Дневникът на Боян Петров: Анапурна си показа ноктите - размина ни се удар от огромна маса лед

Алпинистът Боян Петров приключи с аклиматизационните си изкачвания преди атаката на връх Анапурна, но във втората серия от своя експедициионен дневник разкрива, че не всичко е минало гладко.

При последното си изкачване през уикенда между лагер 1 и лагер 2 едва не е бил засегнат от изненадващ ледопад.



Серакът по пътя за рлагер 2, от който се отцепиха около 10 кубика черен лед малко преди да премина под него.

"Изчаках младия германец Йост да ме настигне, снимах го няколко пъти, сложих си раницата и тъкмо се обърнах към склона, когато от серака на 100 м над нас се откъсна огромна маса от над 10 кубика раздробен черен лед. Всичко това запълзя стремително точно към нас", пише Петров в дневника си.

"И двамата с германеца скочихме към близкото скалисто ребро да се прикрием, но масите и блоковете (някои с размерите на половин крава) продължаваха да пълзят към нас. За късмет част се отклониха в един кулоар вляво от нас, а тези, които ни наближаваха, постепенно забавиха ход и спряха на метри от нас", добавя той.

Петров сега е в базовия лагер, където очаква добро време, за да направи опит да изкачи шестия си осемхилядник.

"Готвим се за атака следващата седмица, нагоре почти всичко е готово, така че ще чакаме прогноза, в която да има поне 2-3 дни хубаво време", коментира той.

Дневник на експедиция "Анапурна 2016" (част 2)



23 март: През нощта задуха доста силен, поривист вятър, който яко заклати палатките. Някои от шерпите дори се събудиха и започнаха да укрепват с камъни и въжета столовата, кухнята и големите палатки. Моята я бях укрепил добре и не трепна. Закусихме и аз отново се качих до превала 4700 м под Тиличо. Този път с бързо темпо и без спиране. Денивелацията е около 500 метра, а разстоянието 2.5 км, т.е. почти като тренировка на Копитото. Небето остана чисто през целия ден за първи път откакто сме тук. През последните дни се храня редовно по три пъти на ден и се чувствам като на високопланински курорт. Занимавам се със себе си по начин, какъвто никога не мога да сполуча в градските условия и стрес.



В продължение на шест дни имахме пълнолуние и цялата планина блестеше почти през цялата нощ

24 март: На събуждане пулсът ми беше 47-48 удара в минута. Между 9 и 11 ч. дойдоха два хеликоптера. Първият стовари двама италианци и един унгарец. С втория дойде Мингма (собственикът на агенцията) и две градско облечени момичета. Парфюмът им се усещаше поне от десет метра. Вероятно не защото беше силен, а защото на 4200 метра други подобни миризми просто нямаше. Направиха си селфита, разгледаха лагера, хапнаха сладки и отлетяха към Катманду. След бурните социални контакти се обух и пак се набрах до превала 4700 м. Този път си засякох време - 49:32 минути.

25 март: Оказа се, че пролетта започва да настъпва уверено и на скалния склон до лагер 1 почти нямаше сняг и се изкатерих много бързо без котки. В началото на скалния пояс към лагер 2 се виждаха шест човека, които видимо местеха доста бавно. Набързо прекосих леденото поле, изкатерих скалното ребро и малко над него спрях, за да хапна един Roobar. Изчаках младия германец Йост да ме настигне, снимах го няколко пъти, сложих си раницата и тъкмо се обърнах към склона, когато от серака на 100 м над нас се откъсна огромна маса от над 10 кубика раздробен черен лед. Всичко това запълзя стремително точно към нас. И двамата с германеца скочихме към близкото скалисто ребро да се прикрием, но масите и блоковете (някои с размерите на половин крава) продължаваха да пълзят към нас. За късмет част се отклониха в един кулоар вляво от нас, а тези, които ни наближаваха постепенно забавиха ход и спряха на метри от нас. Размина ни се. Анапурна си показа ноктите.

В лагер 2 имаше над 15 човека, почерпиха ме с чай и скоро след това си опънах палатката. Ядох, наливах се с течности и почивах. Не ме болеше нищо, но се бях поуморил от шестте часа непрекъснато катерене.



Скален участък, който излиза на син лед водещ към Лагер 3.

26 март: До 2.30 ч. спах непробудно от умората и аспирина. После се събудих и до сутринта придремвах в полусъница. Минимална температура през нощта беше минус 10 градуса, определено по-топло от предния път. Към 7 ч. започнах да се оправям и закусвам. Небето беше облачно и по прогноза днес трябваше да започне сняг за 3-4 дни. В 8.10 ч. с лека раничка тръгнах нагоре към лагер 3 и бързо набирах височина. Правех почивка на 40 крачки.

Скоро излязох на голямо почти хоризонтално плато, което беше обсипано с ледени блокове. Видях как 10 човека вече се бореха с маршрута, а той минаваше в периферията на огромната фуния, от която вчера следобеда видяхме как се изсипаха над 20-30 кубика лед и камъни. Закачих се за въжето и започна едно технично катерене по скали, които след 40 метра излязоха на 60-градусов, странично наклонен лед. Катерих със самохват и сечиво. Бързо настигнах последните, но трасето беше прекалено технично, за да мога да ги задмина без да рискувам. Редуваха се скали до трета категория и дълги пасажи от син лед. Започна едно голямо изчакване на всяка осигуровка. Сигурно прекарах над 1.30 часа в изчакване. След леда имаше малко ходене по плитък сняг, който накрая завърши с 20-метрова ледена стена.



Напредваме през лесни ледени участъци към Лагер 3

В лагер 3 (6400 м) стигнах чак в 13.45 ч. Видях, че се намира в една цепнатина и нямаше места за повече от 3-4 палатки. Надолу беше лесно и само за около 1.15 ч. се прибрах на рапели в лагера. Въпреки седемте часа катерене и слизане бях средно уморен. Повече ме бяха изненадали трудността и експонираността на трасето. Направих опис на храната и екипировката, която оставям в лагера, вечерях и заспах веднага.

Прочети повече на Dnevnik.bg