извън снукъра.

- Каква е разликата между Рони О'Съливан сега и Рони О'Съливан отпреди 10 години? По-щастлив ли си?

- Мога да кажа, че съм много по-балансиран в сравнение с предишните години. Тогава бях в двете крайности - или в сериозна пропаст, или се чувствах много добре. Сега имам своите добри моменти, но лошите вече не са толкова лоши. Съумях да поема контрола върху емоциите си. Преди време, когато не играех добре, се сривах лесно. Сега, дори да се представям слабо в определени мачове, бързо преодолявам това. Вече си давам сметка, че на следващия ден ще имам нов шанс и че утрешният ден ще е по-добър. Мисля, че сега съм по-оптимистично настроен за играта си, не гледам толкова мрачно на всичко. Все още съм много емоционален в реакциите си, но не чак толкова. Намерих начин да се владея.