)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
- Как се запознахте?
Той: В един столичен клуб.
Тя: Той ми писа, след като се бяхме засекли.
- Какво харесваш в другия? И какво те дразни?
Той: Може би няма нещо, което да не харесвам в нея, и все още не съм видял нещо, което да ме дразни.
Тя: Харесва ми най-вече характерът му и това, че е доста по-спокоен от мен. Винаги е добър с хората около себе си и успява да ме предразполага за всичко.
- Коя е последната изненада, която успя да ти направи твоята половинка?
Той: Палачинки за закуска.
Тя: Изненада ме, като дойде вкъщи, без да знам.
- А кой е последният подарък, който получи?
Той: Риза и пуловер.
Тя: Колие с буквата М.
- Каква е успешната формула за успешна връзка от разстояние?
Той: Доверието. Не е лесно такава връзка от разстояние, но засега всичко е прекрасно.
Тя: Според мен доверието е в основата на една връзка. Ако го няма, връзката не може да върви добре.
- Какво не знаят хората за теб?
Той: Според мен не знаят доста неща, защото съм потаен. Само истинските ми приятели знаят всичко.
Тя: По-чувствителна съм, отколкото изглеждам.
- Кой е най-интересният слух, който си чувал за себе си? А за другия?
Той: Чувал съм доста неща по мой адрес, но гледам да не обръщам внимание, защото хората го правят от завист. Такива сме ние, българите. Колкото до нея, не съм чувал нищо лошо.
Тя: Че съм надменна, с прекалено високо самочувствие. А за него - че е женкар.
- Как се насочи към волейбола? Кога и как започна с волейбола?
Той: Баща ми е волейболист и може би е трябвало да продължа традицията. Започнах в "Локомотив"(Пд), като ходех само за мачовете, защото учех в София. По-сериозно с волейбол започнах да се занимавам доста по-късно, като станах на 18 години.
Тя: Първо тренирах баскетбол, а моята приятелка тренираше волейбол. Реших да отида за една тренировка при нея, харесаха ме и казах чао на баскетболната зала. Бях на 12-13 години.
- Докъде се простират амбициите ти във волейбола?
Той: Колкото се може повече. Не се задоволявам с малко. Гледам да не бързам, засега нещата вървят добре.
Тя: Естествено, като всеки състезател искам да играя на високо ниво и в класен отбор.
- Коя е най-голямата ти мания?
Той: Разходките. Много обичам да се разхождам. Винаги гледам да запълня свободното си време с това. Действа ми много релаксиращо.
Тя: Да си купувам обувки на високи токчета.
- Коя е най-интересната ситуация, в която си попадал на игрището или в залата?
Той: Последното, което се сещам, беше на Европейските игри в Баку, след последната точка на полуфинала срещу Полша. Това беше най-емоционалният момент в кариерата ми. Като се прибрахме в съблекалнята и започнахме да се питаме: "Ние наистина ли сме на финал".
Тя: Всеки ден се случва по нещо ново и не знам точно кое е най-интересното.
- Имал ли си неприлични предложения? Какво беше последното?
Той: Получавал съм, но не съм ги приемал насериозно.
Тя: За щастие не.
- Ако не беше волейболист, какъв щеше да бъдеш?
Той: Определено щях да се занимавам с друг спорт. Може би с баскетбол, защото, като бях малък, тренирах.
Тя: Вероятно щях да продължа с баскетбола или с друг спорт.
- Как прекарвате свободното си време?
Той: Гледам да си прекарвам свободното време с Йоанна. Или тя идва в София, или аз ходя до Пловдив, за да сме заедно.
Тя: Предпочитаме да бъдем само двамата независимо къде.
- Би ли останал да играеш в България?
Той: Ако трябва да съм честен, не. След като си спечелил всичко, и то многократно в България, малко или много се губи стимулът за игра.
Тя: Ако ми бъдат предложени добри условия, най-вероятно да. Все пак семейството ми и Мартин са тук.
- Какво не достига на волейбола в страната ни на клубно ниво?
Той: Основното е финансирането. Имаме млади талантливи момчета и момичета, но нямаме условия за развитие.
Тя: Определено финансирането. Не успяваме да задържим класните си играчи в страната.
- В кой отбор мечтаеш да играеш?
Той: Нямам определен отбор. Искам само да е отбор, подходящ за мен и моето развитие. Искам да е отбор с амбиции, разбира се.
Тя: Мечтан отбор нямам, но искам да играя в топ отборите на Турция или Италия. Мечтаната държава е Бразилия. Самата държава ме привлича, а и волейболът им е на добро ниво.
- Какво е мотото ти в живота?
Той: Никога не се връщай назад!
Тя: Прави каквото трябва, да става каквото ще!
- Романтичен ли си?
Той: Не бих казал.
Тя: Със сигурност повече от него.
- Какво искаш да ти се случи тази година?
Той: Да съм здрав най-вече, а другото ще се подреди.
Тя: Да бъда здрава и да успявам в начинанията си.
Мая Димитрова, "7 дни спорт"
Той: В един столичен клуб.
