Французите знаят как се прави шоу и как да те превърнат в част от него
Събитията на 13 ноември разтърсиха из основи възгледите и битието на мирна Европа. Париж и целият свят, съпричастен със столицата на Франция, потънаха в мрак и тъга. Тогава, дори символът на града на любовта – Айфеловата кула, остана тъмен, скърбящ за загиналите и техните семейства. Въведено бе военно положение, или поне за такова бе съобщено от местното правителство. Границата между Франция и Белгия бе затворена.
Месец и половина по-късно, преминаваме с кола именно граничната зона по основния път от Брюксел към Париж. Очакванията са за военна зона, проверка на паспорти и багаж. Истината обаче е малко по-различна. Пътят бе стеснен до една лента, имаше и военни, но те служеха за респект, без да спират никого. Вероятно при сигнал, биха действали и по-активно, но още с влизането във Франция се забелязва, че военното положение не е такова, каквото всеки си го представя. Защото Франция остава свободна, въпреки атентатите и постоянните заплахи за нови такива.
Всичко това се случва на 30 декември, броени часове преди събитието, за което се бяхме запътили към Париж – Мача на звездите в местното баскетболно първенство. Шоу, в което участие взе и един българин. Илиян Евтимов изигра своя втори двубой, представяйки Франция. За малцината сънародници, с които бяхме на събитието в зала „Берси” обаче, той си остава „наш” и някак гордата тръпка, когато го представяха, внесе допълнително удовлетворение, че сме рамо до рамо с още 15 хиляди души.
Цифрата не е преувеличена. Нареждайки се на опашката, час преди началния, посочен за 19:00, нямахме никаква представа, колко дълга е колоната пред нас. „Завийте покрай хотела, там е края на линията”, информира ни един от стюардите, грижещи се за реда. Оказа се, че около въпросния хотел се увива една опашка под формата на змиорка, чийто край действително не се вижда. Но студеното време и наближаващото начало на двубоя, не свалиха усмивките от лицата на хората около нас. Предимно родители с деца, които нямаха търпение да станат част от шоуто. Юбилейно, 30-о в историята на френския баскетбол. А то действително си заслужаваше. И дори неколцината пререждащи се (има такива навсякъде, не само в България), не правеха особено впечатление.
Да, Париж и Франция бяха разтърсени в последната година от атентати и е нормално това да се отрази и в мерките за сигурност. Фактът, че всички тези 15 хиляди минаха през един пункт (първи проверовъчен), бе показателен, че макар и свободни, парижани имат едно на ум. Но учтивостта и любезността им те карат някак да забравиш, че във въздуха витае някакво напрежение. А след като преминеш през въпросния пункт, следват 4 отворени входа, където отново ти правят проверка, вече по-щателна.
Преминеш ли и нея – ставаш част от Мача на звездите. Започва раздаването на подаръци към всеки един фен. Специално изработена книжка те запознава с всеки един от участниците, предишните резултати от Шоуто, а освен това ти дават и две надуваеми бухалки, с които допълнително да наелектризираш атмосферата. Залата се пълни буквално за минути и неусетно е настъпил мига, който всички тези 15 хиляди са чакали.
Самият мач? Той не е много по-различен от този в България, с който сме свикнали. Отборите са разделени на чужденци и французи (Илиян Евтимов игра 10 минути и вкара 2 тройки), има конкурс по умения, стрелба от тройката и разбира се – този за забивки. Феновете, съвсем очаквано предвид шовинистичната им натура, бурно подкрепяха сънародниците си, но аплаузите не стихваха и за представителите основно на американската школа. Крайният резултат не беше от значение (146:119 за французите). Важното бе, че хората в залата се забавляваха. И го правеха искрено, напук на напрежението в града и страната.
А организаторите се бяха погрижили всеки един да се усети като звезда в Мача на звездите. Някак отвътре ти идва да си купиш потник на един от отборите (40 евро) или пък тениска (25 евро). Светлинното шоу, при представянето на играчите, „огненият паркет” и куп дребни детайли, правещи разликата с нашата действителност. Специално поканени мажоретки на Барселона. От САЩ идват не стари и завехнали звезди, които да седят някъде там до публиката, а талисманите на Атланта, Шарлът, Филаделфия и Вашингтон. Които действително разбират от професията си и вдигаха градуса по време на всеки тайм-аут или в почивките между частите.
На излизане от залата усмивките отново са по лицата на децата. Те са станали съпричастни и са били редом до звездите. Но организацията не спира дотук. Часът е около 23:00 и вместо метрото да е на разредено време, са пуснати допълнителни мотриси. За да могат хората да се приберат нормално. „Сетили са се”, казвам си аз и се замечтавам кога ли и нашите деца в България ще станат част от подобно шоу. Направено с комерсиална цел, но в същото време изцяло в тяхна полза. И ние можем, макар и в по-скромен вариант. С повече въображение и по-малко изхвърляне, ще се получи. Стига да се мисли за играта и шоуто, а не за чистата печалба...
Хари Латифян, "Тема Спорт"
Последвайте каналите ни в:
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)