Тя: Той ми писа, след като се бяхме засекли.
- Какво харесваш в другия? И какво те дразни?
Той: Може би няма нещо, което да не харесвам в нея, и все още не съм видял нещо, което да ме дразни.
Тя: Харесва ми най-вече характерът му и това, че е доста по-спокоен от мен. Винаги е добър с хората около себе си и успява да ме предразполага за всичко.
- Коя е последната изненада, която успя да ти направи твоята половинка?
Той: Палачинки за закуска.
Тя: Изненада ме, като дойде вкъщи, без да знам.
- А кой е последният подарък, който получи?
Той: Риза и пуловер.
Тя: Колие с буквата М.
- Каква е успешната формула за успешна връзка от разстояние?
Той: Доверието. Не е лесно такава връзка от разстояние, но засега всичко е прекрасно.
Тя: Според мен доверието е в основата на една връзка. Ако го няма, връзката не може да върви добре.
- Какво не знаят хората за теб?
Той: Според мен не знаят доста неща, защото съм потаен. Само истинските ми приятели знаят всичко.
Тя: По-чувствителна съм, отколкото изглеждам.
- Кой е най-интересният слух, който си чувал за себе си? А за другия?
Той: Чувал съм доста неща по мой адрес, но гледам да не обръщам внимание, защото хората го правят от завист. Такива сме ние, българите. Колкото до нея, не съм чувал нищо лошо.
Тя: Че съм надменна, с прекалено високо самочувствие. А за него - че е женкар.
- Как се насочи към волейбола? Кога и как започна с волейбола?
Той: Баща ми е волейболист и може би е трябвало да продължа традицията. Започнах в "Локомотив"(Пд), като ходех само за мачовете, защото учех в София. По-сериозно с волейбол започнах да се занимавам доста по-късно, като станах на 18 години.
Тя: Първо тренирах баскетбол, а моята приятелка тренираше волейбол. Реших да отида за една тренировка при нея, харесаха ме и казах чао на баскетболната зала. Бях на 12-13 години.
- Докъде се простират амбициите ти във волейбола?
Той: Колкото се може повече. Не се задоволявам с малко. Гледам да не бързам, засега нещата вървят добре.
Тя: Естествено, като всеки състезател искам да играя на високо ниво и в класен отбор.
- Коя е най-голямата ти мания?
Той: Разходките. Много обичам да се разхождам. Винаги гледам да запълня свободното си време с това. Действа ми много релаксиращо.
Тя: Да си купувам обувки на високи токчета.
- Коя е най-интересната ситуация, в която си попадал на игрището или в залата?
Той: Последното, което се сещам, беше на Европейските игри в Баку, след последната точка на полуфинала срещу Полша. Това беше най-емоционалният момент в кариерата ми. Като се прибрахме в съблекалнята и започнахме да се питаме: "Ние наистина ли сме на финал".
Тя: Всеки ден се случва по нещо ново и не знам точно кое е най-интересното.
- Имал ли си неприлични предложения? Какво беше последното?
Той: Получавал съм, но не съм ги приемал насериозно.
Тя: За щастие не.
- Ако не беше волейболист, какъв щеше да бъдеш?
Той: Определено щях да се занимавам с друг спорт. Може би с баскетбол, защото, като бях малък, тренирах.
Тя: Вероятно щях да продължа с баскетбола или с друг спорт.
- Как прекарвате свободното си време?
Той: Гледам да си прекарвам свободното време с Йоанна. Или тя идва в София, или аз ходя до Пловдив, за да сме заедно.
Тя: Предпочитаме да бъдем само двамата независимо къде.
- Би ли останал да играеш в България?
Той: Ако трябва да съм честен, не. След като си спечелил всичко, и то многократно в България, малко или много се губи стимулът за игра.
Тя: Ако ми бъдат предложени добри условия, най-вероятно да. Все пак семейството ми и Мартин са тук.
- Какво не достига на волейбола в страната ни на клубно ниво?
Той: Основното е финансирането. Имаме млади талантливи момчета и момичета, но нямаме условия за развитие.
Тя: Определено финансирането. Не успяваме да задържим класните си играчи в страната.
- В кой отбор мечтаеш да играеш?
Той: Нямам определен отбор. Искам само да е отбор, подходящ за мен и моето развитие. Искам да е отбор с амбиции, разбира се.
Тя: Мечтан отбор нямам, но искам да играя в топ отборите на Турция или Италия. Мечтаната държава е Бразилия. Самата държава ме привлича, а и волейболът им е на добро ниво.
- Какво е мотото ти в живота?
Той: Никога не се връщай назад!
Тя: Прави каквото трябва, да става каквото ще!
- Романтичен ли си?
Той: Не бих казал.
Тя: Със сигурност повече от него.
- Какво искаш да ти се случи тази година?
Той: Да съм здрав най-вече, а другото ще се подреди.
Тя: Да бъда здрава и да успявам в начинанията си.
Мая Димитрова, "7 дни спорт"
Последвайте каналите ни в:
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)